време да наруши мълчанието и да се свърже с централното командване. Веднага го свързаха с директор Кроу.
След като Грей му докладва накратко за събитията в Кьолн и Милано, директорът на свой ред успя да го изненада с неочаквана новина.
— И защо се е обадила на вас? — попита Грей, докато Монк ровеше в раницата си за тефтерче и химикалка.
— Сейчан играе и с двете групи, за да подпомогне собствената си цел — отговори Пейнтър. — И дори не се опита да го скрие. Информацията, която ни предаде, е била открадната от оперативен агент на Драконовия двор, някой си Раул.
Грей се намръщи. Спомни си за онзи тип в Милано. [???] са — продължи Пейнтър. — и по тази причина я прехвърлиха на нас — както за да я разгадаем вместо нея, така и за да ви държи по следите на Двора. Тя никак не е глупава. Умението й да манипулира трябва да е на изключителна висота, щом гилдията я е избрала за тази задача… а и вие двамата имате стари сметки за уреждане. Въпреки помощта й в Кьолн и Милано, не бива да й се доверяваш. Рано или късно тя ще се обърне срещу теб и ще се опита да изравни резултата.
Грей усети тежестта на металната монета в джоба си. Не беше нужно да го предупреждават. Тази жена беше от лед и стомана.
— Добре — каза Грей, вече с лист и химикалка в ръце; крепеше телефона с рамо. — Готов съм.
Пейнтър бавно му издиктува съобщението.
— И е разделено на строфи, като стихотворение, така ли? — попита Грей.
— Да. — Директорът продължи да диктува ред по ред, а Грей да пише.
След като приключиха, Пейнтър каза:
— Шифровчици вече работят по текста и при нас, и в Националната служба за сигурност.
Грей свъси вежди, загледан в листа.
— Ще видя какво можем да измъкнем от това. Може би с ресурсите на Ватикана ще направим някакъв пробив.
— А междувременно бъдете нащрек — предупреди го Пейнтър. — Тази Сейчан може да се окаже по- опасна и от целия Двор.
Грей не оспори последното твърдение. Уточниха набързо още някои неща, после Грей затвори телефона и го прибра. Всички го гледаха с очакване.
— Какво става? — попита Монк.
— Лейди Дракон се е обадила в Сигма. Предала им е гатанка, която да разрешим. Изглежда, не знае какви са следващите планове на Двора и докато те се подготвят, иска ние да им дишаме във врата. Така че ни подхвърля някакъв древен откъс, нещо, което Драконовият двор е открил преди два месеца в Египет. По нейни твърдения нещо в съдържанието му е първопричината за настоящата им операция.
Вигор, без да оставя миниатюрната си чашка за еспресо, се наведе да прочете откъса заедно с останалите.
Когато пълната луна със слънцето се слее,
постара ражда се.
Що е то?
Където дави се,
но в мрак се носи и в изгубения цар се вглежда
Що е то?
Близнакът чака за вода,
но изгорен ще да е кост по кост върху олтара.
Що е то?
— O, това много ще ни помогне, няма що — изръмжа Монк. Кат поклати глава.
— Какво общо има това с Драконовия двор, с металите с висок спин и с някакво изгубено общество на алхимици?
Рейчъл плъзна поглед по улицата.
— Учените във Ватикана може би ще успеят да ни помогнат. Кардинал Спера ни обеща пълното си съдействие.
Грей забеляза, че Вигор беше хвърлил само един поглед на листа и се беше обърнал. Отпиваше на малки глътки еспресото си.
На Грей му беше писнало от тази тайнственост. Писнало му бе от любезности. Ако Вигор искаше да участва в екипа му, беше крайно време да се държи като негов член.
— Знаеш нещо — обвини го Грей. Всички се обърнаха към тях.
— И ти би трябвало да го знаеш — отвърна Вигор.
— Какво имаш предвид?
— Това вече го обясних във влака. — Вигор почука с пръст по листа. — Мелодиката на откъса би трябвало да ви е позната. Говорих ви за книга с подобен тестови модел. Повторението на фразата „що е то“.
Кат реагира първа.
— От египетската „Книга на мъртвите“.
— И по-точно „Папирусът на Ани“ — продължи Вигор. — Представлява кратки стихове с неясно съдържание, един вид гатанки, и след всяка се повтаря един и същ ред, отново и отново — „що е то“.
— Или на еврейски — „манна“ — каза Грей, припомнил си разговора.
Монк прокара ръка по четината, избила по бръснатия му череп.
— Но ако този откъс е от някаква добре известна египетска книга, защо изведнъж е подпалила огън под задника на Двора?
— Откъсът не е от „Книга на мъртвите“ — отговори Вигор. — Познавам достатъчно добре „Папирусът на Ани“, за да знам, че тези стихове не са оттам.
— А откъде са тогава? — попита Рейчъл. Вигор се обърна към Грей.
— Каза, че Драконовият двор е открил това в Египет… само преди няколко месеца.
— Точно така.
Вигор се обърна към Рейчъл.
— Сигурен съм, че като служител в културния отдел на карабинерите, си била информирана за неотдавнашния хаос в Египетския музей в Кайро. Музеят вдигна тревога през Интерпол.
Рейчъл кимна и обясни на другите.
— През 2004 — та Върховният съвет за антиките на Египет нареди да бъде опразнено подземието на Египетския музей заради предстоящ ремонт. Когато отворили подземието обаче, се натъкнали на десетки хиляди фараонски и други артефакти в лабиринта на коридорите му. Подземието, изглежда, се е било превърнало в отдавна забравено археологическо сметище.
— По предварителната им оценка ще минат пет години, докато каталогизират всичко — каза Вигор. — Но като преподавател по археология, съм чувал това-онова за откритията. Имало цяла стая с разпадащи се пергаменти, които според учените може би идват от изгубената Александрийска библиотека — основен бастион на гностичната философия.
Грей си спомни обяснението на Вигор за гностицизма и търсенето на тайно познание.
— Подобно откритие със сигурност би привлякло интереса на Драконовия двор.
— Като мухи на мед — каза Рейчъл. Вигор продължи:
— Един от каталогизираните артефакти бил от колекция на Абд ел-Латиф, уважаван египетски лекар и изследовател от петнайсети век, живял в Кайро. В неговата колекция, съхранявано в бронзово сандъче, се намирало допълнено издание от четиринайсети век на египетската „Книга на мъртвите“, което включвало копие от „Папирусът на Ани“. — Вигор впи поглед в Грей. — Било е откраднато преди четири месеца.
Грей усети как пулсът му се забързва.
— От Драконовия двор.
— Или от техен наемник. Те имат връзки навсякъде.
