Ишке пак вдигна тръбата. От стойката й си личеше, че има опит в такива сблъсъци.
Грей я прикова с поглед и отстъпи заднишком в помещението с Камбаната. И за миг не погледна към аварийното стълбище. Надяваше се, че Марша вече е тръгнала към късовълновата радиостанция, за да вдигне тревога във Вашингтон.
Ишке — дрехите и лицето й бяха омацани с машинно масло — го последва.
Болдрик се обади зад гърба му:
— Wat is dit? Изглежда, малката Ишке е хванала мишката, която е прегризала кабелите.
Грей се обърна.
Невъоръжен. Без изход.
— Генераторите се включиха — каза отегчено Исак. Натрапникът явно не му правеше никакво впечатление.
Двигатели изстъргаха под краката на Грей. Ударният щит бавно започна да се издига от пода.
— А сега да елиминираме и другите мишки.
Монк изкрещя, за да надвика рева на хеликоптера. Пясък и прах се въртяха около него, вдигнати от въртящите се перки.
— Можеш ли да управляваш това нещо?
Гюнтер кимна.
Монк го тупна по рамото. Не беше вярвал, че някога ще му се наложи да си сътрудничи с нацист. Но не можеше сам да управлява хеликоптера, не и с една ръка. От друга страна, гигантът беше готов на всичко, за да спаси сестра си, така че докато целите им съвпадаха, на него можеше да се разчита.
Анна седеше отзад с Лиза. Пейнтър се беше отпуснал между тях, с увиснала глава. От време на време измърморваше нещо безсмислено, май предупреждения за наближаваща пясъчна буря, явно бе изгубен в минали страхове.
Монк наведе глава и заобиколи от другата страна на хеликоптера. Там стояха Камиси и Моси Д’Гана, зулуският старейшина. Двамата си стиснаха ръцете.
Моси беше свалил церемониалните си одежди и сега беше с кафеникав полувоенен екип, с кепе и автомат през рамо. На черния му колан имаше кобур с пистолет. Но не беше изоставил напълно традициите — на гърба му беше привързано късо копие с гадно на вид острие.
— Ти командваш — каза Моси на Камиси, когато Монк се приближи.
— За мен е чест.
Моси кимна и пусна ръката на Камиси.
— Чувал съм добри неща за теб, Дебеланко.
Монк застана до тях. Дебеланко?
Очите на Камиси се разшириха и смесица от срам и гордост подпали искрица в тях. Той кимна на свой ред и отстъпи. Моси се качи в хеликоптера. Щеше да участва в първата вълна на нападението. Монк нямаше избор. Задължен беше на старейшината.
Камиси отиде при Пола Кейн. Двамата щяха да координират нападението по земя.
Монк погледна отвъд валмата пясък и прах. Войската им се беше събрала бързо, кой пеша, кой на кон, други с ръждясали мотоциклети и потрошени камиони. Моси ги беше призовал. И като великия си предтеча Шака бе събрал цяла армия. Мъже и жени. С традиционни кожени препаски, с избелели униформи, с дънки. И продължаваха да прииждат.
От тях зависеше да създадат работа на армията на Вааленберг и при възможност да завземат имението. Как щяха да се справят зулусите срещу много по-добре въоръжените и опитни войници от охраната? Дали Кървавата река нямаше да се повтори?
Имаше само един начин да проверят.
Монк се качи в претъпканото задно отделение на хеликоптера. Моси се настани до майор Брукс. Седяха на пейката срещу двете жени и Пейнтър. Още един новодошъл, полугол зулус, казваше се Тау, също се беше сгъчкал отзад. Седеше извърнат на една страна, за да държи късото си копие опряно в гърлото на помощник-пилота.
Началник Джералд Келог седеше до Гюнтер, овързан и със запушена уста. Едното му око беше подуто и посиняло.
Монк потупа Гюнтер по рамото и вдигна палец — даваше му знак да излита. Гюнтер кимна, издърпа лоста към себе си и хеликоптерът подскочи във въздуха с рев.
Земята пропадна. Имението се ширна пред тях. Монк бе научил, че имението разполага с ракети земя- въздух. Бавният търговски хеликоптер нямаше оръжия и бе лесна мишена.
Което не беше добре.
Монк се наведе напред.
— Време е да си заработиш прехраната, началник.
И се ухили злобно. Знаеше, че тази му усмивка не е от най-приятните гледки, но в момента вършеше работа.
Келог пребледня.
Доволен, Монк вдигна микрофончето на радиостанцията към устата на главния надзирател.
— Свържи ни с охраната.
Камиси вече беше получил кодовете за връзка. Келог пък беше получил насиненото си око.
— Придържай се към сценария — предупреди го Монк, все така зловещо ухилен.
Келог се преви още малко напред, по-далеч от него.
Чак толкова ужасна ли беше усмивката му?
За да подсили допълнително заплахата, Тау притисна върха на копието към врата на пленника.
Откъм радиото се чу статичен шум и Келог предаде съобщението според инструкциите.
— Заловихме един от избягалите ви затворници — каза на охраната. — Монк Кокалис. Ще го доставим на площадката за кацане на покрива.
Гюнтер следеше реакцията на охраната в слушалките на главата си.
— Разбрано. Край — каза Келог.
Гюнтер каза високо:
— Получихме достъп. Навлизаме.
Наведе носа на хеликоптера и ускори към имението. Къщата се появи в полезрението им. От въздуха изглеждаше още по-голяма.
Монк се извъртя към Лиза. Анна беше опряла глава на прозореца, очите й бяха присвити от болка. Пейнтър висеше на предпазния си колан и стенеше. Действието на седатива отслабваше.
Лиза му помогна да го облегнат назад.
Монк забеляза, че лекарката държи ръката на Пейнтър… държала я беше през цялото време.
Погледите им се срещнаха.
Очите й излъчваха страх.
Но не за самата нея.
— Вдигнат ли е предавателят? — попита Болдрик.
Исак кимна от компютъра си.
— Подготви Камбаната за активиране.
Болдрик се обърна към Грей.
— Въведохме ДНК кодовете на твоите хора в Камбаната. Сега тя ще настрои излъчването си така, че да денатурира и избирателно да унищожи всички съвпадащи ДНК, без да засегне останалите. Нашата версия на окончателно решение.
Грей си представи Фиона, скрита в стаята горе. И Монк, когото щяха да доставят с хеликоптер всеки момент.
