Раул повиши глас:
— Капитан Пиърс! Лейтенант Верона! Излезте или тези двамата ще умрат!
Грей не помръдна. Не разполагаше с човешка и огнева мощ да обърне ситуацията в своя полза. Нямаше начин да ги спаси. А да се подчини на искането на Раул означаваше само да се прости и със своя живот. Раул щеше да ги убие всичките. Затвори очи с мисълта, че обрича колегите си на смърт.
Нов глас го накара да ги отвори.
— Излизам! — Рейчъл се появи в обсега на втората камера, ръцете й бяха вдигнати във въздуха.
Кат поклати глава. Тя също разбираше колко глупава е постъпката на италианката.
Двама въоръжени стрелци пресрещнаха Рейчъл и я заведоха при другите.
Раул пристъпи напред, насочи тежък пистолет към рамото на Рейчъл и изрева:
— Това е петдесет и шести калибър, Пиърс! Ще й откъсне ръката! Излез или ще започна дай късам крайниците един по един! Броя до пет!
Грей видя ужаса в очите на Рейчъл.
Можеше ли да гледа как разкъсват приятелите му на парчета? И ако го направеше, какво щеше да спечели? Докато той се криеше, Раул и хората му щяха да унищожат всички улики, скрити тук. И смъртта на другите щеше да е напразна.
— Пет…
Погледна към лаптопа, към Рейчъл…
Нямаше избор.
Преглътна един стон, смъкна раницата от гърба си, измъкна нещо от един вътрешен джоб и го скри в шепата си.
— Четири…
Грей превключи лаптопа на тъмен режим и го затвори. Ако самият той не оцелееше, поне можеше да се надява, че компютърът ще послужи като доказателство за случилото се тук.
— Три…
Грей изпълзя от мавзолея и заобиколи, за да скрие позицията си.
— Две…
Свърна назад към главната улица. — Едно…
Преплете пръсти и ги вдигна над главата си, после се показа.
— Тук съм. Не стреляй!
Рейчъл гледаше как водят Грей към тях.
По мрачното му лице разбра, че е сгрешила. Надявала се бе да му спечели малко време, време да направи нещо, за да ги спаси или да спаси поне себе си. Не искаше тя да е последната на свобода в некропола, да стои настрани и да гледа как другите ги убиват.
И макар Кат да се беше предала заради Монк, поне се беше опитала да го спаси, нищо че планът й се оказа неуспешен. Рейчъл, от своя страна, беше действала, водена единствено от вярата си в способностите на Грей.
Водачът на Драконовия двор я бутна настрани, без да сваля очи от Грей, който се качваше по платформата, Вдигна тежкия си пистолет и го насочи към гърдите на Грей.
— Ти ми причини предостатъчно неприятности — каза Раул и вдигна предпазителя. — И никаква телесна броня няма да спре този куршум.
Грей не му обърна внимание.
Очите му срещнаха очите на Монк, на Кат… после и тези на Рейчъл.
Разтвори леко пръстите върху главата си и между тях се показа матовочерно яйце. Каза само една дума:
— Очите.
Грей разчиташе, че вниманието на Раул и хората му ще е приковано върху него, когато гранатата избухне над главата му. Макар да беше стиснал до болка очи, алената експлозия на светлинния заряд сякаш прогори клепачите му.
Ослепен, той се хвърли па земята и се претърколи встрани.
Чу гръмотевичния трясък на пистолета на Раул.
Посегна към ботуша си и измъкна глока си.
И щом светлинната експлозия угасна, отвори очи.
Един от хората на Раул лежеше под стълбите с голяма колкото юмрук дупка в гърдите — беше го улучил куршумът, предназначен за Грей.
Раул изрева и скочи от платформата, като слепешката обсипа платформата с куршуми.
— Залегни! — извика Грей.
Тежките куршуми пробиваха дупки в стоманата.
Другите паднаха на колене. Ръцете на Кат и Монк още бяха вързани зад гърбовете им.
Грей се извъртя, ритна един зашеметен стрелец в краката и го събори от платформата. Застреля друг, който бе приклекнал под стълбите.
Огледа се за Раул. За толкова едър мъж той се движеше удивително бързо. Беше скочил някъде извън полезрението му и продължаваше да стреля изотдолу, куршумите пробиваха дупки в платформата.
Грей не знаеше колко време ще трае ефектът на светлинната граната. Трябваше да действат веднага.
— Назад! — изсъска той на другите. — През портата!
За момента Раул не стреляше, сигурно за да презареди. Но нямаше съмнение, че отново ще ги нападне.
Някъде в некропола се чуха викове. Още стрелци. Стичаха се да помогнат на застрашените си другари.
И сега какво? Оставаше му само един пълнител.
Някой зад него извика.
Грей погледна през рамо. Рейчъл залиташе назад, размахваше ръце във въздуха. Сигурно светлинната бомба беше зашеметила и нея. В мрака не беше забелязала тясната рампа Пред гробницата и беше стъпила заднишком на нея. Сграбчи лакътя на Кат в инстинктивен опит да спре падането си.
Но Кат не очакваше да я повлекат така и също загуби равновесие.
Двете се катурнаха и се затъркаляха надолу. Монк и Грей се спогледаха.
— Мамка му!
— Долу — каза Грей. Това беше единственото убежище, а и без това трябваше да опазят уликите под гробницата, каквито и да бяха те.
Монк слезе пръв, залиташе заради вързаните си зад гърба ръце.
Грей го последва под нов дъжд от куршуми. Парчета камък се разхвърчаха от фасадата на гробницата. Раул беше презаредил. И се опитваше да им попречи да слязат долу.
Грей се завъртя и погледът му попадна на зелената светлинна върху една от двете плочи, прикрепени към гробницата. Още беше активирана. Нямаше време да мисли, трябваше да действа — и той взе решение. Прицели се и стреля.
Куршумът разкъса дебелия сноп жици, водещ към плочата. Зелената светлинка примигна и угасна.
Грей хукна надолу по каменната рампа. Земята изведнъж спря да трепери. Ушите му изпукаха от внезапно изравнилото се налягане. Устройството беше дало на късо.
И в същия миг изпод краката му се чу силно стържене.
Грей се хвърли напред и падна в малка пещера в края на рампата, естествен скален джоб от вулканичен произход, каквито имаше много в хълмовете на Рим.
Зад него рампата се вдигаше, затваряше входа.
