Пръстите на Грей се свиха около телефона.
— Разполагам със собствена информация — продължи жената — и ще разбера дали ме лъжеш.
Грей мислеше трескаво, надяваше се да намери начин да й отклони вниманието, но стоновете на уредника му пречеха да се съсредоточи. А нямаше и време — нито време, нито избор. Налагаше се да й каже истината. Благодарение на нея все още бяха в играта и сега беше дошло време да й върне жеста. Може и да не му харесваше, но за момента с Гилдията бяха в една лодка. За това щеше да се погрижи друг път. А за да се стигне дотам, трябваше да са живи.
— Ако си права за насроченото време — каза той, — значи тази вечер Драконовият двор ще нападне Ватикана.
— Къде?
— Под базиликата. Гробницата на свети Петър. — И като Доказателство, че й казва истината, й разказа накратко как са стигнали до това заключение.
— Браво на вас — каза тя. — Знаех си, че ненапразно ви оставям да ми се пречкате в краката. А сега бъдете така добри да се простите с всичките си мобилни телефони. Хвърлете ги в горящата барака. И без номера, Грей. Не си въобразявай, че съм толкова глупава да не знам точно колко телефона има у теб и хората ти.
Грей се подчини. Кат събра всички телефони, после бавно и един по един ги хвърли през прага в ревящите пламъци.
Освен телефона на ухото на Грей.
— Arrivederci! засега, капитан Грей.
Телефонът внезапно избухна до ухото му — куршумът го изтръгна от пръстите му. Ухото му зазвънтя. Кръв се стичаше по врата му.
Грей се напрегна в очакване на още някой изстрел за довиждане. Вместо това чу гърления рев на запален двигател. Мотоциклет. Отдалечи се в ниското между хълмовете, без и за миг да се покаже на открито. Лейди Дракон си отиваше с нужната й информация.
Грей се обърна.
Монк вече беше бинтовал рамото на уредника.
— Само драскотина. Извадил е късмет.
Но Грей знаеше, че късметът няма нищо общо. Тази жена можеше да простреля всеки от тях в което си око поиска.
— Как ти е ухото? — попита Монк. Грей поклати ядосано глава.
Въпреки това Монк се приближи да погледне. Протегна ръка и не особено нежно прегледа нараненото ухо.
— Само повърхностно ожулване. Стой мирно. — Почисти раната, после я напръска с нещо.
Щипеше ужасно.
— Течна превръзка — обясни Монк. — Засъхва за секунди. И дори по-бързо, ако й духна малко. Но не искам да те възбуждам чак толкова.
Рейчъл и Вигор помагаха на уредника да се изправи. Кат му донесе гегата. Очите на стареца сякаш не можеха да се откъснат от горящата Къщичка. Пламъците вече облизваха счупените прозорци.
Вигор сложи ръка на рамото му и се извини:
— Mi dispiace…
Възрастният мъж вдигна рамене и каза с изненадващо твърд глас:
— Овцете ми нали са живи и здрави. Винаги може да си построи човек нова къща.
— Трябва да намерим телефон — тихо каза Рейчъл на Грей. — Да предупредим Ватикана и генерал Ренде.
Грей знаеше, че прекъсването на комуникациите им е само тактика за забавяне, която да осигури малко време на Драконовия двор, а оттам — и на Гилдията. Погледна небето на запад.
Слънцето беше залязло. Само червеникаво сияние бележеше пътеката му.
Драконовият двор със сигурност вече се беше задействал.
Грей се обърна към уредника.
— Джузепе, имаш ли кола? Старецът кимна.
— От задната страна. — Поведе ги натам. Зад горящата къщичка беше достроен гараж, който приличаше повече на барака. Врата нямаше.
Колата беше завита с брезент. Джузепе я посочи с гегата.
— Ключовете са вътре. Сипах й бензин миналата седмица. Монк и Кат минаха напред да изкарат колата. Издърпаха с общи усилия брезента и отдолу се показа класическо мазерати „Себринг“ от шейсет и шеста, черно като обсидиан. На Грей му заприлича на ранните фордове „Мустанг“. Дълъг масивен автомобил с дебели гуми, създаден да развива висока скорост.
Вигор погледна към Джузепе.
Той сви рамене.
— На леля ми е… почти не е карана.
Рейчъл тръгна към колата. На лицето й бе изписано нещо твърде близко до екстаз.
Бързо се качиха. Джузепе се съгласи да изчака пожарната, все така на пост като уредник на катакомбите.
Рейчъл се настани зад волана. Тя познаваше най-добре Улиците на Рим. Не всички обаче бяха доволни от избора на шофьор.
— Монк — каза Рейчъл, след като завъртя ключа и двигателят изрева.
— Какво?
— Може би ще е по-добре да си затвориш очите.
Спряха за кратко пред една редица улични телефони, после Рейчъл отново се включи в движението — по начин, който й спечели гневен клаксон от поредния засечен шофьор. Какъв му беше проблемът на този? Имаше цяла длан разстояние между нейната кола и фиата отзад. Предостатъчно място…
Предните фарове на мазератито пронизаха мрака. Нощта вече се беше спуснала. Редица автомобилни стопове се гънеше към центъра на града. Рейчъл заобикаляше и се промушваше между пречкащите й се коли. На моменти дори навлизаше в отсрещното платно. Срамота беше да не се възползваш от празните участъци там.
Откъм задната седалка се чу стон.
Тя натисна газта още по-силно.
Никой не се оплака гласно.
Направила беше опит да се свърже от уличния телефон с генерал Ренде, докато вуйчо й беше въртял на кардинал Спера. Нито един от двамата не успя. И генералът, и кардиналът бяха на службата, която вече беше започнала. Генерал Ренде лично ръководеше карабинерските сили, охраняващи площад „Св. Петър“. Кардинал Спера участваше в службата. Рейчъл и Вигор бяха оставили съобщения, тревогата беше вдигната. Но дали не бяха закъснели?
Всички бяха на заупокойната служба, само на крачка от мишената на Драконовия двор. Тълпите богомолци и зяпачи служеха като съвършеното прикритие.
— Още колко? — попита Грей от мястото до шофьора. Беше отворил раницата в скута си и работеше бързо. Рейчъл бе заета с шофирането и не й беше останало време да погледне какво прави.
Прелетяха покрай Траяновия форум, древноримския еквивалент на голям търговски център. Порутената полукръгла сграда се намираше на хълма Квиринал. Което означаваше…
— Още две мили — отговори Рейчъл.
— При толкова много хора никога няма да стигнем до предните входове — предупреди ги Вигор, беше се привел напред от задната седалка. — По-добре да си опитаме късмета при железопътния вход към Ватикана. Карай към Виа Аурелия покрай южната стена. Оттам е близо до гърба на базиликата. Ще минем през задния вход.
Рейчъл кимна. Движението вече се забавяше със струпването на автомобили към моста над река
