— Късметът няма нищо общо! — Рейчъл настръхна. — Заради тази костица достойни хора се простиха с живота си. Ако не се бяхме появили навреме, сигурно нямаше да се доберем и до това парченце.
— Късмет или не — изръмжа Грей, — важното е, че разполагаме с него. Да видим дали ще ни отговори на някои въпроси.
Сложи си очила, снабдени с бижутерска лупа, нахлузи и латексови ръкавици. После с миниатюрно хирургическо свредло отдели тънко парченце от центъра на костта и стри пробата на прах.
Рейчъл го наблюдаваше как работи. Ученият взимаше връх над войника. Следеше движенията на пръстите му — ефикасни, без излишно усилие. Беше съсредоточен изцяло върху задачата. Две успоредни бръчки се бяха вкопали в челото му и не се изгладиха дори за миг. Дишаше през носа.
Не си го беше представяла в такава роля — него, мъжа, който скачаше между горящи кули. Изведнъж й се прииска да протегне ръка и да повдигне брадичката му, за да погледне и нея с тази натегната съсредоточеност. Какво ли би било? Представи си дълбочината на синьо-сивите му очи. Спомни си миговете на допир, ръката си в неговата, усещането за сила и нежност едновременно.
Изпълни я топлина. Усети, че бузите й поруменяват, и побърза да отклони поглед.
Кат вдигна очи към нея. Нищо не се изписа на лицето й, но въпреки това тя се почувства някак виновна, може би заради казаните преди малко думи. „По-добре е да не се обвързваш много. Така е по-лесно“.
Може бе Кат беше права…
— С този спектрометър за маса — каза накрая Грей — можем да определим дали в костта има метал в м-състояние. Така ще се опитаме да отхвърлим или да потвърдим хипотезата, че костите на влъхвите са източникът на прахта, която намерихме в златния реликварий.
Смеси пудрата с дестилирана вода, после всмука с пипета гъстата течност и я прехвърли в епруветка. Сложи епруветката с пробата в портативния спектрометър, взе втора епруветка с чиста дестилирана вода и я вдигна нагоре.
— Това е стандартният начин за калибриране — обясни той и постави епруветката в друго гнездо. Натисна едно зелено копче и обърна екрана на лаптопа така, че всички да го виждат. Появи се графика с права линия през средата. Тук-там по някой малък пик нарушаваше правата линия. — Това е вода. Пиковете са от примеси в нищожни количества. Дори и дестилираната вода не е сто процента чиста.
После премести показалеца на уреда към гнездото с мътната проба. Пак натисна зеленото копче. — Това е компонентният анализ на пулверизираната кост.
Графиката върху екрана изчезна, заменена от новите данни.
Изглеждаше същата.
— Няма промяна — каза Рейчъл.
Свъсил вежди, Грей повтори експеримента, като дори извади епруветката и я разклати. Резултатът остана същият. Права линия.
— Продължава да го отчита като дестилирана вода — каза Кат.
— Не би трябвало — каза Монк. — Дори старият влъхва да е страдал от остеопороза, калцият в костта трябваше да даде висок пик. Да не говорим за въглерода и другите елементи.
Грей кимна и попита:
— Кат, имаш ли цианиден разтвор?
Тя взе раницата си, отвори я и извади малко шишенце.
Грей натопи в шишенцето клечка с памучен връх, после хвана костта с два пръста. Натри напоеното памуче в костта, обилно и с натиск, все едно лъскаше сребърна лъжица.
Само дето това не беше сребро.
На мястото на натривката кафеникаво-жълтеникавата кост придоби наситен златист цвят.
Грей вдигна очи и ги изгледа поред.
— Това не е кост.
Рейчъл не успя да скрие смайването си.
— Това е злато!
Половината пътуване Грей посвети на опити да опровергае твърдението на Рейчъл. Не само злато имаше в тези кости. Освен това не беше тежкото метално злато, а пак онова странно златно стъкло. Опита се да стигне отзад напред до точния състав.
Размишляваше усилено и върху друг проблем. Милано.
Анализираше отново и отново случилото се в базиликата, Беше вкарал екипа си в капан. Снощната засада в Кьолн можеше да си прости. Бяха ги хванали със смъкнати гащи. Никой не би могъл да предположи, че катедралата в Кьолн ще бъде подложена на такава безмилостна атака.
Но провалът им в Милано не можеше да се извини толкова лесно. Бяха влезли в базиликата подготвени и въпреки това едва не бяха изгубили всичко, включително и живота си.
Така че къде беше грешката?
Грей знаеше отговора. Той беше виновният. Изобщо не трябваше да спират при езерото Комо. Не трябваше да слуша Кат с нейните приказки за предпазливост — бяха изгубили прекалено много време да оглеждат базиликата отдалеч, бяха разкрили присъствието си и бяха дали възможност на Двора да ги забележи и да заложи капана си.
Не можеше да вини Кат. Предпазливостта беше неразривна част от работата на разузнаването. Работата на терен обаче изискваше бързи и решителни действия, а не колебание.
Особено от страна на водещия мисията.
До този момент Грей беше действал като по учебник — залагаше на крайната предпазливост, така, както се очакваше от него. И може би точно там му беше грешката. Колебанието и съмненията не бяха семейни черти на фамилия Пиърс. Нито на бащата, нито на сина. Но къде минаваше границата между предпазливостта и неоправдания риск? Беше ли му по силите изобщо да постигне равновесие между тези две крайности?
Успехът на мисията — а вероятно и животът им — щеше да зависи от това.
Грей изсумтя. Беше му излязъл мехур на палеца, а купето вонеше на метилов алкохол.
— Не е чисто злато — обяви той заключението си. Другите го погледнаха. Двама работеха, двама дремеха.
— Фалшивата кост е смес от елементи от платиновата група — обясни Грей. — Който и да го е направил, е смесил амалгама от различни преходни метали в прахообразна форма и после ги е стопил до стъкло. При охлаждането са излели стъклото в калъп и са обработили повърхността така, че да прилича на кост.
Грей се зае да прибира уредите си.
— В химическия състав преобладава златото, но има също голям процент платина и по-малки количества иридий, дори осмий и паладий.
— Истински мишмаш — каза с прозявка Монк.
— Мишмаш обаче, чиято точна рецепта може завинаги да си остане тайна — каза Грей, свъсил вежди към парчето кост. Три четвърти беше оставил недокоснати, а последната беше принесъл в жертва на експериментите си. — При упоритата липса на реактивност в м-състояние, дълбоко се съмнявам, че и най- модерните уреди за анализ ще ни дадат точното съотношение на металите. Дори и тестването променя съотношението в пробата.
— Като Хайзенберговия принцип на несигурността — каза Кат, беше вдигнала крака на отсрещната седалка, лаптопът бе в скута й. Пишеше по клавиатурата, но това явно ней пречеше и да говори. — Дори самият акт на наблюдение променя реалността на наблюдавания обект.
— Значи, щом не можем да го изследваме напълно… — подхвана Монк, но поредната широка прозявка му попречи да продължи.
Грей го потупа по рамото.
— След час пристигаме в Рим. Защо не поспиш малко в другото купе?
— Добре съм си — каза Монк и преглътна още една прозявка.
— Това е заповед.
