Зад един завой джунглата внезапно изчезна. Градчето Сао Габриел приличаше на раков тумор, разял корема на гората. Градчето представляваше безразборна смесица от прогнили дървени коптори и сиви циментени правителствени учреждения. По близките хълмове имаше домове, малки и големи. Покрай речните кейове се бяха струпали туристически катери и речни гемии.
Натан се извърна, за да каже на Такахо да насочи кануто към една незаета част от брега. Видя, че индианецът е притиснал плътно греблото към гърдите си и наблюдава града с очи, разширени от ужас.
— Та той изпълва целия свят! — възкликна.
Натан също погледна малкото градче. Самият той бе идвал за последен път в Сао Габриел преди две седмици, за да закупи припаси, и сега шумът и оживлението го подразниха. Как ли щеше да възприеме града, ако никога не бе напускал джунглата? Посочи на Такахо свободно място на брега.
— Тук няма нищо, което да може да уплаши един велик воин. Трябва да закараме дъщеря ти в болницата.
Такахо кимна и се опита да прикрие шока си. Лицето му отново придоби стоическо изражение, но очите му не преставаха да разглеждат чудесиите на този различен свят. Изведе кануто на брега и след това помогна на Натан да повдигне носилката, върху която бе положено неподвижното тяло на Тама.
Детето изстена, повдигна клепачи и се видя бялото на очите му. Бе пребледняло значително по време на пътуването.
— Трябва да побързаме.
Двамата поеха момичето и тръгнаха по крайбрежната улица под погледа на зяпачите. Блеснаха мълниите на фотоапаратите на неколцина туристи. Макар и Такахо да бе облечен в „цивилизовани“ дрехи, маймунската опашка около челото му, перата, затъкнати в ушите му, и подстриганата му като паница коса издаваха представител на едно от местните амазонски племена.
За щастие малката едноетажна болница се оказа съвсем наблизо. Единствено яркият червен кръст на фасадата на сградата издаваше нейното предназначение, обаче Натан бе идвал тук и по-рано, за да разговаря с местния доктор, човек от Манаус. Болницата вонеше на амоняк и дезинфектанти, обаче бе приятно охладена от климатична инсталация.
Натан отиде в стаята на сестрата и я заговори. Пълната женица присви вежди в знак на недоумение и Натан съобрази, че й говори на яномамо. Бързо премина на португалски.
— Детето бе нападнато от анаконда. Има няколко счупени ребра, но се страхувам да не би да има и вътрешни увреждания.
— Елате насам — даде им знак сестрата и ги поведе към една двойна врата. Погледна с подозрение Такахо.
— Това е баща й.
— Доктор Родригеш отиде при пациент, но мога да му позвъня.
— Побързайте, моля ви — каза Натан.
— Може би аз бих могла да помогна — чу се глас зад тях. От един от дървените сгъваеми столове в чакалнята стана висока стройна жена с дълга кестенява коса. Дотогава не я бяха забелязали, тъй като бе седнала зад купчина дървени сандъци с червени кръстове по тях. Жената се приближи с уверена походка и внимателно ги огледа. Натан също я погледна.
— Аз съм Кели О’Брайън — представи се жената на добър португалски, в който обаче Натан долови следа от бостънски акцент. Показа им добре познатото му лекарско удостоверение. — Аз съм американска лекарка.
— Доктор О’Брайън, с удоволствие ще се възползваме от вашата помощ — каза Натан на английски. — Момичето бе нападнато…
Гръбнакът на Тама внезапно се изви. Ръцете й почнаха да удрят палмовите листа. Цялото й тяло потрепери.
— Има пристъп! — извика Докторката. — Бързо в манипулационната!
Пълничката сестра отвори вратата и им даде път.
Кели О’Брайън застана плътно до момичето, докато двамата мъже отидоха при едно от четирите легла в малкото спешно отделение. Високата лекарка измъкна отнякъде чифт хирургически ръкавици и се обърна към сестрата.
— Трябват ми десет милиграма диазепам!
Сестрата кимна и отиде при шкафа с лекарства. След няколко секунди в ръката на Кели бе тикната спринцовка с течност с цвета на янтар. Лекарката междувременно бе стегнала ръката на детето с турникет1.
— Дръжте я! — нареди на Натан и Такахо. Междувременно в стаята се появиха още една сестра и едър санитар.
— Донесете устройство за интравенозно хранене и глюкоза! — отсече Кели. Пръстите й напипаха здрава вена в тънката ръчица на детето. С уверени, отработени движения Кели вкара иглата във вената и бавно инжектира медикамента.
— Това е валиум — поясни. — Би трябвало да успокои детето за достатъчно дълго време, за да разберем какво му е. Думите й се оказаха верни. Гърчовете на Тама спряха. Крайниците й престанаха да се движат и се отпуснаха върху леглото. Само клепачите и крайчецът на устните й продължиха да потрепват. Кели започна да оглежда очите й с малко фенерче.
Санитарят избута Натан встрани и доближи устройство за интравенозно хранене до другата ръка на Тама.
Натан надникна над рамото му и видя, че очите на Такахо са изпълнени със страх и притеснение.
— Какво й се случи? — попита лекарката, без да престава да оглежда детето. Натан й обясни.
— Тя ту припада, ту се връща в съзнание. Селският шаман успя да я задържи в съзнание за известно време.
— Има две счупени ребра и вътрешни кръвоизливи. Не мога обаче да си обясня гърчовете. Имаше ли такива пристъпи, докато пътувахте насам?
— Не.
— Има ли епилептици в рода си?
Натан се обърна към Такахо и повтори въпроса на яномамо.
— Адимина гунти — потвърди Такахо. Натан се намръщи.
— Какво каза? — попита Кели.
— „Адимина“ означава „електрическа змиорка“. „Гунти“ означава „болест“ или „заболяване“.
— Болест на електрическата змиорка, това ли искаше да каже?
— Това каза. Не мога обаче да го разбера. Хората, пострадали от допир с електрическа змиорка, имат гърчове за съвсем кратко време. Тама обаче я извадихме от водата още преди часове. Не знам. Може би „болест на електрическата змиорка“ е техният термин за епилепсия.
— Лекуват ли я? Ползва ли лекарства?
Натан преведе въпроса й на Такахо и после й съобщи отговора.
— Селският шаман веднъж седмично я лекува с пушека на конопена лиана.
Кели отчаяно въздъхна.
— С други думи не е била лекувана. Нищо чудно, че стресът от преживяното е предизвикал такъв сериозен пристъп.
Вие с баща й защо не отидете в чакалнята? Ще се опитам да се справя с пристъпа с по-сериозни медикаменти. Натан погледна Тама. Тялото й бе спокойно.
— Смятате ли, че ще има още гърчове?
— Та тя все още не се е освободила от тях — отбеляза Кели и го погледна в очите. — В момента е в състояние на епилептичен припадък, на непреставащ гърч. Ако не успеем да го прекратим, тя ще умре.
— Искате да кажете, че през цялото време е била в такова състояние?
— Ако съдя по това, което ми казвате, да.
— Селският шаман обаче успя за известно време да я върне в съзнание.
— Просто не мога да повярвам в това. Не виждам откъде може да има медикаменти, достатъчно силни, за да нарушат цикъла.
Натан си спомни как детето пи вода от кратунката.
