винаги се е възприемал и като символ на пътя от този свят към рая. Богомолците в Шартър пълзят на ръце и колене по извивките на пътеката му, от входа чак до централната розетка в символично поклонение до Йерусалим или от този свят към следващия. Оттам и другите имена на лабиринта. Le Chemin de Jerusalem — Пътят към Йерусалим. Или le Chemin du Paradis — Пътят към рая. Нещо като духовно пътуване.
— Мислиш ли, че и ние трябва да изминем същия път тук, към това ли ни насочват? Да последваме алхимиците, за да разгадаем последната им велика тайна?
— Да, точно така мисля.
— Но как ще го направим?
Вигор поклати глава. Имаше една идея, но се нуждаеше от повече време да я обмисли. Кат усещаше, че не й казва всичко, но го уважаваше достатъчно, за да не го притиска.
Вместо това си погледна часовника.
— Трябва да се връщаме горе. Да проверим дали Грей не се е опитал да се свърже с нас.
Вигор кимна. Погледна още веднъж назад и насочи фенерчето си през пространството. Лъчът му се отрази в стъклените повърхности — пода и вградените в стената плочи. Насочи го нагоре. Там грейнаха още отражения, като скъпоценни камъни върху гигантско дърво от познание.
Имаше отговор тук.
И той трябваше да го намери, преди да е станало късно.
„Защо не отговарят?“ Грей бе долепил телефона до ухото си. Опитваше се да открие Кат. Засега — без успех. Може да беше заради бурята, която смущаваше сигнала. Самолетът подскачаше и пропадаше сред обстрел от мълнии и басов трясък на гръмотевици.
Беше се преместил в дъното на кабината. Другите, затегнали коланите си, обсъждаха ситуацията.
Само Рейчъл поглеждаше от време на време назад, с надеждата да получи вест от вуйчо си. Или и по друга причина. Откакто я бяха спасили в Лозана, тя не се отделяше на повече от крачка от Грей. Все още не беше разказала в подробности какво се е случило в замъка. Приличаше на човек, преследван от призраци. И сякаш търсеше някаква сигурност в него. Не че му се беше увесила на шията — не беше в стила й. Стремеше се по-скоро към простичка утеха, нещо, което да я задържи твърдо стъпила в настоящия момент. А за това думи не бяха нужни.
Монк също беше жестоко травмиран, но Грей знаеше, че двамата рано или късно ще поговорят за това. Бяха братя по оръжие, близки приятели. Щяха да намерят пътя един към друг.
Но спрямо Рейчъл такова търпение не му беше по силите. Част от него настояваше за незабавно решение, за отговор на въпроса какво я измъчва. Уви, всеки негов опит да поговорят за случилото се в Лозана срещаше твърд, макар и любезен отпор. Той обаче разчиташе болката в очите й. И колкото и да го болеше сърцето, можеше само да стои до нея и да я чака, с надеждата, че все някога ще се почувства готова да говори.
Непрестанният сигнал свободно в ухото му най-после прекъсна — в другия край на линията вдигнаха.
— Брайънт слуша. Слава Богу!
— Кат, Грей съм.
Всички в кабината се обърнаха към него.
— Рейчъл и Монк са при нас — каза той. — Как са нещата при вас?
Гласът на Кат, обикновено хладен, сега иззвънтя от облекчение.
— Добре сме. Намерихме тайния вход. — И тя му обясни накратко какво са открили. От време на време връзката се разпадаше заради бурята и той пропускаше по някоя и друга дума.
Рейчъл го гледаше напрегнато и той й кимна. Вуйчо й беше добре.
След като Кат приключи с доклада, Грей й разказа набър-зо за събитията в Лозана.
— Ако бурята не ни забави много, след трийсетина минути ще кацнем на авиньонското летище. Но преднината ни пред Двора не е голяма. Може би половин час, ако имаме късмет.
Сейчан им беше казала това-онова за начина, по който се придвижваше Дворът. Раул разполагаше с два самолета на малко летище близо до Лозана. Предвид скоростта, която развиваха самолетите на Двора, Грей беше преценил, че преднината им е малка. Но не смяташе да я пропилява.
— Вече всички членове на екипа ни са налице — каза той на Кат, — така че смятам да се свържа с централното командване. С директор Кроу. Ще го помоля да ни осигури наземни подкрепления със съдействието на местните власти. Ще ти звънна пак веднага щом кацнем. Междувременно си отваряйте очите на четири.
— Разбрано, командире. Ще те чакаме.
Грей затвори и набра номера за достъп до командването на Сигма. Изчака серията от кодирани прехвърляния и най-накрая го свързаха.
— Логан Грегъри.
— Доктор Грегъри, аз съм Пиърс.
— Капитане… — В гласа на Грегъри звучеше явно раздразнение.
Грей го прекъсна, преди да е подхванал официалното конско заради липсата на комуникация:
— Трябва Незабавно да разговарям с Пейнтър Кроу.
— Това не е възможно. Тук наближава полунощ. Директорът си тръгна преди пет часа. И никой не знае къде е отишъл. — Към края думите му се застъпваха от зле прикрити чувства, надвишаващи дори раздразнението му към Грей.
Грей много добре го разбираше — беше обзет от чувство за безсилие. Но защо директорът си беше тръгнал в такъв момент?
— Може да е отишъл в АИОП при доктор Шон Макнайт — продължи Логан. — Аз обаче все още съм оперативен ръководител на тази мисия. Искам пълен доклад за местонахождението ви.
Грей изведнъж се притесни. Къде беше отишъл Пейнтър Кроу? И отишъл ли беше някъде въобще? Заля го студена вълна. Дали Грегъри не се опитваше да възпрепятства контакта му с директора? От Сигма изтичаше информация. На кого можеше да се довери?
Прецени ситуацията — и направи единственото възможно. Може и да беше прибързано, но трябваше да се довери на инстинкта си.
Прекъсна връзката.
Не можеше да рискува.
Имаше преднина пред Драконовия двор. Нямаше да я пропилее.
На осемдесет мили оттам Раул изслушваше доклада на свръзката си по радиостанцията в самолета. Бавна усмивка се изписа на лицето му.
— И още са в Папския дворец, така ли?
— Да, сър.
— И знаеш точно къде са?
— Да, сър.
Раул се беше обадил от замъка веднага щом научи за Авиньон. Беше координирал действията си с група местни любители-шпиони в Марсилия. Пратил ги беше в Авиньон да открият двамата агенти — монсеньора и оная кучка от Сигма, която го беше ранила в ръката. Може и да бяха любители, но си бяха изпълнили задачата успешно.
Погледна си часовника. Кацаха след четиридесет и пет минути.
— Можем да ги обезвредим по всяко време — каза свръзката му.
Раул не виждаше причина да отлагат.
— Направете го.
