козина по врата му се слегна. Сякаш обвито от заклинание, то леко се олюля. Огънят в очите му угасна и то легна на пода. А после издаде меко стенание, почти в екстаз.
Монк плъзна поглед по коридора. И другите чудовища бяха надвити от заклинанието.
— Вааленбергови са имплантирали чипове в главите на гадинките си — обясни Фиона и показа устройството в ръката си. — Могат да предизвикват у тях болка… и удоволствие.
Доволно ръмжене се надигна от огромния звяр на прага.
Монк изгледа намръщено предавателя.
— А ти как се добра до…
Фиона вдигна поглед към него и им махна с устройството да я последват.
— Откраднала си го — каза Монк.
Тя сви рамене и тръгна по коридора.
— Да кажем, че налетях на една стара познайница и това нещо се озова в джоба ми. Тя и без това не го използваше.
Ишке, помисли си Монк, докато помагаше на другите да последват момичето.
Помогна на Лиза да вдигнат Пейнтър. Гюнтер мъкнеше Анна. Моси и Брукс се крепяха взаимно. Страшен атакуващ отряд бяха, няма що.
Но вече си имаха подкрепление.
Зад тях глутницата ги следваше, цяла дузина, а скоро се присъединиха и други, подмамени от насладата, която се излъчваше от момичето, тяхната лична пастирка, повела стадо чудовища.
— Не мога да се отърва от тях — каза Фиона, заваляше леко думите. Монк забеляза, че ръцете й потрепват. Момичето беше ужасено. — След като открих правилния бутон, ме последваха от клетките си. Скрих се в стаята, където Грей ми каза да го чакам… но те явно са останали в коридора и стаите наоколо.
„Страхотно — помисли си Монк. — А ние налетяхме право на тях като идеалната закуска след секс.“
— После чух виковете ви, а след това взривовете и…
— Добре — успя най-накрая да я прекъсне Монк. — Кажи ми за Грей. Къде е?
— Взе асансьора за надолу. Преди час. — И посочи напред, където коридорът свършваше с галерия, надвиснала над просторно фоайе. — Ще ти покажа.
И ускори крачка. Останалите куцукаха след нея, като току поглеждаха през рамене към глутницата. Фиона ги изведе по стълбището до централното фоайе. Срещу тежките покрити с резба врати на централния вход се намираха затворените врати на асансьора.
Майор Брукс изкуцука до електронната ключалка и запрехвърля комплект отключващи карти. Прокара няколко през четящото устройство и накрая червените индикатори светнаха в зелено. Моторите на асансьора се включиха. Клетката се заиздига от някое долно ниво.
Докато чакаха, глутницата хиени се спусна бавно по стълбите, замаяна от приятните усещания, с които ги заливаше устройството в ръката на Фиона. Повечето се излегнаха коя където свари, няколко ги последваха във фоайето, включително онази, която Фиона беше нарекла Скулд.
Никой не каза и дума, само местеха очи от едно чудовище към друго.
Някъде далеч, приглушени от дебелите врати, се чуваха викове и изстрели. Камиси беше в разгара на собствената си война. След колко време щеше да стигне тук?
Сякаш прочели мислите на Монк, двойните врати на централния вход се отвориха с трясък. Далечната стрелба изведнъж стана близка и силна, пукот и взрив, пукот и взрив. Виковете придобиха плътност. Мъже нахлуха през прага. Войската на Вааленберг отстъпваше. Сред тях Монк мярна и хора с черни униформи и белезникаворуси коси — членове на роднинския елит. Бяха само леко задъхани, сякаш се прибираха след освежително разпускане на тенис кортовете.
Докато навън се вихреше битка, във фоайето противниците се измерваха с погледи.
Лошо.
Отрядът на Монк заотстъпва, притиснат до стената и превъзхождан пет към едно.
Грей се отдръпна от Болдрик Вааленберг и нареди на Марша:
— Наблюдавай го.
После застана пред компютъра, на който беше работил Исак, като следеше с едно око и енергометъра на Камбаната. Посегна към един превключвател — беше видял Исак да го включва. С него се контролираше ударният щит около активираното устройство.
— Какво правиш? — попита Болдрик разтревожено.
Значи имаше нещо, което плашеше стареца повече и от куршум в главата. Полезна информация. Грей дръпна лостчето на превключвателя в първоначалната му позиция. Двигателите под пода заръмжаха и щитът започна да се спуска. Ярка синя светлина се ливна покрай горния му ръб и започна да се усилва с увеличаването на незащитената пролука между щита и тавана.
— Недей! Ще убиеш всички ни!
Грей се обърна към стареца.
— Тогава изключи това проклето нещо!
Болдрик замести поглед от смъкващия се щит към контролното табло и обратно.
— Не мога да го изключа, идиот такъв! Камбаната е заредена. Трябва да освободи заряда!
Грей сви рамене.
— Ами тогава ще погледаме как го прави.
Пръстенът синкава светлина се удебеляваше.
Болдрик изпсува и се обърна към контролното табло.
— Но мога да отменя избирателния код. Да го неутрализирам. Така приятелите ти няма да пострадат.
— Направи го.
Болдрик набираше бързо команди на клавиатурата с разкривените си от артрит ръце.
— Само вдигни щита!
— След като приключиш. — Грей гледаше над рамото му. Видя имената на всички да се появяват на екрана заедно буквено-цифров код, маркиран като GENETISCH PROFIEL. Старецът натисна четири пъти клавиша за изтриване и генетичните профили изчезнаха от екрана.
— Готово! — каза Болдрик и се обърна към Грей. — Вдигни ударния щит!
Грей се пресегна към лостчето и го превключи.
Под краката им нещо простена… после изстърга и подът се разтресе. Оловният щит замръзна.
Оттатък ръба му в сърцето на камерата грееше синьо слънце. Въздухът около Камбаната се къдреше на вълни, външната и вътрешната й черупки се въртяха в противоположни посоки.
— Направи нещо! — извика умолително Болдрик.
— Хидравликата заяде — измърмори Грей.
Болдрик заотстъпва, очите му се разширяваха с всяка крачка.
— Ти обрече всички ни! Стигне ли пълната си мощност, Камбаната ще убие всичко живо в диаметър от пет мили… или още по-лошо.
Грей не посмя да попита кое може да е по-лошо от това.
Монк гледаше как пушките се вдигат към тях.
Превъзхождаха ги числено.
Асансьорът още не беше стигнал до техния етаж, а дори и да беше, щеше да мине твърде много време, докато влязат вътре и вратите се затворят. Нямаше начин да избегнат престрелката.
Освен ако…
Монк се наведе към Фиона.
— Какво ще кажеш за малко болка…
