Раул.
Той носеше стоманено куфарче. Отвори го и извади прозрачен пластмасов цилиндър, пълен с познат сивкав прах. Амалгамата. Сигурно бяха пулверизирали костта до прахообразната й форма. Раул пъхна цилиндъра през ниския отвор в гробницата на свети Петър.
Все едно поставяше батерия на радио…
Грей не можеше да чака повече. Апаратурата беше готова за действие. Сега беше единственият им шанс да хванат Двора неподготвен, може би дори да ги отблъснат, принуждавайки ги да изоставят джаджите си.
— Готови — прошепна Грей. Ръката му се премести към предавателя, който контролираше звуковите и светлинни бомби. — Обезвредете колкото се може повече, докато са зашеметени, но не поемайте никакви излишни рискове. И се движете непрекъснато. По възможност не на открито.
Всички му отговориха утвърдително. Монк беше близо до вратата. Кат и Рейчъл си бяха намерили друга подходяща за скривалище крипта. Атакуващият отряд не подозираше за присъствието им.
Тримата мъже тръгнаха да се отдалечават от гробницата, влачеха кабели, които водеха до устройството. Раул затвори портата като допълнителна предпазна мярка, после, застанал на металната платформа, затисна едното си ухо с ръка — явно даваше нареждане да започнат.
— Броя до пет — прошепна Грей. — Запушалките да са в ушите ви, очилата — на нулево приемане. Започваме.
Започна да брои наум. „Пет, четири, три…“ Сложи едната си ръка върху пистолета, а другата върху лаптопа. „Две, едно, нула“.
Натисна бутона на лаптопа.
Въпреки запушалките в ушите си пак усети натиска от звуковите заряди като внезапна тежест в гърдите. Преброи до три, докато угаснат светлинните снаряди. Превключи очилата си на нормален режим и извади тапите от ушите си. В некропола кънтяха изстрели. Грей се претърколи към входа на криптата.
Металната платформа беше празна.
Не се виждаше никой.
Раул и двамата му помощници бяха изчезнали.
Къде?
Стрелбата се усили. В тъмния некропол се вихреше битка. Грей си спомни, че Раул беше получил съобщение точно преди той да възпламени звуковите и светлинни заряди. Предупреждение? От кого?
Огледа се. Светът тънеше в отсенки на зеленото. Изкачи стъпалата към платформата. Трябваше да прибере апаратурата и амалгамата, с цената на всичко.
През прозореца отпред внезапно се ливна светлина. Раул стоеше от другата страна, на няколко крачки от гробницата. Изглежда, се беше шмугнал през портата в момента на атаката. Срещна погледа на Грей и вдигна ръце. Държеше контролното устройство, което възпламеняваше амалгамата.
Твърде късно.
Съвсем безполезно, Грей се прицели и стреля.
Но куршумът отскочи от бронираното стъкло.
Раул се усмихна и завъртя ръчката на контролното устройство.
ОСКВЕРНИТЕЛИ
Първият трус изхвърли Вигор във въздуха. Или пък земята се беше сринала под краката му. Във всеки случай той полетя.
Викове изпълниха базиликата.
Докато падаше към пода, той се възползва от възможността да забие лакът право в носа на предателя Алберто, който беше политнал назад при труса. Замахна повторно и го удари силно в адамовата ябълка.
Мъжът се строполи тежко на пода. Пистолетът падна от ръката му. Вигор го грабна миг преди вторият трус да го събори на колене. Базиликата вече кънтеше от писъци и стонове. Но под всичко това се долавяше дълбока, куха вибрация, сякаш камбана, голяма колкото базиликата, е била ударена и всички са се озовали затворени в нея.
Вигор си спомни описанието, дадено от единствения оцелял свидетел на трагедията в Кьолн. Натиск, все едно стените се приближавали една към друга. Същото ставаше и сега. Всички звуци — виковете, молбите, молитвите — се чуваха съвсем ясно, но и някак приглушено.
Изправи се. Подът продължаваше да трепери. Плочите от излъскан мрамор сякаш се къдреха на вълни като вода. Вигор затъкна пистолета под колана си.
Обърна се да помогне на папата и кардинал Спера.
Пристъпи напред и в този миг го усети, още преди да го е видял. Внезапно повишаване на налягането, което го оглуши и сякаш смачка вътрешностите му. После го отпусна. Горе, при основата на четирите бронзови колони на Берниновия балдахин, огнени каскади от електрическа енергия се издигнаха на спирали, пукаха и хвърляха искри.
Плъзнаха се нагоре по колоните, после по тавана на балдахина и се срещнаха при златния глобус. Изтрещя гръм. Земята се разтресе отново и мраморният под се напука. От глобуса изригна ярка разклонена светкавица. Стрелна се нагоре, удари се в купола на Микеланджело и затанцува по него. Подът на базиликата подскочи отново, още по-силно отпреди.
По купола плъзнаха пукнатини. Заваля дъжд от мазилка, Базиликата се срутваше.
Монк с мъка се надигна. В едното му око се стичаше кръв. Беше паднал по лице в ъгъла на една крипта и сблъсъкът беше напукал очилата му и му беше сцепил веждата.
Не виждаше нищо. Клекна и затърси опипом оръжието си. Вграденото в пушката устройство за нощно виждане щеше да му е от полза сега.
Опипваше пода, който продължаваше да вибрира под пръстите му. След първия трус стрелбата беше спряла напълно.
Протегна ръка и заописва широки дъги по пода около себе си. Пушкалото му не можеше да е излетяло далеч.
Усети нещо твърдо с върховете на пръстите си.
Слава Богу.
Протегна още малко ръка и осъзна грешката си. Не беше прикладът на пушката му. А върхът на нечий ботуш.
Миг по-късно усети горещо дуло, опряно в черепа му.
По дяволите!
Грей чу изстрел от пушка в другия край на некропола. Това беше първият изстрел след началото на трусовете, които го бяха изхвърлили от металната платформа. Беше паднал близо до мавзолея с лаптопа. Свил се беше на топка, нещо го беше ударило силно в рамото, но очилата и пистолета си беше опазил. За разлика от радиостанцията.
Каменната улица бе засипана с парчета стъкло от прозореца на платформата — беше се пръснал още при първия силен трус.
Грей се огледа. Горе на металната платформа откъм гробницата все така се изливаше светлина. Трябваше да разбере какво става там. Но не можеше да щурмува портата сам. Не и без поне да познава терена.
