Загуби представа за времето. Не знаеше колко е вървяла, но нощта беше паднала със сигурност, и то преди часове.
Накрая отпред се появи светлик и литна към нея.
Да я посрещне.
Светлинка като нейната.
Сюзан продължи със същото темпо — нямаше причина да бърза.
Накрая се озова в огромно пространство с извит като купол таван. Източникът на светлината се разкри пред погледа й. Чак до далечния край на кухината малки пламъчета грееха като съзвездия, пръснати по полегатия под. Стотици и стотици. Сюзан тръгна между тях.
Всеки пламък беше фигура, просната с разперени крайници на пода, грейнала от вътрешен огън, който изгаряше плътта до кристална прозрачност. Сюзан впери поглед в една от фигурите. Различаваше се ясно само нервната система — мозъкът, гръбначният стълб и плетеницата на периферните нерви. Разперените ръце, обточени с нишковидни фибри, приличаха на крила, оперени със снопчета фини нервни окончания.
Ангели в мрака.
Спящи. Чакащи.
Сюзан вървеше напред. Стигна до фигура с незавършена трансформация, с видимо пулсиращо сърце и кръвен поток, с кости, които все още загатваха за формата и функцията на тялото.
Намери си празно местенце до тялото и легна. Разпери ръце. Пръстите й докоснаха пръстите на съседа й.
Думите стигнаха до нея на едновремешен италиански, но тя ги разбра.
„Сторено ли е?“
Сюзан въздъхна.
„Да. Аз съм последната. Източникът вече е унищожен“.
„Тогава почивай, дете“.
„За колко дълго? Кога ще бъде готов светът?“ Той й отговори. Сънят щеше да е много дълъг.
„Какво трябва да правя сега?“ „Иди си у дома, дете… засега това е достатъчно. Иди си у дома“.
Сюзан затвори очи и остави онази част от себе си, която имаше нужда от сън, да се отдели. Всичко останало вмъкна в мехура, обемащ целия й живот, и пристъпи в онова, което лежеше отвъд.
Ослепи я светлина, сякаш беше вдигнала лице към слънцето. Сведе поглед и примигна да възстанови зрението си. Светът изпълни пространството около нея. Лекото полюшване на лодката под босите й крака. Писъкът на самотна чайка, плисъкът на вълните в корпуса, полъхът на вятъра по кожата й.
Сън ли беше това, спомен… или нещо повече?
Вдиша соления въздух. Прекрасен ден.
Застана до перилото на кораба и плъзна поглед по синята водна шир. Зелени островчета стърчаха като кабарчета в далечината. Бели перести облаци се носеха лениво в небето. После по стълбите откъм каютата се чуха нечии стъпки.
Тя се обърна и го видя да се показва през люка, по къси шорти и тениска. Видя я и се стресна.
А после се усмихна.
— А, ето те и теб.
Сюзан се спусна към съпруга си и го прегърна.
Оскар излая някъде долу. Сърдит глас извика на старото куче да млъква.
Сюзан се гушна в обятията на Грег и се заслуша в ритъма на сърцето му.
Той я притисна към себе си.
— Какво има, Сюзан?
Тя вдигна очи да го погледне и плъзна пръст по тридневната четина на брадичката му. После се надигна на пръсти да стигне устните му.
Той се наведе да стигне нейните.
И тя разбра, че е намерила дома си.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Истина или измислица
Нека за пореден път ви благодаря, че дойдохте с мен на това пътешествие! Както обикновено, реших да използвам тези последни страници, за да отделя фактите от измислиците. Разделих ги на няколко теми:
МАРКО ПОЛО: Предговорът на романа повдига реален въпрос, чийто отговор все още остава мистерия — какво е станало с флотилията на Марко Поло по обратния път до Венеция. Колкото до възможната любовна връзка между него и принцеса Кокежин, тези слухове са живи и до днес, особено предвид факта, че диадемата на принцесата е била при него на смъртния му одър. След смъртта на Марко Поло тялото му наистина изчезва от църквата „Сан Лоренцо“ и местонахождението му все още е неизвестно.
АНГЕЛСКАТА ПИСМЕНОСТ И ДРУГИ ЕЗИКОВИ ВЪПРОСИ: Ангелската азбука била създадена от Йоханес Тритемиус и Хайнрих Агрипа, които твърдели, че посредством изучаване на тези символи човек може да общува с ангелите. Азбуката е базирана на древни еврейски букви. По подобен начин поклонниците на еврейската Кабала вярват, че пътят към вътрешното просветление и мъдростта може да бъде отворен, като се изучават формите и извивките на буквите. И накрая, ако се върнем в нашето време, бихме могли да си зададем въпрос — има ли скрит език, погребан в генетичния ни код? Според една статия в списание „Сайънс“ (1994) отговорът е твърдо и категорично „да“. Макар че какво гласи този език си остава загадка.
ПО ВЪПРОСА С ЧУМАТА: В Иъм, селце в Англия, наистина е имало необичайно висок процент оцелели по време на Черната чума в резултат на генетична аномалия при половината от населението. Странно, но факт. Колкото до антракса, единствената разлика между смъртоносната форма на бактерията и миролюбивия й братовчед, обитаващ градините по целия свят, са два пръстена от генетичен код, наречени плазмиди. Което повдига въпроса откъде са се взели тези плазмиди?
ПО ВЪПРОСА С ФАУНАТА: Червените сухоземни раци от остров Рождество наистина мигрират всяка година, при това по особено зрелищен начин — милиони поемат вкупом към морето. Щипките им наистина са в състояние да пробият автомобилни гуми и това е документирано многократно. А що се отнася до палавите чернодробни метили, описанието на необикновения им жизнен цикъл е съвсем точно. Колкото до хищните сепии, те са разработка върху вида Taningia danae, които израстват до два метра дължина, ловуват на глутници, излъчват ярки разноцветни светлинки, а смукалцата им са снабдени с остри нокти. Кофти гадинки, откъдето и да ги погледнеш.
КАНИБАЛИ И ПИРАТИ: Индонезийското пиратство и до днес е бързо развиващ се икономически сектор. Не страда от липса на работна ръка. Колкото до канибалите, такива племена все още обитават някои от индонезийските острови, но ако решите да се отбиете там, сами си носете овкусяващите сосове. В романа споменавам и за генетичния синдром Прадер-Уили (синдрома на неутолимия глад) — това е едно съвсем реално и ужасно състояние, но няма нищо общо с канибализма. Дали някога всички сме били канибали? Последните проучвания на генетиците показват, че в генома си всички ние имаме специфичен комплект от гени срещу болести, които се предават само чрез консумация на. човешко месо.
АНГКОР: Всички детайли в описанието на руините — от легендата за Разпенването (или Биенето) на млякото до двестате каменни лика на богинята — са точни, включително това, че разположението на храмовете имитира звездни модели и по-точно съзвездието Дракон. За повече подробности по този въпрос вижте „Небесното огледало“ на Греъм Хенкок и Санта Фаиа.
