внимателно нещото и го постави във витрината.
Щом забеляза приближаването на Грей, аукционерът изтупа ръце и тръгна да го пресрещне, сбрал длани като за молитва. Зад него служителят заключи витринката.
Грей видя кое е новото попълнение сред експонатите.
Библията на Дарвин.
Като видя Грей, Фиона се ококори.
Той не й обърна внимание, а се обърна към Ергеншайн.
— Проблем ли има?
— Не, разбира се, не, сър. Тъкмо извеждат младата дама навън. За съжаление, тя няма покана за търга.
Грей извади своята покана.
— Ако не греша, имам право на един гост. — И подаде изискано ръка на Фиона. — Радвам се, че дамата ми вече е пристигнала. Имах поверителен разговор с моя клиент и се позабавих малко. По-рано днес се свързах с госпожица Неал във връзка с една частна сделка. Интересът ни е насочен най-вече към ето този експонат.
И кимна към библията на Дарвин.
Цялото тяло на Ергеншайн се спихна с въздишка на фалшива скръб.
— Каква трагедия! Пожара имам предвид. Боя се обаче, че Грете Неал даде писменото си съгласие библията да бъде включена в наддаването. Без нареждане в обратния смисъл, изготвено от нейния адвокат, библията ще трябва да участва в търга. Такъв е законът.
Фиона задърпа ръката си от хватката на пазача, очите й гледаха убийствено.
Ергеншайн изобщо не й обърна внимание.
— Така че ще трябва да участвате в наддаването, ако искате да получите този експонат. Съжалявам, но ръцете ми са вързани.
— В такъв случай не бихте имали нищо против госпожица Неал да остане с мен, нали? Да ми помогне в огледа на експоната?
— Както желаете. — Дежурната усмивка на Ергеншайн бе помрачена от кратко смръщване. — Но ви съветвам да я държите под око. Щом е ваш гост, вие носите отговорност за поведението й.
Пуснаха Фиона. Грей я поведе към дъното на залата и забеляза, че човекът от охраната ги следва в паралелен курс покрай едната стена. Изглежда, се бяха сдобили с личен бодигард.
Грей подкара Фиона към последния ред столове. Удари камбанка, в знак, че търгът ще започне всеки момент. Столовете започнаха да се запълват. Предимно първите редове. Грей и Фиона бяха сами на последния.
— Какво правиш тук? — прошепна той.
— Връщам си библията — презрително изсъска тя. — Или поне се опитвам.
Тръшна се на стола си и стисна дамската си чантичка.
Ергеншайн се качи на подиума и каза няколко въвеждащи думи. Търгът щял да се проведе на английски. Това бил най-удобният език за интернационалната клиентела на аукционната къща. После се спря подробно на правилата за наддаване, на таксите и търговската отстъпка, които оставали за къщата, дори и на подходящия етикет на поведение. Най-важното правило било, че всеки участник можел да наддава само до сума десет пъти по-висока от предварително депозираната.
Грей слушаше обяснението с половин ухо и продължаваше да разпитва Фиона, с което си спечели възмутени погледи откъм предния ред.
— Да си върнеш библията? Защо?
Момичето само стисна чантичката си още по-здраво.
— Фиона…
Тя се обърна към него, напрегната и сърдита.
— Защото беше на Мути, затова! — В очите й блеснаха сълзи. — Заради тая проклета библия я убиха. Няма да им я оставя.
— На кого?
Тя махна с ръка.
— На тия дето я убиха, по дяволите! Ще я взема и ще я изгоря.
Грей въздъхна и се облегна назад. Фиона искаше да си отмъсти. И Грей не можеше да я вини за това… само че безразсъдните й действия като нищо можеха да доведат и до собствената й смърт.
— Библията е наша. Би трябвало да мога да си я взема. — Гласът й секна. Тя поклати глава и избърса носа си с ръка.
Грей я прегърна през раменете.
Тя примижа, но не се дръпна.
Търгът започна. Табелки се вдигаха и сваляха. Експонати се вадеха и прибираха. Най-добрите щяха да бъдат предложени за наддаване накрая. Грей следеше кой какво купува. И най-вече кой печели наддаването за книгите, описани в бележника му, трите експоната от особен интерес — трудовете на Мендел върху генетиката, физиката на Планк и записките върху мутациите на Де Врис.
Всичките бяха купени от бледоликата двойка, звездите на нямото кино.
Самоличността им остана неизвестна. Грей чу хората наоколо да коментират тихичко по същия въпрос. Изглежда, никой не знаеше кои са. Знаеше се само кой е номерът на кажи-речи постоянно вдигнатата им табелка.
Номер 002.
Грей се наведе към Фиона.
— Познаваш ли онези двамата? Да си ги виждала във вашата книжарница?
Фиона поизправи гръб, гледа ги цяла минута, после пак се отпусна назад.
— Не.
— А някой друг от присъстващите?
Тя сви рамене.
— Фиона, сигурна ли си?
— Да — сопна му се тя. — Съвсем сигурна съм, мамка му!
Това им спечели нова доза възмутени погледи.
Накрая наддаването стигна до последния експонат. Библията на Дарвин беше извадена от витринката и занесена като религиозна реликва до един статив, поставен под специална халогенна лампа. На външен вид томчето не правеше особено впечатление — напукана черна кожа, поокъсана и петносана, без никакъв надпис. Просто стара книга.
Фиона изправи гръб. Явно само заради книгата беше мирувала досега. Стисна Грей за китката.
— Наистина ли ще наддаваш за нея? — попита с надежда и очите й блеснаха.
Грей я изгледа намръщено… а после си даде сметка, че идеята всъщност никак не е лоша. Щом някои хора бяха готови да убиват заради тази книга, може пък наддаването да им дадеше някаква нишка към цялата тази история. А и така щеше има повод да разгледа библията. Сигма Форс бяха налели двеста и петдесет хиляди евро по сметката на аукционната къща, което означаваше, че ще може да наддава до два милиона и половина. Това беше два пъти повече от максималната предварителна оценка. Ако спечелеше, щеше добре да огледа покупката си.
Но трябваше да се съобрази и с указанията на Логан Грегъри. Вече беше престъпил заповедта му с идването си тук. Не смееше да се забърква още повече.
Усещаше погледа на Фиона върху себе си.
Ако започнеше да наддава, щеше да постави живота и на двамата в опасност, да ги превърне в мишени. Ами ако загубеше? Щеше да е рискувал за нищо. Не беше ли направил вече достатъчно глупости за един ден?
— Дами и господа, с колко да започнем наддаването за последния ни експонат днес? — драматично подхвана Ергеншайн. — Какво ще кажете за сто хиляди? А, да, вече имаме сто хиляди… и то от нов участник. Колко хубаво! Номер 144.
Грей свали табелката си. Изведнъж се бе превърнал в център на вниманието. Зарът беше хвърлен.
Фиона се ухили.
