единственият човек в стаята.
Жената стана и му протегна ръка.
— Добре дошли, доктор Сойър. — Нарече го с името, което Грей използваше в тази мисия. Явно беше събрала информация за него. — Аз съм Грете Неал.
Ръкостискането й беше твърдо. Иначе беше тънка като тръстика и макар кожата й да беше бледа, характерното за нейния народ добро здраве грееше дори сякаш от порите й. Махна му към едното кресло. Маниерите й бяха небрежни, също като облеклото — тъмносини дънки, тюркоазена блуза и скромни черни обувки с ниски токчета. Дългата й сива коса беше сресана на път и падаше от двете страни на лицето, сякаш за да подчертае, че е строга жена, но в очите й святкаше чувство за хумор.
— Вече сте се запознали с внучка ми. — Говореше със силен датски акцент. За разлика от внучка си.
Грей премести поглед от светлата възрастна жена към смуглото момиче. Семейна прилика липсваше, но той реши да си замълчи по въпроса. Имаше по-важни неща, които трябваше да се изяснят.
— Да, запознахме се — каза той. — Всъщност бих казал, че с вашата внучка се видяхме два пъти днес.
— Ах, любопитството на Фиона със сигурност някой ден ще я вкара в беля. — Грете смекчи недоволството си с усмивка. — Върна ли ви портфейла?
Грей смръщи чело и се потупа по задния джоб. Празен беше.
Фиона бръкна в едно странично джобче на раницата си и извади кафявия му кожен портфейл.
Грей го грабна. Спомни си как се беше блъснала в него, когато тръгна да купи кафето. Явно бе нещо повече от нетърпение и грубост.
— Моля, не се обиждайте — каза Грете. — Това е нейният начин да каже „здрасти“.
— Всичките му документи са в ред — каза Фиона и сви рамене.
— Тогава бъди така добра и върни на младежа и паспорта му, Фиона.
Грей провери и другия си джоб. И той бе празен!
Фиона му метна малката синя книжка с американския орел на корицата.
— Нещо друго? — попита Грей, докато опипваше джобовете си.
Фиона сви рамене.
— Още веднъж ще ви помоля да извините поведението на внучка ми. Понякога прекалява в стремежа си да ме защити.
Грей ги изгледа поред.
— Все пак няма ли да ми обясните какво става?
— Дошли сте да питате за Дарвиновия Bijbel — каза Грете.
— Библия — преведе Фиона.
Грете кимна.
— Представлявам купувач, който проявява интерес — каза Грей.
— Да. Това го знаем. И вчера цял ден разпитвахте други хора за неща, включени в аукциона Ергеншайн.
Грей вдигна изненадано вежди.
— Тук, в Копенхаген, библиофилската ни общност е малка. Новините се разпространяват бързо.
Грей се намръщи. А си беше въобразил, че е подхождал дискретно.
— Именно вашият интерес ми помогна да стигна до решението да включа и моята библия в търга. Цялата ни общност се вълнува от нарастващия интерес към научни трудове от викторианската епоха.
— Което прави момента подходящ за продажба — каза Фиона, една идея по-твърдо, сякаш казаното беше заключителна реплика от скорошен спор. — Закъсняваме един месец с наема за апартамента…
Баба й я прекъсна с жест.
— Трудно решение беше. Баща ми купи тази библия през 1949-а. Много я ценеше. Има вписани ръкописно имена на хора от рода на Дарвин, още от десет поколения, преди да се появи на бял свят знаменитият Чарлз. Но библията има и историческо значение. Пропътувала е с него света на борда на „Бийгъл“. И не знам дали го знаете, но на даден етап от живота си Дарвин е обмислял дали да не постъпи в семинарията. В тази именно библия съжителстват един до друг религиозният човек и ученият.
Грей кимна. Възрастната жена очевидно се опитваше да повиши интереса му. Дали единствено с цел и той да се включи в наддаването? Да се повиши цената? Във всеки случай Грей можеше да използва това в своя полза.
— А Фиона по каква причина ме следеше? — попита той.
Грете се отпусна, сякаш налегната от внезапна умора.
— Трябва да ви се извиня още веднъж. Както вече споменах, напоследък има голям интерес към неща от викторианската епоха, а ние сме малко общество. И всички знаем, че някои от сделките са… как да се изразя… ако не в рамките на черния пазар, то определено в тези на сивия.
— И аз чух това-онова — неангажиращо каза той; надяваше се да измъкне още информация.
— Имаше неколцина купувачи, които отказаха да платят окончателната сума от наддаването или плащаха с чекове без покритие и така нататък. Фиона просто се е опитала да защити интересите ми. Понякога наистина прекалява и се възползва от някои свои таланти, които отдавна би трябвало да загърби. — Жената вдигна многозначително вежда към внучката си.
Фиона изведнъж разви силен интерес към дъските на дюшемето.
— Един господин, преди година някъде, цял месец се рови из папките ми за произход и писмените свидетелства за собственост. — Грете кимна към наредените покрай стената кантонерки. — И накрая ми плати за услугата с крадена кредитна карта. Прояви изключителен интерес към библията на Дарвин, между другото.
— Което означава, че предпазливостта никога не е излишна — вметна Фиона.
— Знаете ли кой е бил този господин? — попита Грей.
— Не, но ще го позная, ако го видя. Белезникав един такъв, странен.
Фиона се размърда.
— Банката проведе разследване за измама и откри следите му през Нигерия до Южна Африка. Само дотам обаче. Добре се беше покрило това гадно копеле.
Грете се намръщи.
— Мери си приказките, госпожице.
— Защо са провели толкова сериозно разследване за едно фалшиво разплащане? — попита Грей.
Интересът на Фиона към дюшемето се поднови.
Грете погледна намръщено внучката си.
— Той има право да знае.
— Мути… — Фиона поклати глава.
— Какво да знам?
Фиона го стрелна с поглед, после отклони очи.
— Ще се разприказва и няма да получим и половината цена.
Грей вдигна ръка.
— Винаги съм дискретен.
Грете го изгледа, примижала с едното око.
— Но дали сте честен… това се питам, доктор Сойър.
На Грей му идеше да се свие под изпитателните им погледи. Дали прикритието му беше толкова сигурно, колкото си мислеше.
Накрая Грете каза:
— Редно е да знаете. Малко след като белезникавият господин си тръгна с информацията, която беше извлякъл от моите архиви, в магазинчето имаше взлом. Нищо не беше откраднато, само витрината, където обикновено излагаме библията на Дарвин, беше отключена с шперц и отворена. За щастие, библията и други от най-ценните ни неща нощем се прибират в сейф под пода. А и полицията дошла бързо, след като се включила алармата, и крадците се изнесли, преди да направят някоя сериозна беля. Не ги откриха, но ние сме сигурни кой е организирал взлома.
— Онова мазно лайно… — измърмори Фиона.
