Докато слизаха надолу, Рейчъл се чудеше накъде да погледне по-напред, изтръпнала при мисълта за всичките тези чудеса. Целия си професионален живот беше посветила на опазването и събирането на откраднати антики и произведения на изкуството. А тук имаше неща, пред които бледнееше колекцията и на най-богатия музей. Десетилетия щяха да минат и цял университет с учени щеше да е необходим, за да се опише и каталогизира всичко. Пред необозримостта на времето, сгъстено тук, нейният живот изглеждаше малък и незначителен.
Дори понесената лична психическа травма, истината за срамното минало на семейството й, изглеждаше нещо дребно, миниатюрно петънце на фона на вековете история тук.
Колкото по-надолу слизаше, толкова по-леко й ставаше на душата. Стегата около сърцето й се отпусна. Обзе я приятно чувство на безтегловност.
Грей клекна да огледа стъкления под и очертания с платина лабиринт.
— Това е Дедалов лабиринт — каза Вигор и обясни набързо историята му и връзката с Шартърската катедрала.
— И какво трябва да направим сега? — попита Грей. Вигор тръгна около кръглия под. Беше ги предупредил да останат на гранитния корниз по края на стъкления лабиринт.
— Очевидно това е нова гатанка — каза той. — Освен лабиринта имаме и двойна магнитна арка над нас. И колона от същия материал в центъра. И тези дванайсет плочи от злато в м-състояние. — Той посочи стъклените прозорци, вградени в стената, оформена от последното ниво.
— Разположени са по периферията като цифрите на часовник — продължи той. — Още един. Като пясъчния часовник който ни доведе тук.
— Така изглежда — каза Грей. — Но ти спомена нещо за светлина.
Вигор кимна.
— Светлината винаги е била в основата на всичко. Търсене на първичната светлина от Библията, светлината, която създала вселената и всичко в нея. Точно това трябва да докажем тук. Като с магнетизма и електричеството преди, сега трябва да покажем, че познаваме естеството на светлината… и не просто на някаква светлина. А на светлината, която притежава сила. Или, както я описа Кат, кохерентна светлина.
Грей се намръщи.
— Имаш предвид лазер?
Вигор кимна и извади някакъв предмет от джоба си. Устройство за лазерно насочване, свалено от някое от оръжията на Сигма, помисли си Рейчъл.
— Със силата на тези свръхпроводими амалгами, комбинирани със скъпоценни камъни като диаманти и рубини, древните може да са изобретили някакъв семпъл способ за генериране на кохерентна светлина, някакъв вид древен лазер. Смятам, че познаването на този процес е необходимото условие, за да отворим последното ниво.
— Защо си толкова сигурен? — попита Грей.
— Двамата с Кат измерихме дванайсетте огледални плочи. Те са прецизно нагласени под такива ъгли, че да отразяват и препращат светлина една към друга в постоянен модел. Но за да се затвори кръгът, е необходима мощна светлина.
— Като лазер — каза Монк и огледа с тревога плочите.
— Не мисля, че е необходимо голямо количество кохерентна светлина — каза Вигор. — Също като слабите Багдадски батерии, с които задействахме златната пирамида в Александрия, и тук е необходима някаква минимална сила, която е по-скоро доказателство, че разбираме природата на насочената светлина. Мисля, че енергията, натрупана в плочите, ще свърши останалото.
— А може и въобще де не е енергия — каза Грей. — Ако си прав, че светлината е в основата на тази гатанка, спомни си, че свръхпроводниците могат да съхраняват не само енергия за безкраен период, а и светлина.
— Искаш да кажеш, че малко насочена светлина може да освободи останалата?
— Възможно е — каза Грей. — Как обаче ще отключим верижната реакция? Ще насочим лазера към някоя от стъклените плочи ли?
Вигор посочи ниската магнитна колона, която стърчеше в средата на лабиринта.
— Пиедесталът там е на същата височина като стъклените плочи. Подозирам, че каквото и устройство да са използвали древните, то мястото му е било върху колоната, насочено към един определен прозорец. Стрелката, която удря дванайсетия час.
— И кой по-точно е въпросният прозорец? — попита Монк. Вигор посочи една плоча и каза:
— Истинският север. С Кат обиколихме поне сто пъти, докато определим с компаса къде е север при всичките магнитни материали тук. Но това е плочата. Според мен трябва да поставим лазера върху колоната, да го насочим към тази плоча и да се разкараме по най-бързия начин.
— На мен ми звучи логично — каза Монк. — Имам предвид това да се разкараме.
Грей понечи да направи първата крачка към пиедестала в Центъра, но в този момент радиото му изжужа. Той затисна с Ръка ухото си и се заслуша. Всички го гледаха напрегнато.
— Кат, внимавай — каза той в микрофона. — Приближи се предпазливо. Дай им да разберат, че не си враждебно настроена. И не казвай нищо за нас, докато не си сигурна.
После прекрати връзката.
— Какво има? — попита Монк.
— Кат е забелязала патрул на френската полиция. Влезли са в двореца. Ще отиде да провери. — Грей махна към стълбите. — Това тук ще трябва да почака. По-добре да се качим горе.
Изнизаха се един по един покрай стъкления басейн. Рейчъл изчака вуйчо си. Той не можеше да откъсне очи от стъкления под.
— Може би така е най-добре — каза му тя. — Може би не трябва да рискуваме глупаво с нещо, което не разбираме. Ами ако грешим? — Кимна към огромната колекция от древно познание над главите им. — Ако се поддадем на алчността си, може да изгубим всичко.
Вуйчо й кимна, прегърна я през раменете и двамата поеха нагоре. Но въпреки това Вигор все хвърляше по някой поглед назад.
Бяха стигнали до четвъртото ниво, когато нечий усилен с мегафон глас избумтя заповеднически над тях:
— Tout le mond en le bas la! Sortez avec vos mains sur la tete! Всички замръзнаха.
Рейчъл преведе:
— Искат да излезем с ръце зад тила.
Нов глас извика през мегафона на английски. Беше Кат.
— Командире! Взеха ми радиото, но са от френската полиция. Проверих документите на старшия им.
— Сигурно ги е пратил кардинал Спера — каза Монк.
— Или някой е забелязал светлината тук и се е обадил да съобщи за обир — добави Рейчъл. — Или е заради разбитата ключалка.
— Sortez tout de suite! C’est votre dernier avertissementl — Определено не са доволни — каза Монк.
— Ти какво очакваш при всичките трупове горе? — изхъмка Сейчан.
— Добре — нареди Грей. — Качваме се. Трябва да им кажем, че Раул идва с приятелчетата си.
Тръгнаха отново нагоре. Грей ги накара да приберат пистолетите. Не биваше да изнервят полицаите, така че всички се подчиниха и продължиха нагоре с ръце на тила.
Празната доскоро кухня сега беше пълна с униформени мъже. Рейчъл забеляза Кат, с гръб до една от стените и с ръце на тила като тях. Френските полицаи явно не поемаха рискове.
Веднага ги разделиха и ги накараха да застанат до стената. Старшият насочи фенерчето си в отвора на ямата и сбърчи отвратено нос.
Откъм коридора се чу раздвижване — явно пристигаше по-голям началник. Рейчъл погледна натам и видя стар познат семеен приятел — съвсем не на място тук, но добре дошъл. Кардинал Спера ли го беше повикал?
Вуйчо й също му се зарадва.
— Генерал Ренде! Слава Богу!
