2. Трудове по физика на Макс Планк — „Thermodynamik“ от 1897-а и „Theorie der Warmestrahlung“ от 1906-а, и двата с автограф от автора.

3. Записки върху мутациите при растенията от 1901-ва на ботаника Хюго де Врис.

При вчерашното си проучване Грей беше събрал известна информация за посочените книги. Сега надраска под тях и новия обект на специален интерес.

4. Семейната библия на Чарлз Дарвин.

Затвори тефтерчето и за стотен път, откакто беше пристигнал тук, се запита каква е връзката между всички тези книги.

Може би тази загадка трябваше да я остави на други хора в Сигма. Замисли се дали да не накара Логан да предостави част от подробностите на колегите им Монк Кокалис и Катрин Брайънт. Двамата бяха доказали способността си да напасват детайли и да откриват модел там, където такъв не съществуваше. Или пък тук наистина липсваше модел. Беше твърде рано да се каже. Трябваше да събере още малко разузнавателна информация, повече факти, особено за този последен документ.

Дотогава щеше да остави двете влюбени птички на мира.

21:32 Източно време Вашингтон

— Вярно ли е?

Монк сложи длан върху голия корем на жената, която обичаше. Коленичи до леглото в оранжево- черните си прилепнали шорти. Тениската му, мокра след вечерния джогинг, лежеше на дюшемето, където я беше захвърлил преди малко. Веждите му, единственото окосмение по бръснатата му глава, се бяха вдигнали в обнадеждено очакване.

— Да — потвърди Кат. Премести нежно ръката му и се претърколи в другия край на леглото.

Монк се ухили още по-широко. Нямаше как да не се ухили.

— Сигурна ли си?

Кат тръгна към банята. Бе само по бели гащички и огромна тениска с логото на Техническия университет в Джорджия. Правата й кестенява коса се спускаше до раменете.

— Закъсняваше ми с пет дни — мрачно отговори тя. — Вчера си направих тест.

Монк се изправи.

— Вчера? Защо не ми каза?

Кат изчезна в банята и притвори вратата след себе си.

— Кат?

Чу шуртенето на пуснатия душ. Заобиколи леглото и тръгна към банята. Искаше подробности. Кат го беше застреляла с новината, когато се върна от джогинга и я завари свита на топка в леглото. Очите й бяха подути и зачервени, лицето — подпухнало. Плакала беше. Наложи се доста да я убеждава, докато му признае какво я тормози цял ден.

Почука на вратата. По-силно и настоятелно, отколкото го беше планирал. Намръщи се на непослушната си ръка. Петопръстата протеза беше последен писък на науката, натъпкана с последните технически джаджи. Сдобил се беше с нея, след като изгуби собствената си ръка по време на акция. Ала пластмасата и металът не бяха плът. Искаше да почука дискретно, а беше прозвучало все едно се опитва да разбие вратата.

— Кат, ела да поговорим — нежно каза той.

— Взимам си душ и излизам.

Каза го тихо, но Монк долови напрежението в думите й. Надникна в банята. Макар че се виждаха вече почти от година и че дори се беше сдобил със свое чекмедже в апартамента й, все пак си има граници, които не бива да се прекрачват.

Кат седеше на затворената тоалетна чиния, опряла глава на ръцете си.

— Катрин…

Тя вдигна глава, стресната от нахлуването му.

— Монк! — Наведе се към вратата да я затвори.

Той пъхна крака си между вратата и рамката.

— Не е като да използваш тоалетната все пак.

— Чаках водата да се затопли.

Монк влезе и погледна запотеното от парата огледало. Помещението миришеше на жасмин. Ухание, което събуждаше все хубави чувства у него. Пристъпи и коленичи пред нея.

Тя се облегна назад.

Той сложи ръцете си, едната от плът, другата — синтетична, върху коленете й.

Тя избягваше погледа му, все така навела глава.

Той разтвори коленете й, наведе се между тях, после плъзна ръце по външната част на бедрата й и спря при дупето. Придърпа я към себе си.

— Трябва да… — започна тя.

— Трябва да дойдеш тук. — Вдигна я и я нагласи в скута си. Лицето му беше на сантиметри от нейното.

Накрая тя все пак го погледна в очите.

— Аз… съжалявам.

Той се наведе още по-близо.

— За какво? — Устните им леко се докоснаха.

— Трябваше да внимавам.

— Не помня да съм се оплакал.

— Но грешка като тази…

— Никога. — Той я целуна силно, не от гняв, а за да й вдъхне смелост. Прошепна, едва отделил устни от нейните: — Никога не го наричай грешка.

Тя най-сетне се отпусна, ръцете й се сплетоха зад врата му. Косата й миришеше на жасмин.

— Какво ще правим?

— Може и да не знам всичко, но този отговор определено го знам.

Монк я вдигна и я положи на меката постелка.

— О — прошепна тя.

07:55 Копенхаген, Дания

Грей седеше в кафенето срещу малкия антикварен магазин. Оглеждаше сградата от другата страна на улицата.

На прозореца имаше надпис „Редки книги“. Книжарничката заемаше първия етаж на двуетажна къща с покрив от червени керемиди, близнак на съседите си, които се редяха плътно долепени по улицата. И също като другите в този не толкова богат квартал, плачеше за ремонт. Прозорците на втория етаж бяха заковани с дъски. Витрината на първия етаж беше обезопасена със стоманена спускаща се врата.

В момента затворена.

Докато чакаше магазинчето да отвори, Грей оглеждаше любопитно сградата и отпиваше от онова, което в Дания минаваше за горещ шоколад — толкова гъст, че май беше просто разтопен. Оглеждаше закованите прозорци, сякаш можеше да проникне с поглед през дъските. Макар сградата да не беше в добро състояние,

Вы читаете Черният орден
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату