граница на имението, срутваха висящите мостове и лишаваха армията на Вааленберг от предимството на високата позиция, да не говорим за паниката и объркването, в които хвърлиха неподготвените войници.
В същото време зулуски воини захвърляха одеялата си и вдигаха скритите под тях пушки, други коленичеха и издърпваха плитко заровени брезенти, в които бяха увити цели арсенали — те щяха да са „гръдта“. Бойците от двете им страни се метнаха на камионите и мотоциклетите, двигателите зареваха и „рогата на бика“ щръкнаха напред.
— Давай — каза Пола.
Камиси занатиска другите бутони, един след друг.
Почти километър от оградата изригна, истински водопад от разкривен метал и бодлива тел. Цели участъци се сринаха на земята и оголиха корема на врага.
Камиси отметна брезента и се изправи. Мотоциклет заора на скорост зад него, наби рязко спирачки и вдигна ветрило от пясък и пръст във въздуха. Нджонго му махна да се качва зад него. Но преди това Камиси трябваше да направи още нещо. Вдигна над главата си звукова сирена и натисна спусъка. Силният звук проехтя из цялата зулуска земя и за пореден път в историята на този древен народ даде знак за атаката на Бика.
Експлозиите изтрещяха някъде отвисоко, заревото им метна танцуващи сенки из цялата камера с Камбаната. Всички замръзнаха. Болдрик и Исак стояха до контролното табло. Ишке пазеше Грей от крачка разстояние, пистолетът й бе насочен към гърдите му. Всички вдигнаха озадачено очи към тавана.
Всички без Грей.
Неговият поглед си остана закован върху енергометъра на таблото. Индикаторите му бавно се издигаха към пълна мощност. Глух за молбите на Грей, Болдрик беше наредил активирането на Камбаната. Все по- доловимо жужене проникваше през оловния цилиндър, похлупил устройството. На един видеомонитор се виждаше външната черупка на Камбаната — вече излъчваше синкаво сияние.
Стигнеше ли енергометърът догоре, Камбаната щеше да произведе импулс, който да се излъчи в радиус осем километра и да убие Монк, Фиона и Райън, където и да се бяха скрили. Единствено Грей беше защитен от него, защото се намираше тук, под щита.
— Разбери какво става — нареди Болдрик на внук си, щом експлозиите спряха.
Исак вече посягаше към червения телефон.
Пистолетният изстрел стресна всички в тишината след приглушените експлозии.
Лявото рамо на Ишке цъфна в червено — бе уцелена в гръб. Завъртяна от силата на удара, тя се прицели в стрелеца до вратата.
Доктор Марша Феърфилд беше коленичила в поза за стрелба, но беше стреляла с лявата си ръка заради раната на дясната и изстрелът й беше ранил вместо да убие.
Ишке сякаш изобщо не изпитваше болка — пистолетът й не трепваше.
Грей се хвърли върху нея и я блъсна.
Двата пистолета гръмнаха оглушително.
И двата куршума пропуснаха целта си.
Грей стисна Ишке изотзад и я извъртя, за да не може да се прицели пак, но русата жена беше силна и се бореше като дива котка. Той успя да стисне дясната й ръка и да я наведе. Исак хукна към тях, стиснал дълъг кинжал.
Марша стреля по него, но не го улучи: борещите се Грей и Ишке й пречеха.
Грей заби брадичка в окървавеното рамо на Ишке. Силно. Тя ахна и мускулите й за миг омекнаха. Грей изви ръката й и стисна пръстите й. Пистолетът изгърмя. Грей усети отката в собственото си рамо. Но куршумът излетя твърде ниско и се удари в пода до стъпалата на Исак. Все пак рикошетът го перна по прасеца и обърка стъпката му.
Щом видя, че брат й е ранен, Ишке дръпна като побесняла ръката си и заби с всички сили лакът в ребрата на Грей. Ударът му изкара въздуха, болката стигна чак до очите му. Ишке се освободи.
Исак скочи към тях. Очите му горяха убийствено, кинжалът му блестеше.
Грей се хвърли напред и блъсна с рамо Ишке в гърба. Тя политна към брат си…
И се наниза на кинжала в ръката му.
Наточеното като бръснач острие се заби в гърдите й.
Вик на изненада и болка се откъсна от устните й и се сля с вика на брат й. Тя стисна невярващо Исак и пистолетът падна от пръстите й.
Грей се метна напред и го улови, преди да е паднал на пода. Още докато се пързаляше по гръб, се прицели в Исак.
Той можеше да се дръпне, би трябвало да се дръпне, но вместо това само държеше Ишке в прегръдките си, лицето му бе застинало в маска на смъртна агония.
Грей стреля — чист изстрел в главата, който освободи Исак от нещастието му.
Близнаците се свлякоха едновременно на пода, преплели ръце, кръвта им се смесваше.
Грей се изправи.
Марша нахлу в стаята, насочила пистолета си към Болдрик. Старецът се взираше в мъртвите си внуци. Стоеше, опрян на бастуна си, но в очите му нямаше скръб, а само клинично огорчение, като на учен, който не може да повярва, че лабораторните му резултати са толкова лоши.
Борбата беше траяла по-малко от минута.
Индикаторите на енергометъра бяха в червената зона. Оставаха най-много две минути до импулса. Грей притисна горещото дуло на пистолета в бузата на стареца.
— Изключи я.
Болдрик го погледна в очите и каза спокойно:
— Не.
Със затихването на експлозиите замръзналата жива картина в горния коридор на къщата се раздвижи. Чудовищните хиени бяха залегнали на пода още при първия взрив. Няколко бяха избягали с подвити опашки, но другите останаха близо до сгащената си плячка. И сега се надигаха.
— Не стреляйте! — прошепна настойчиво Монк. — Всички в онази стая!
Махна към една врата встрани. Влезеха ли вътре, можеха да се защитават по-добре, само на един фронт. Гюнтер повлече Анна натам. Моси Д’Гана се дръпна от звяра, който беше пробол с копието си, и помогна на майор Брукс да се изправи. Кръв бликаше от дълбоко ухапване в бедрото на офицера.
Надигна се свирепо предупредително ръмжене.
— Монк… — прошепна Лиза; беше клекнала до безчувствения Пейнтър до една съседна врата. Огромен звяр, най-големият, който бяха видели досега, надвисваше над двамата, извън пряк обстрел заради Лиза и Пейнтър.
Изгърбил рамене и разтворил широко крака, звярът пазеше плячката си. Бърните му бяха дръпнати силно назад и откриваха остри като бръснач зъби; ръмжеше заплашително, кръв и лиги капеха по пода. Очите му святкаха в знак никой да не се приближава.
Монк усети, че ако някой от тях дори вдигне оръжието си, звярът ще се нахвърли върху Пейнтър и Лиза. Въпреки това трябваше да действа. Но преди да е помръднал, някой извика заповедно от дъното на коридора.
— Скулд! Не!
Монк се обърна.
Беше Фиона. Мина на сантиметри край две от съществата, без да им обърне внимание, и те легнаха с жално скимтене. В едната й ръка припукваше включен тазер. В другата държеше някакво устройство. Антената му сочеше към звяра, надвиснал над Лиза и Пейнтър.
— Лошо куче! — каза Фиона.
За пълно удивление на Монк съществото отстъпи, ръмженето му постепенно стихна, а настръхналата
