безпомощност.
Беше провалила всичко.
Обзета от отчаяние, тя чак сега забеляза къде е попаднала. Помещението беше ярко осветено — от естествена светлина през стъкления таван. Изглежда, беше нещо като кръгъл вътрешен двор. Гигантски палми се издигаха в центъра и протягаха корони към стъкления купол. Масивни колони поддържаха високия таван и оформяха дълбоки ниши помежду си. Три зали, високи колкото централния двор, се отваряха встрани като параклиси покрай църковен кораб, оформяйки кръст.
Само че това тук не беше място за покаяние и молитви.
Най-напред я порази миризмата. Гадна. Воня на касапница. Крясъци и проточени стонове ехтяха из помещението. Любопитството я накара да пристъпи напред. Три стълби се спускаха към централния двор, но персонал не се виждаше никъде. От човека, който беше избягал след виковете на Ишке, нямаше и следа.
Фиона се огледа.
Във всяка от нишите по края на гигантския вътрешен двор имаше голяма клетка, преградена с решетки от стъкло и метал, също като вратата, през която току-що беше влязла. Зад решетките се виждаха изгърбени същества. Някои лежаха, други крачеха, едно се беше навело над полуоглозгана бедрена кост и я дъвчеше лениво. Хиените.
Но това не беше всичко.
В някои клетки имаше и други чудовищни създания. Една горила седеше досами решетката си и гледаше право към Фиона с изнервяща интелигентност. Още по-лошо, някаква мутация я беше лишила напълно от козина. Набръчкана като на слон кожа висеше по месата й.
В друга клетка нервно крачеше лъв. Той си имаше козина, но беше твърде светла и на места опадала, кожата му бе покрита с рани и кръв. Дишаше тежко, очите му бяха кървясали. Имаше огромни стърчащи зъби, извити като сърпове.
Навсякъде бъкаше от изродени форми — раирана антилопа с рога като тирбушони, два неестествено високи и мършави чакала, диво прасе албинос с коруба като на костенурка. Отвратителни и тъжни едновременно. Чакалите виеха и скимтяха, движеха се вдървено, като осакатени. А може би бяха.
Жалостта обаче с нищо не намали ужаса на Фиона при вида на огромните хиени. Очите й се приковаха върху онази, която глозгаше бедрената кост на някакво голямо животно — бивол или едра антилопа. Парчета месо и козина още се виждаха на места по големия кокал. Като нищо това можеше да е нейният крак. Ако Грей не я беше спасил…
Фиона потръпна.
Хиената стисна челюсти и скърши костта. Пукотът беше като изстрел.
Фиона подскочи и дойде на себе си.
Върна се при вратата. Беше изчакала достатъчно. Мисията й се беше провалила и не й оставаше друго, освен да се върне в скривалището си с подвита опашка.
Хвана дръжката и я натисна.
Заключено.
Грей се взираше в редицата тежки стоманени лостове. Сърцето му биеше като полудяло. Много време беше минало, докато открие главните превключватели на електрическото захранване. Почти физически усещаше енергията, която течеше по дебелите кабели в тази стая, електромагнитна сила, която сякаш го гъделичкаше в основата на врата.
Вече беше изгубил твърде много време.
След като откри, че един от контейнерите със Зерум 525 липсва — онзи, предназначен за САЩ, — цялата отговорност и спешност на ситуацията се стовари на неговите плещи. Беше зарязал първоначалното си намерение да проучи останалата част от подземието. За момента най-важно беше да предупреди Вашингтон.
Марша му каза, че била видяла късовълнова радиостанция за спешни случаи в охранителния блок, когато я извеждали от килията й. Знаела на кого да се обади — на своя колежка, доктор Пола Кейн, която щяла да предаде съобщението по-нататък. Ала и двамата знаеха, че да тръгнат към радиостанцията ще е убийствено. Имаха ли друг избор обаче?
Поне Фиона беше на сигурно място.
— Какво чакаш? — попита Марша. Беше срязала превръзката, която държеше ръката й на гърдите, и беше облякла лабораторна престилка, взета от едно от гардеробчетата в коридора. В тъмното можеше да мине за някоя от тукашните лаборантки.
В момента стоеше зад гърба му и държеше фенерче.
Грей вдигна ръка към първия лост.
Вече бяха открили противопожарните стълби в подземието. Сигурно водеха към голямата къща. Но за да излязат оттук и да стигнат до охранителния блок им трябваше нещо, което да отклони вниманието и да послужи като допълнителна гаранция за успех.
Бяха открили отговора преди малко. Грей се беше облегнал на една врата в коридора. Усети вибрацията и жуженето на генератора, осигуряващ енергия на подземния комплекс. Ако успееха да изпържат главното табло — да създадат допълнителен хаос, а с повечко късмет и да ослепят за кратко похитителите си, — шансовете им да се доберат до радиостанцията щяха да нараснат значително.
— Готова ли си? — попита Грей.
Марша включи фенерчето. Погледна го в очите, пое дълбоко дъх и кимна.
— Действай.
— Първо осветлението — каза Грей и дръпна първия лост.
А после следващия и следващия.
Лампите във вътрешния двор примигнаха и угаснаха.
О, Боже…
Фиона стоеше в центъра на двора до малък фонтан. Тръгнала беше да търси друг изход. Все трябваше да има някакъв изход, нали?
Замръзна.
За миг всичко потъна в тишина — животните се бяха стреснали от спирането на иначе постоянното жужене на генераторите. Или пък просто усещаха, че властта преминава в техни ръце.
Зад нея изскърца врата.
Фиона бавно се обърна.
Една от чудовищните хиени беше бутнала с нос вратата на клетката си и решетката от метал и стъкло зееше отворена наполовина. Спирането на тока беше размагнетизирало ключалките. Звярът бавно излезе от клетката. Кръв се стичаше по муцуната му. Беше хиената с бедрената кост. Ниско ръмжене се проточи от гърлото й.
Фиона чу и други звуци — минаха като вълна през менажерията. И други врати изскърцаха на железните си панти.
Остана като закована при фонтанчето. Помпата беше спряла, а с нея и водата, сякаш се боеше да не привлече вниманието към себе си.
Някъде навътре в един от страничните куполообразни параклиси се чу силен вик. Човешки. Сигурно беше нещастникът, който се грижеше за менажерията и когото Ишке беше наругала. Изглежда, поверениците му все пак щяха да получат кървавите си мръвки. Чу стъпки — някой тичаше към нея. А после чу нов писък, пълен с болка, и ръмжене и вой.
Запуши уши, за да не чуе финала — мляскането на хранещи се хищници.
Вниманието й беше насочено изцяло върху първия измъкнал се затворник.
Хиената с окървавената муцуна се приближи. Фиона я позна по едва забележимото петно на единия
