Грей го последва, другите също.
— Какво?
— Заупокойна служба за трагедията в Кьолн. Месата ще започне по залез-слънце. Ще присъстват хиляди хора, включително и папата.
Грей изведнъж разбра какво е уплашило до такава степен свещеника. Представи си убитите в Кьолнската катедрала. Службата щеше да е в центъра на вниманието и никой нямаше дори да се сети за Скави — некропола под базиликата „Св. Петър“, където се намираше гробницата на апостола.
Камъкът на църквата.
Ако Драконовият двор възпламенеше костите там…
Представи си тълпите, наблъскани в църквата, множеството на площада отвън. О, Боже!
СКАВИ
Летният ден беше дълъг.
Когато излязоха от катакомбите, над Виа Апия едва започваше да се смрачава. Грей заслони очите си с ръка. След сумрака в катакомбите косите лъчи на залязващото слънце му се струваха ослепителни.
Джузепе задържа вратата да излязат, после я затвори и я заключи.
— Всичко наред ли е, монсеньор? — Старецът сигурно беше забелязал напрежението им.
Вигор кимна.
— Само трябва да се обадя на едно място.
Грей му подаде сателитния си телефон. Ватиканът трябваше да бъде лредупреден и да се вдигне тревога. Грей знаеше, че монсеньорът има най-добри шансове да се свърже с достатъчно високопоставен ватикански служител.
На една стъпка встрани от тях Рейчъл вече беше извадила мобилния телефон и набираше номера на своето управление.
Изпукване на изстрел спря всички. Куршумът се удари в камъните, с които беше настлан дворът.
Грей реагира моментално, наполовина изненадан, наполовина — не.
— Натам! — извика той и посочи къщурката на уредника. Джузепе беше оставил вратата отворена.
Хукнаха вкупом към убежището. Грей помогна на стария уредник, Рейчъл също се притече на помощ и го прихвана от другата страна.
Преди да са стигнали до къщурката, вратата й избухна в пламъци и отхвърли всички назад. Грей, Рейчъл и Джузепе паднаха един върху друг. Взривената врата отхвърча към средата на двора и се плъзна със стържене по камъните. По двора се посипаха отломки.
Грей се надигна на коляно и прикри Рейчъл и уредника. Кат покри Вигор по същия начин. Грей беше извадил пистолета си, но не виждаше цел, към която да го насочи. Този път нямаше закачулени фигури, изскачащи от нищото.
Околният пейзаж с лозята вече потъваше в сенки и сумрак. И тишина.
— Монк — подвикна Грей.
Партньорът му вече беше извадил пушкалото си и гледаше през устройството за нощно виждане, прикрепено към дулото.
— Нищо не различавам.
Иззвъня телефон. Всички погледнаха Вигор. Той клечеше, стиснал сателитния телефон на Грей. Телефонът иззвъня повторно.
Грей му даде знак да се обади.
Вигор се подчини и вдигна сателитния телефон до ухото си.
— Pronto. — Замълча за миг, после свали телефона от ухото си и го протегна към Грей. — За тебе е.
Преди да е заговорил, гласът отсреща го поздрави:
— Здрасти, капитан Пиърс.
— Здравей, Сейчан.
— Виждам, че си получил съобщението ми до командването на Сигма.
Незнайно как Сейчан ги беше проследила дотук и им беше организирала тази малка засада. Но той знаеше защо. — Гатанката…
— Ако се съди по това как трескаво изхвърчахте от катакомбата, мога само да заключа, че сте разрешили загадката.
Грей не каза нищо.
— Раул също не пожела да сподели информацията си — спокойно каза Сейчан. — Изглежда, Драконовият двор предпочита да държи Гилдията настрана и в отбрана. Тая няма да стане. Така че ако бъдеш така добър и споделиш с мен какво сте разбрали, ще оставя всички ви живи. Грей покри микрофона с ръка.
— Монк?
— Все още нищо, командире — прошепна той.
Сейчан беше заела снайперистка позиция с директен изглед към двора. Лозята, дърветата и потъналите в сенки височини я скриваха добре. Сигурно се бе промъкнала там, докато те бяха в катакомбите, и бе заложила взрива в къщичката, за да ги принуди да останат на открито.
И сега тя командваше парада.
— Понеже явно бързате много — продължи тя, — времето трябва да е от значение. А аз мога да чакам цяла нощ и да ви отстрелвам един по един, докато не се разприказваш. — Сякаш за да подчертае последното, един куршум изтрещя и отчупи парченца от камъка до крака му. — Така че бъди добро момче и говори.
Монк прошепна, без да обръща глава:
— Пушката й сигурно има устройство за улавяне на изгорелите газове. Никаква топлинка не долових при изстрела.
Притиснат до стената, Грей нямаше друг избор освен да преговаря.
— Какво искаш да знаеш? — попита той, за да спечели време.
— Тази нощ Драконовият двор е планирал операция. И според мен сте разбрали кое е мястото. Кажи ми и сте свободни да си вървите.
— Откъде да знам дали ще си удържиш на думата?
— О, няма откъде. Но пък нямаш и голям избор. Мислех, че това е очевидно, Грей. Мога ли да ти викам Грей? — И продължи без никаква пауза: — Докато сте ми полезни, ще ви позволя да се навъртате наоколо, но сигурно ти е ясно, че не всички сте ми нужни. Ще ти дам пример с някой от приятелите ти, ако се наложи.
Грей нямаше избор.
— Добре. Да. Разгадахме проклетата гатанка.
— Къде ще удари Драконовият двор?
— В една църква — блъфира той. — Близо до Колизеума има…
Нещо изсвири край лявото му ухо и уредникът извика стреснато. Грей се обърна и видя стареца да стиска рамото си. Кръв се стичаше между пръстите му. Джузепе седна немощно на каменната настилка. Рейчъл веднага му се притече на помощ.
— Монк, помогни им — каза Грей, като кълнеше наум. Колегата му имаше аптечка и необходимите познания.
Въпреки това се поколеба, сякаш не искаше да се раздели с пушката.
Грей му махна нетърпеливо. Сейчан нямаше да разкрие местоположението си — безсмислено беше да се надяват на такава грешка от нейна страна. Монк свали пушката си и отиде да помогне на уредника.
— Този път се отървахте леко — каза Сейчан в ухото му. — Още една лъжа и ще ви струва повече от малко кръв.
