— Заключено — каза Монк. — Точно както каза монсеньорът.
Грей нямаше какво да възрази. Всичко изглеждаше наред. Сърбеше го да влезе вътре, да грабне костите и да се махне оттук.
Стояха на сенчестия тротоар край скромната фасада на базиликата „Св. Еусторджо“, близо до една от страничните вра-ти. Фасадата беше от червени тухли с оскъдна декорация; отзад се издигаше куличка с часовник и кръст на върха. Малкият напечен от слънцето площад в момента пустееше.
Преди няколко минути патрулка на общинската полиция беше минала бавно покрай базиликата. Всичко изглеждаше мирно и тихо.
По препоръка на Кат бяха огледали околността на църквата от разстояние. Грей дори беше надникнал през няколко прозореца с помощта на малък телескоп. Петте странични параклиса и централният кораб изглеждаха празни.
Беше станало горещо.
Грей обаче го побиваха студени тръпки.
Дали щеше да е толкова предпазлив, ако беше сам?
— Да действаме — каза той.
Вигор се приближи до страничната врата и посегна към голямото желязно чукало — кръг със стилизиран кръст. Грей задържа ръката му.
— Не. Стигнахме дотук незабелязано. Нека продължим в същия дух. — Обърна се към Кат и посочи ключалката. — Можеш ли да отвориш?
Кат приклекна и Монк и Грей я прикриха с телата си. Докато оглеждаше бравата, Кат ровеше в ключарския си комплект. След миг с прецизността на хирург се зае с ключалката.
— Командире — обади се Вигор. — Да разбием така една църква…
— Щом Ватиканът вече ви е дал разрешение да влезете, значи не я разбиваме.
Езичето прещрака и това сложи край на спора. Вратата се открехна.
Кат стана и метна раницата на гърба си. Грей даде знак на другите да се отдръпнат.
— Влизаме само аз и Монк. Вие наблюдавайте терена. — Посегна към яката си и пъхна слушалката в ухото си. — Ще Държим връзка по радиото. Кат, ти остани с Рейчъл и Вигор.
Прилепи на гърлото си микрофон, който да улавя вибрациите.
Вигор пристъпи напред.
— Както вече казах, свещениците са по-склонни да разговарят със свой колега. Ще дойда с вас.
Грей се поколеба… но казаното от монсеньора звучеше логично.
— Стойте зад нас през цялото време.
Кат не протестира, че са я оставили навън, но очите на Рейчъл замятаха искри.
— Някой трябва да ни пази гърба, ако стане напечено — обясни й Грей директно.
Тя сви устни, но след миг кимна.
Доволен, Грей се обърна и отвори вратата, колкото да се вмъкне през отвора. В тъмното преддверие беше хладно. Вратите към кораба бяха затворени. Не видя нищо съмнително. Тишината на светилището се усещаше тежка, все едно си под вода.
Монк затвори външната врата, отгърна дългото си палто и сложи ръка върху автомата си. Вигор спази дадените му указания и застана над него.
Грей се приближи до централната врата към вътрешния кораб. Бутна я с длан. В другата си ръка държеше глока.
Корабът беше по-светъл от преддверието — заради високите прозорци. Излъсканите мраморни подове отразяваха светлината и изглеждаха почти като мокри. Базиликата беше много по-малка от катедралата в Кьолн. Нямаше страничен неф, а беше само дълга зала, прав кораб, който завършваш с олтар.
Грей застина, нащрек за някакво движение. Въпреки свет-лината имаше достатъчно ниши, където да се скрие човек Редица колони поддържаше покривния купол. Пет миниа-тюрни параклиса се издуваха от дясната стена, приютили гробници на мъченици и светци.
Нищо не помръдваше. Единственият шум беше далечният рев на уличното движение — идваше сякаш от друг свят.
Грей влезе и бавно тръгна по централната пътека с пистолета в ръка.
Монк мина встрани, така че да покрива целия кораб. Прекосиха мълчаливо помещението. Нямаше и следа от персонала.
— Може да се излезли за обяд — чу се гласът на Монк по радиото.
— Кат, чуваш ли ме? — попита Грей.
— Ясно и силно, командире. Стигнаха до края на кораба.
Вигор посочи надясно, към параклиса най-близо до олтара…
В ъгъла на параклиса един гигантски саркофаг лежеше наполовина в сянка. Също като реликвария в Кьолн, светилището на влъхвите тук беше с формата на църква, но вместо от злато и скъпоценни камъни, този саркофаг беше недялан от един-единствен мраморен блок.
Грей тръгна натам.
Светилището беше високо около три и половина метра, пак толкова дълго и два метра широко. Единственият вход към вътрешността му беше през малък прозорец с решетки ниско на фасадата.
— Finestra confessionis — прошепна Вигор и посочи прозорчето. — Така богомолците могат да съзерцават реликвите коленичили.
Грей се приближи. Монк остана на пост. Ситуацията продължаваше да не му харесва. Наведе се и надникна в малкия прозорец. Зад стъклото се виждаше бяла камера с копринена тапицерия.
Костите бяха извадени, точно както беше казал монсеньорът. Ватиканът не искаше да поема никакви рискове. И с право.
— Ректорията се намира вляво от църквата — каза Вигор малко по-високо, отколкото му се искаше на Грей. — Там са кабинетите и жилищната част. Минава се през ризницата. — И посочи към другия край на църквата.
Сякаш по негов сигнал една врата в дъното на кораба рязко се отвори. Грей падна на едно коляно. Монк дръпна монсеньора зад една колона и едновременно с това вдигна пушката си.
Един-единствен човек влезе през вратата, в неведение за присъствието им.
Млад мъж в черно с бяла якичка.
Свещеник.
Беше сам. Приближи се до олтара и се зае да пали някакви свещи край него.
Грей изчака, докато свещеникът се приближи на два метра. Засега никой не го беше последвал. Той бавно стана и се показа.
Свещеникът застина — ръката му остана протегната към поредната свещ. Потрес се изписа на лицето му, когато забеляза пистолета в ръката на Грей.
— Chi sei?
Грей продължаваше да се колебае.
Вигор се показа иззад колоната.
— Padre…
Свещеникът подскочи и очите му се стрелнаха към монсеньора. Моментално забеляза якичката му и страхът на лицето му се замести с объркване.
— Аз съм монсеньор Верона — представи се Вигор и пристъпи напред. — Не се страхувайте.
— Монсеньор Верона? — Тревога набразди чертите на младия мъж. Той отстъпи крачка назад.
— Какво има? — попита Грей на италиански. Свещеникът поклати глава.
— Не може да сте монсеньор Верона. Вигор се приближи и му показа ватиканския си документ за самоличност.
Мъжът местеше поглед от картата към Вигор и обратно.
— Но… но… един човек дойде тук рано сутринта, малко след зазоряване. Висок човек. Много висок. С
