— Следните пасажери да се явят на мостика. В рамките на следващите пет минути. Да се приближат с ръце на главите и сплетени пръсти. Неявяването ще доведе до смъртта на двама пасажери за всяка минута закъснение. Най-напред ще застреляме децата.
Последва списък с имената:
Доктор Джийн Линдхолм.
Доктор Бенджамин Милър.
Доктор Анри Барнхарт.
И накрая: доктор Лиза Къмингс.
— Имате пет минути. Радиото млъкна. Лиза все така гледаше през прозореца.
— Това не е обикновено отвличане. „И това не са обикновени пирати“.
Преди да е обърнала гръб на прозорчето, Лиза мярна един джет, който пореше водата към „Господарката на морето“ — Задницата му вдигаше висок фонтан. Джетът се провираше умело между отломките. Не се виждаше кой го управлява. Човекът зад кормилото се беше навел много ниско.
И не без основание.
Два катера го преследваха на хвърлей разстояние, право през пламъците и димящите отломки. Припламваха дула на карабини.
Лиза поклати глава, удивена от глупостта на типа с джета.
Един хеликоптер се спусна в полезрението й, насочил се право към джета. На Лиза не й се гледаше, но се чувстваше някак задължена, сякаш за да отдаде чест на самоубийствената атака.
Хеликоптерът се килна в широк заход с отворена странична врата.
Валмо дим блъвна от вътрешността му.
Гранатохвъргачка.
Джетът избухна в кълбо дим, разхвърча се обгорен метал.
Обърна се разтреперана. Анри я гледаше. Нямаха избор.
— Да вървим.
Монк потъна в морските дълбини, повлечен от кислородните бутилки и колана с тежестите. Над него синьото на водата се обагри в огнени краски. Отломки удариха повърхността. На два метра от него взривеният джет потъна с носа надолу.
Докато потъваше, Монк смъкна елека на хотела — вече нямаше смисъл да крие кислородните бутилки. Вдигна водолазната маска и посегна да хване въздушния маркуч. Използва регулатора, за да издуха влагата от маската, после я затегна около главата си.
Дълбините станаха кристално чисти.
Той нагласи регулатора и пое дъх.
Дъх на облекчение.
Беше ли сработила диверсията му?
Преди секунди, когато хеликоптерът се стрелна към него като ястреб към мишка, Монк зърна за миг стрелеца в рамката на отворения люк. И тъкмо преди онзи да стреля, Монк преобърна джета и се гмурна към дълбините. Въпреки разстоянието експлозията го застигна като удар с чук по главата и ушите му още припукваха.
Потъваше към дъното. Заливът на летящата риба имаше котвени съоръжения на дълбочина трийсет метра. Но на него не му трябваше да се спуска чак дотам.
Нагласи плавателните компенсатори и изду жилетката с въздух от бутилките. Потъването му се забави рязко. Изви врат и огледа дъната на катерите: витлата им джуркаха водата до бяло. Обикаляха ли, обикаляха, оглеждаха се за нарушителя с джета, готови да открият огън с пушкалата си.
Само че Монк не смяташе да излиза на повърхността и ако планът му беше успял, онези щяха да го сметнат за мъртъв. Никой не знаеше, че има водолазна екипировка. Погледна светещия компас на китката си и пое в изчислената предварително посока.
Право към „Господарката на морето“.
Открай време си мечтаеше за ваканция на луксозен туристически кораб.
5.
Изгубени и намерени
— Дотук сме — каза Грей.
Последните седем минути беше провирал форда през парка „Глоувър-Арчибалд“ по стар служебен път, толкова тесен и запуснат, че храсталаците шибаха колата отстрани.
Предната лява гума беше станала на парцали, забавяше ги и правеше управлението почти невъзможно.
Макар че повечето хора свързват Вашингтон с исторически сгради, широки булеварди и десетки музеи, градът притежава и една от най-големите системи от свързани паркове, които се провират през центъра на града и покриват площ от над хиляда акра. Паркът „Глоувър-Арчибалд“ се намира в единия край на зелената серия и свършва при река Потомак.
Грей се движеше в посока обратна на реката — тя беше твърде далеч и прекалено открита. Поел беше със загасени фарове по задна уличка, успоредна на последния ред къщи, после беше стигнал до стария противопожарен път, който навлизаше дълбоко в гората. Точно каквото му трябваше. Важно беше да си останат изгубени сред зеленината, но, уви, бащиният му форд сдаваше багажа.
Намали, разбрал, че няма как да отидат по-нататък.
Намираха се на дъното на клисура. От двете страни се издигаше стръмна гора. Стар изоставен железопътен мост пресичаше тясната долина. Грей вмъкна форда под ръждясалите метални подпори и дървените дъски и спря до една от нашарените с графити бетонни стени.
— Всички да слизат. Продължаваме пеша.
От другата страна на моста, осветена от звездите и тънката луна, дървена табелка сочеше към туристическа пътека. Пътеката приличаше повече на тунел под плътния балдахин на гората.
Още по-добре.
Чу се далечен вой на сирени, Грей вдигна глава и видя потрепващо оранжево сияние в нощното небе зад тях. Изстреляната ракета явно беше подпалила пожар.
Около тях обаче гората тънеше в мрак и различни оттенъци на черното.
Грей си даваше сметка, че Насър и убийците му може да са навсякъде.
Зад тях, пред тях, да се приближават.
Сърцето му се качи в гърлото. Поводи за страх — колкото искаш. Не за самия него, а за родителите му. Трябваше да ги отведе на сигурно място, да ги отдалечи от опасностите, които дебнеха него. Но трябваше и да намери някой, който да закърпи Сейчан.
И то да го направи така, че да няма свидетели.
Дори мобилният да беше още у него, не смееше да потърси Сигма или директор Кроу. Комуникационните линии бяха компрометирани — доказваше го засадата при обезопасената квартира. Протоколът изискваше да мине в нелегалност. Отнякъде изтичаше информация и докато не намереше сигурно убежище за родителите си, Грей не смяташе да излиза на светло.
Всичко това означаваше, че трябва да измислят алтернативен начин да се погрижат за Сейчан. Майка му беше предложила вече един начин и Грей беше задвижил плана й, като проведе два разговора от нейния мобилен телефон. След това я накара да извади батерията, в случай че някой разполага с устройство, което да проследи телефона.
— Морфинът, изглежда, подейства — докладва майка му от задната седалка.
Бяха спрели за малко, колкото майка му да се премести отзад при Ковалски. Сейчан лежеше помежду им. Майка му й беше инжектирала готова спринцовка с морфин, която беше взела от медицинските запаси в
