— Е, сумата се удвоява — каза Ергеншайн. — Двеста хиляди от номер 002!
Звездите от нямото кино.
Грей усети как вниманието на присъстващите се премества отново към него, включително и на двамцата отпред. Твърде късно беше да бие отбой. Вдигна отново табелката си.
Наддаването продължи още десетина напрегнати минути. Залата беше все така пълна. Всички бяха останали да видят каква цена ще достигне библията на Дарвин. Усещаше се някаква безмълвна подкрепа за Грей. Твърде много от присъстващите бяха загубили от вездесъщата табелка с номер 002, а когато сумата надмина двата милиона, което беше далеч над максималната предварителна оценка, залата се изпълни с възбуден шепот.
Ново вълнение предизвика участник по телефона, който неочаквано се включи в битката, но номер 002 предложи по-висока цена и онзи пасува.
За разлика от Грей. „Два милиона и триста.“ Дланите му започваха да се потят.
— Два милиона и четиристотин от номер 002! Дами и господа, моля, останете по местата си.
Грей вдигна табелката си още веднъж.
— Два милиона и петстотин.
Грей знаеше, че ще го бият. Можеше само да гледа как табелката с 002 се вдига отново — вездесъща и безмилостна.
— Три милиона — каза бледоликият джентълмен: играта явно започваше да го отегчава. Изправи се и погледна към Грей, сякаш го предизвикваше да даде повече.
Грей беше стигнал лимита си. И да искаше, не можеше да наддава повече. Сложи ръка върху табелката в скута си и поклати глава — знак, че признава поражението си.
Младият мъж му се поклони леко като на уважаван противник. Дори докосна периферията на въображаема шапка. Грей мерна синкаво петно върху дясната му ръка, на меката част между палеца и показалеца. Татуировка. Придружителката му, която, изглежда, му беше сестра, дори близначка може би, имаше същия знак на лявата си ръка.
Грей се постара да запомни татуировката, която с повечко късмет можеше да даде някаква информация за самоличността им.
Вниманието му беше привлечено от водещия търга.
— Изглежда, номер 144 се оттегля от наддаването! — обяви Ергеншайн. — Някой друг? Веднъж, два пъти, три пъти. — Вдигна чукчето, задържа го за миг, после го стовари върху катедрата пред себе си. — Продадено.
Учтиви ръкопляскания посрещнаха края на наддаването.
Грей знаеше, че аплодисментите щяха да са по-силни, ако той беше спечелил. Изненада се обаче, като видя кой ръкопляска до него.
Фиона.
Тя му се ухили.
— Да се махаме оттук.
Докато излизаха, Грей получи съболезнования и изрази на симпатия от немалко участници. Скоро се озоваха навън и хората се пръснаха всеки в своята посока.
Фиона го завлече няколко магазина по-надолу в една сладкарница — френска измишльотина с пъстри басмени перденца и масички от ковано желязо. Избра масичка близо до витринка с парфета, петифури, шоколадови еклери и вездесъщите датски сандвичи.
Не обърна обаче никакво внимание на вкуснотиите. Лицето й грееше от странно злорадство.
— На какво толкова се радваш? — попита Грей. — Загубихме наддаването.
Беше седнал с лице към прозореца — и възможно по-далече: все пак трябваше да се пазят. Макар да се надяваше, че сега, когато библията беше продадена, опасността може би няма да е толкова голяма.
— Набутахме им го! — каза Фиона. — Наду цената до три милиона. Жестоко!
— Не мисля, че парите са чак толкова важни за тях.
Фиона издърпа иглата, която държеше кока й, и разтърси косата си. Десетина години от възрастта й се изпариха като дим. В очите й продължаваше да свети самодоволство с привкус на отровно злорадство.
Грей изведнъж го присви стомахът.
— Фиона, какво си направила?
Тя вдигна чантичката си на масата, наклони я към Грей и я отвори. Той се наведе напред.
— О, Господи!… Фиона…
В чантичката имаше очукана книга с кожена подвързия. Същата като библията на Дарвин, която току- що беше продадена.
— Това истинската ли е? — попита той.
— Измъкнах я право изпод носа на онзи слепок в задната стаичка.
— Как?
— Старият номер с отклоняване на вниманието и подмяна. Цял ден мина, докато намеря библия с подходящия размер и форма. Е, след това си поиграх малко с нея, разбира се, за да заприлича досущ на истинската. А после трябваше само да се разцивря, да поврещя, да размахвам ръце като луда и… — Тя сви рамене. — И фокус-мокус, готово.
— Щом вече си била прибрала библията, защо ме накара да наддавам? — И изведнъж му просветна. — Използвала си ме!
— За да изтръскаш от онези копелета три милиона за евтин фалшификат!
— Много скоро ще разберат измамата — каза Грей с растящо чувство на ужас.
— Да, но тогава аз ще съм далеч.
— Къде?
— Където и ти. Тръгвам с теб. — Фиона щракна закопчалката на чантичката си.
— Тая няма да стане.
— Помниш ли какво ти каза Мути за разпродадената библиотека? От която е купена и библията на Дарвин?
Грей знаеше за какво му говори. Грете Неал беше намекнала, че някой се опитва да възстанови библиотеката на някакъв стар учен. Тъкмо му даваше оригиналната разписка за покупко-продажба, когато ги нападнаха, а после пламъците погълнаха всичко.
Фиона се почука по челото с показалец.
— Адреса го знам. — После му протегна ръка. — Е?
Грей се намръщи и посегна да си стиснат ръцете.
Фиона обаче дръпна своята с отвращение.
— Да бе. — После пак протегна ръка, но с дланта нагоре. — Искам да ти видя истинския паспорт, приятел. Мислиш, че не мога да различа фалшификатите? От пръв поглед ги хващам.
Той я погледна в очите. Веднъж вече му беше откраднала паспорта. И сега го гледаше безкомпромисно. Той свъси вежди още повече, накрая бръкна в един скрит джоб на сакото си и извади истинския си паспорт.
Фиона отгърна на първата страница.
— Грейсън Пиърс. — Метна го обратно на масичката. — Радвам се да се запознаем… най-накрая.
Грей си взе паспорта.
— А сега за библията. Откъде идва?
— Ще ти кажа само ако ме вземеш с теб.
— Не ставай смешна. Не можеш да дойдеш с мен. Ти си още дете.
— Дете с библията на Дарвин.
Започваше да му писва от изнудването й. Можеше да й вземе библията, когато си поиска, но същото не можеше да се каже за информацията в главата й.
— Фиона, това не е детска игра.
Очите й го фиксираха и сякаш остаряха пред погледа му.
— Да не си мислиш, че не знам? — Думите й студенееха мъртвешки. — Къде беше ти, когато изнесоха
