силно.
Тя се упражняваше, докато Монк се бореше с ключалката. Пътят към подземието тънеше в мрак.
— До вратата има ключ за осветлението — прошепна тя, изненадана колко силно се чува гласът й в слушалките.
— Няма да палим лампите — каза Грей.
Монк и Кат кимнаха и си сложиха специални очила. Грей подаде едни и на Рейчъл. Нощно виждане. Беше използвала такива очила по време на военното си обучение. Нахлузи ги на главата си. Светът изсветля в оттенъци на зелено и сребристо.
Грей тръгна напред. Рейчъл и Кат го последваха. Монк затвори тихо вратата зад тях. Беше тъмно, дори с очилата. Системата за нощно виждане все пак изискваше някаква светлина. Грей включи фенерче. Лъчът му проряза ярко сумрака. Грей го прикрепи под дулото на пистолета си.
Рейчъл вдигна очилата си, но пътят напред тънеше в пълен мрак. Фенерчето на Грей сигурно излъчваше ултравиолетова светлина, видима само през очилата.
Тя ги спусна отново пред очите си.
На това ниво неземната светлина осветяваше нещо като преддверие. Няколко макета и витрини с експонати украсяваха помещението, което беше част от туристическите обиколки. Единият макет беше на първата църква, построена от император Константин на същото това място. Другият беше на погребално светилище с формата на миниатюрен двуетажен храм. Точно такъв храм бележел навремето гроба на свети Петър. Според историците Константин построил куб, направен от мрамор и порфир, рядък камък, който се внасял от Египет. Погребалното светилище било затворено в този куб и оригиналната църква била построена около него.
Скоро след като започнали разкопките на некропола, бил открит кубът на Константин, точно под главния папски олтар на базиликата. Запазила се била и една стена от оригиналния храм, надраскана с християнски графити, включително гръцките букви, изписващи „Петрос ени“, тоест „Петър е вътре“.
И наистина, в една кухина в същия този изписан с графити зид били открити кости и дрехи, които съответствали на мъж с ръста и възрастта на свети Петър. Сега те бяха запечатани в бронирани кутии от специална пластмаса, изработени, колкото и да беше странно, от американското министерство на отбраната и прибрани на сигурно място в същата кухина.
Която беше и целта им в момента.
— Натам — прошепна Рейчъл и посочи към стръмно вито стълбище, водещо надолу.
Грей тръгна пръв.
Преддверието остана над тях. Продължаваха да слизат, все по-надолу и по-надолу.
Студ проникна през дрехите на Рейчъл. Със същия успех можеше да е гола. Очилата стесняваха полезрението й и създаваха някакво клаустрофобично чувство.
В края на стълбите малка врата блокираше пътя. Рейчъл се промуши покрай Грей, телата им се докоснаха и тя долови за миг телесната му миризма, преди да извади ключа и да отключи вратата.
Той задържа ръката й, преди да е отворила, и внимателно, но твърдо я избута зад себе си. След това открехна вратата няколко сантиметра и надникна. Рейчъл и другите чакаха.
— Чисто е — каза той. — И тъмно като в гроб.
— Много смешно — измърмори Монк. Грей отвори вратата.
Рейчъл се стегна при мисълта, че ще последва взрив, стрелба или друго някакво нападение, но ги посрещна единствено тишина.
Влязоха и Грей се обърна към тях.
— Мисля, че монсеньорът ще се окаже прав. За пръв път изпреварихме Драконовия двор. Време е ние да заложим засада.
— Какъв е планът? — попита Монк.
— Планът е да не поемаме никакви рискове. Залагаме капана и се махаме. — Грей посочи вратата. — Монк, ти стой на пост тук. Това е единственият вход. Пази него и гърбовете ни.
— Нямаш проблем.
Грей подаде на Кат две кутии — приличаха на картонените кутийки за яйца в супермаркетите.
— Звукови гранати и светлинни бомби. Предполагам, че ще дойдат на тъмно като нас и ще си отварят ушите. Да видим дали ще можем да ги ослепим и оглушим. Заложи ги по пътя към гробницата. Искам пълно покритие.
Кат кимна.
Грей се обърна към Рейчъл.
— Покажи ми гробницата на свети Петър.
Тя хлътна в тъмния некропол, стъпките й отекваха по стар римски път. Фамилни крипти и мавзолеи се редяха покрай алеята — с квадратни страни от по шест метра. Стените бяха покрити с много тънки тухли, обичаен строителен материал през първи век. Фрески и мозайки красяха много от гробниците, но подробностите им се губеха заради очилата. Бяха се запазили и статуи, които сякаш помръдваха в зловещото осветление. Мъртвите оживяваха.
Рейчъл си представяше наум маршрута до центъра на некропола. Метална пътека извеждаше до платформа и правоъгълен прозорец. Тя посочи през него.
— Гробницата на свети Петър.
Грей насочи пистолета си и ултравиолетовото фенерче към гроба.
На десет крачки зад прозореца тухлена стена се издигаше успоредно на масивен мраморен куб. Близо до основата на стената имаше отвор. Грей се приведе и насочи фенерчето натам. В отвора се виждаше прозрачна кутия и парче бял материал с вид на глина.
Кост.
От свети Петър.
Настръхна, побиха го тръпки от преклонение и страх. Чувстваше се като археолог в тъмна пещера на някакъв изгубен континент, а не само на няколко етажа под сърцето на Римокатолическата църква. От друга страна, може би точно тук беше истинското й сърце.
— Командире? — повика го Кат и се приближи към тях. Беше поставила зарядите.
Грей се изправи и попита Рейчъл:
— Можем ли да се приближим още?
Тя извади втория ключ, който й беше дал вуйчо й, и отключи една порта, която водеше към вътрешното светилище.
— Трябва да действаме бързо — каза Грей. Усещаше, че времето им изтича. От друга страна, може и да не изтичаше. Може би Драконовият двор планираше да удари чак след полунощ, като в Кьолн. Но рискове не искаше да поема.
Извади инструментите, които беше настройвал по пътя насам. Огледа се и откри едно незабележимо място, Закрепи миниатюрната видеокамера в една пролука на съседния мавзолей и нагласи обектива й към гробницата на свети Петър. Извади втора камера и я нагласи в обратната посока — с обектива към прозореца, така че да улови всяко раздвижване там.
— Какво правиш? — попита Рейчъл.
Приключил с камерите, Грей им даде знак да излязат.
— Не искам да задействаме капана твърде рано. Искам да стигнат спокойно дотук и да си разположат апаратурата. Тогава ще ударим. Не трябва да им оставяме никаква възможност да избягат с костите или устройството си. Излязоха и Рейчъл заключи.
— Монк — каза Грей по радиото, — как са нещата при теб?
— Цари мир и спокойствие. Добре.
Грей тръгна към един мавзолей наблизо, порутен и с отвор отпред. Тук отдавна нямаше кости. Извади лаптопа си от раницата и го скри в мавзолея, като включи в USB-порта му допълнителен предавател. Запримигва зелена светлинка в знак за успешно свързване. Той натисна един бутон, който превключваше устройството на тъмен режим. Всички светлинки по компютъра и предавателя угаснаха. Добре.
