— Но ако книгата е само копие на оригинала — каза Монк, — какво значение има?
— „Папирусът на Ани“ съдържа стотици строфи. Бас ловя, че някой е фалшифицирал това копие и е скрил в него тези конкретни строфи — Вигор посочи листа пред Грей — сред другите, по-древни стихове.
— Нашите изгубени алхимици — вметна Кат.
— Скрили са игла в купа сено — каза Монк. Грей кимна.
— Докато някой учен от Драконовия двор не се досетил за фалшификацията, не разгадал отпратките и не задействал машината им. Но къде ни води това?
Вигор се обърна към улицата.
— Във влака спомена, че искаш да настигнем и задминем Драконовия двор. Сега е моментът да го направим.
— И как по-точно?
— Ще разгадаем гатанката.
— Но това може да отнеме дни. Вигор го погледна през рамо.
— Не и ако вече съм я разгадал.
Той посегна към тефтера със стиховете и отвори на чиста страница.
— Дайте да ви покажа.
После направи нещо много странно. Натопи пръста си в еспресото и омокри дъното на малката си чашка, притисна я към хартията и отпечата съвършен кафеникав кръг върху празната страница. Повтори същата операция, като застъпи първия кръг с втория, така че се получи стилизирана фигурка на снежен човек.
— Пълната луна, която се слива със слънцето.
— И какво доказва това? — попита Грей.
— Vesica Pisces — каза Рейчъл и лицето й грейна с радостта на просветлението.
Вигор й се ухили широко.
— Споменавал ли съм колко се гордея с моята племенница?
На Рейчъл не й се искаше да се отказва от полицейския ескорт, но разбираше вълнението на вуйчо си. Той настояваше да използват друг транспорт, за да тръгнат възможно най-скоро по новата следа.
Така че се обади в управлението и отмени искането си за патрулните коли. Остави и неясно съобщение за генерал Ренде, че имали да свършат нещо. Последното беше по препоръка на Грей. Той смяташе, че е по-добре да не разгласяват намеренията си. Поне докато не попаднат на нещо съществено.
Колкото по-малко хора знаеха за откритието им, толкова по-добре.
Така че потърсиха алтернативен транспорт.
Рейчъл последва широкия гръб на Грей към задната част на градския автобус. Кат и Монк седнаха един до друг. Климатикът изтрака, двигателят разтресе пода и автобусът се вля в движението.
Рейчъл седна до Грей на редицата седалки срещу Монк, Кат и вуйчо си. Кат се беше намръщила. Беше настояла първо да се свържат с Ватикана и да си осигурят ескорт. Грей обаче беше отхвърлил предложението й и това, изглежда, я тревожеше.
Рейчъл погледна Грей. Сякаш някаква нова решителност беше втвърдила чертите му. Напомни й за поведението му в Кьолн, там горе, в горящата кула — една особена увереност, която не търпеше никакво колебание. Очите му грееха с решимост, която беше изчезнала след първото нападение. Сега, се беше върнала… и я плашеше малко, караше сърцето й да бие по-бързо.
Автобусът трещеше сред гъстия поток на уличното дви — жение.
— Така — започна Грей. — Приех на доверие думите ти, че тази отбивка от пътя ни е необходима. Може би е време да ни дадеш някакво обяснение, какво ще кажеш?
Вигор вдигна ръка в знак на съгласие.
— Ако бях навлязъл в подробности, щяхме да изпуснем автобуса.
Отвори отново тефтерчето.
— Тази фигура със застъпващите се кръгове се среща много често в целия християнски свят. В църкви, катедрали и базилики по целия свят. От тази фигура се заражда и цялата геометрия. Например. — Той обърна рисунката хоризонтално и закри с длан долната й половина. После посочи общата част на двата кръга. — Тук се вижда геометричната форма на заострената арка. Почти всички готически прозорци и арки са оформени по този начин.
Същата лекция Рейчъл я беше слушала като дете. Имаш ли роднина ватикански археолог, нямаше начин да не познаваш значението на тези два свързани кръга.
— На мен пък ми приличат на две сплескани понички — каза Монк.
Вигор обърна рисунката в първоначалната й посока — вертикално.
— Или на пълна луна, която се слива със слънцето — каза той, припомняйки им стиха от текста- загадка. — Колкото повече мисля за тези стихове, толкова повече пластове откривам, все едно белиш лук.
— Какво имаш предвид? — попита Грей.
— Скрили са тази отпратка не другаде, а в египетската „Книга на мъртвите“. Най-първата книга, която споменава манната. По-късните египетски текстове я наричат „бял хляб“и така нататък. Логично е, че ако искаме да разберем какво са скрили алхимиците, трябва да започнем от началото. Но пък самият отговор на първата загадка ни връща към изгрева на християнството. Така че началото не е едно. Дори и самият отговор предполага умножаване. Едно, което става много.
Рейчъл разбираше какво има предвид вуйчо й.
— Умножаването на рибите. Вигор кимна.
— Ще го обясни ли някой на нас, непосветените? — попита Монк.
— Тези свързани кръгове се наричат Vasica Pisces, или Съдът на рибите. — Вигор се наведе напред и закри с длани горната и долната половина от окръжностите, така че да изпъкне подобната на риба фигура помежду им.
Грей се наведе да погледне по-отблизо.
— Точно символът на рибата олицетворява християнството.
— Първият символ — уточни Вигор. — „Когато пълната луна със слънцето се слее, се ражда по-стара“. — Почука с пръст по рибата. — Някои учени смятат, че символът на рибата е бил използван, защото гръцката дума за риба, ICHTHYS, е акроним на Iesous Christos Theou Yios Soter, тоест Иисус Христос Син Божи, Спасителят. Истината обаче се крие тук, между тези два кръга, заключена в свещената геометрия. Тези сключени кръгове присъстват в много ранни рисунки — малкият Христос лежи в средния им участък. Ако обърнеш фигурата хоризонтално, рибата се превръща в стилизирано изображение на женски гениталии и утроба, и точно там е нарисувано бебето Иисус.
— Точно по тази причина рибата е символ на плодовитостта. Да си плодовит и да се множиш. Както казах, значения тук — колкото щеш.
— Не виждам къде ни води това — изсумтя Грей. Рейчъл също беше любопитна.
— Рим е пълен със символни изображения на риби. Вигор кимна.
— Вторият ред обаче гласи „по-стара ражда се“. Това несъмнено ни насочва към най-старото изображение на рибата като символ. То се намира в криптата на Лучина в катакомбите на свети Калият.
— Там ли отиваме? — попита Монк. Вигор кимна.
Рейчъл забеляза, че Грей не е доволен.
— Ами ако грешиш? — попита той.
— Не греша. Другите стихове в текста намекват за същото… и това е ясно, разгадаеш ли гатанката за Vesica Pisces. Вижте следващия ред. „Където дави се, то в мрак се носи“. Една риба не може да се удави във вода, но може в земята. А и това за мрака. Всичко сочи към крипта.
— Но в Рим има много крипти и катакомби.
— Но не са много онези с две риби, две съвсем еднакви риби, риби — близнаци — каза Вигор.
В очите на Грей проблесна разбиране.
