— Blockiert.
Блокирани.
Значи гигантът им беше осигурил време с цената на собствената си кръв.
Забързаха към стаята с Камбаната. Но Грей си даваше сметка, че трябва да подготви Гюнтер. След саможертвата на Анна дължеше на брат й поне това. Докосна го по лакътя и тихо каза:
— Анна…
Гюнтер се обърна към него, напрегна се, очите му се изпълниха с болка, сякаш очакваше да чуе най- лошото.
Грей се изправи лице в лице с този страх и обясни сбито, но без да спестява нищо. Завърши с окончателната истина:
— Онова, което направи тя, спаси всички.
Едрият мъж забави крачка. Което не бяха отслабили раните, го отслаби скръбта. Той бавно се отпусна на колене.
Грей спря до него.
— Последните й думи… бяха за теб. Каза да ти предам, че те обича.
Мъжът скри лице в ръцете си.
— Съжалявам… — сконфузено промълви Грей.
На прага се появи Монк.
— Грей, къде се бавиш, по дяволите!? — А после видя Гюнтер. И гласът му заглъхна.
Грей тръгна към Монк.
Не беше свършило. За никой от тях.
— Свалете щита!
Лиза погледна към вратата. Пиърс тъкмо влизаше заедно с Монк, говореха си тихо. Самата тя стоеше до контролното табло на Камбаната. Беше използвала последните минути да се запознае с устройството. Докато пътуваха насам, Анна подробно й беше обяснила как функционира Камбаната. Бояла се бе, че може да е твърде слаба, за да ръководи процедурата сама. Още някой трябваше да знае. И този някой се оказа Лиза.
— Щитът! — извика й отново Грей.
Тя кимна послушно и щракна лостчето.
Двигателите долу се включиха и ударният щит започна да се спуска. Камбаната се беше разредила и този път нямаше синя светлина. Пейнтър лежеше върху парче брезент на пода, временно под наблюдението на доктор Феърфилд. Вдясно Моси и Брукс завиваха с друг брезент труповете на близнаците.
А какво беше станало с дядо им?
Ударният щит продължаваше да се спуска, вече беше на височината на кръста й. Камбаната си клечеше спокойно в центъра на камерата и чакаше да я активират отново. Лиза си спомни какво й беше обяснила Анна за това устройство. Най-съвършеният инструмент за квантово измерване. Който я плашеше до смърт.
Вляво, повишил глас да надвика шума на моторите, Монк предаваше съобщението, получено от Камиси. Зулуските сили бяха овладели имението, всички оцелели войници се бяха скрили в къщата, която в момента беше под обсада. На горните етажи се водели престрелки.
— Гюнтер е блокирал аварийното стълбище — каза Грей. — А вратите на асансьора са отворени и застопорени. Това би трябвало да ни спечели известно време. — Махна на Брукс и Моси. — Наблюдавайте коридора!
Двамата бързо излязоха.
Влезе Гюнтер. По изражението му Лиза позна, че вече са му казали за Анна. Беше захвърлил всичките си оръжия. Стъпките му тежаха като олово, но въпреки това той вървеше към спускащия се щит. Трябваше да види края с очите си. Като окончателно възмездие за всичката кръв, с която бяха изцапани ръцете му.
Щитът се прибра докрай. Двигателите замлъкнаха.
Лиза изпитваше страх от гледката, която й предстоеше да види, но дългът я зовеше.
Тръгна към Камбаната.
Анна лежеше на една страна в сянката на устройството, свита като бебе. Кожата й беше пепелявобяла, тъмната й коса — бяла като сняг, сякаш тя се беше превърнала в мраморна статуя. Гюнтер прекрачи ръба на щита и коленичи до сестра си. Без да каже и дума, с вкаменено лице, се наведе и я взе в ръцете си. Безжизненото й тяло се люшна тежко и главата й полегна върху рамото му.
Гюнтер стана, обърна гръб на Камбаната и тръгна към вратата.
Никой не се опита да го спре.
Той изчезна в коридора.
Погледът на Лиза се спря върху другото тяло, което лежеше на оловния под в ударната камера. Болдрик Вааленберг. Също като при Анна, и неговата кожа беше станала неестествено бяла, почти прозрачна. Радиацията беше изгорила напълно косата му, включително веждите и миглите. Плътта се беше прилепила към костите, почти като при мумия. А нещо в костната система не беше… както трябва.
Лиза застина. Не смееше да се приближи повече.
Без косата и с изтънялата плът ясно се виждаше, че черепът е деформиран, сякаш отчасти се е стопил и след това се е втвърдил в новата си форма. Ръцете бяха изкривени, пръстите издължени, като на маймуна. Една дума изкънтя в главата й — дееволюция.
— Извадете го — с отвращение каза Грей, после се обърна към Лиза. — Ще ви помогна да вкараме Пейнтър вътре.
Лиза бавно поклати глава и отстъпи назад.
— Не можем… — Не можеше да свали поглед от разкривеното чудовище, в което се беше превърнал бившият патриарх на клана Вааленберг. Не можеше да позволи същото да се случи с Пейнтър.
Грей се приближи до нея.
— Какво имате предвид?
Тя преглътна. Гледаше как Монк хваща останките за ръкава на ризата — явно го беше страх да докосне плътта.
— Болестта на Пейнтър е много напреднала. Камбаната може само да забави дегенерацията, но не и да поправи стореното. Искате ли шефът ви да остане в сегашното си състояние?
— Докато е жив, има надежда.
Думите му бяха тихи, нежни. И почти успяха да отвлекат вниманието й от Монк, който извличаше обезобразения труп през ръба на щита.
Лиза отвори уста да оспори фалшивите надежди.
И в този миг очите на Болдрик Вааленберг се отвориха широко, целите белезникави и слепи, приличаха повече на камък, отколкото на плът. Устата му се разтегна в безмълвен протяжен писък. Гласните му струни бяха изгорени. Нямаше и език. Нищо не беше останало в него освен ужас и болка.
Лиза извика вместо него и заотстъпва, гърбът й опря в контролното табло. Монк се сблъска със същия ужас. Отскочи назад и изпусна Болдрик на пода до камерата.
Мутиралото тяло се срина безжизнено. Крайниците му си оставаха неподвижни, без мускули. Но устата се отваряше и затваряше, като на риба на сухо. Очите се взираха сляпо.
После Грей застана между Лиза и ужаса. Стисна я за раменете.
— Доктор Къмингс.
Погледът й се мяташе трескаво, после се спря с усилие върху него.
— Трябва да помогнете на директор Кроу.
— Аз… не мога да направя нищо.
— Напротив, можете. Можем да използваме Камбаната.
— Не мога да причиня това на Пейнтър. — Гласът й изтъня. — Не мога!
— Нищо лошо няма да му стане. Монк каза, че Анна ви е инструктирала. Знаете как да настроите
