Щамът на Юда

Комплексът изглеждаше изоставен.

— Тук ще си на сигурно място — каза Монк, наби спирачки край хотела под сенчестия балдахин на въпросното манго и изскочи от колата.

— Чакай! — Граф задърпа ръчката на вратата си и накрая успя да я отвори. Само дето не изпадна от ландроувъра. Хукна след Монк.

Монк не забави крачка. Търчеше към плажа. Като всички крайбрежни хотели и „Манго“ предлагаше пълен пакет от забавления — гмуркане с шнорхел, каяци, платноходки. Монк се оглеждаше в движение и в дъното на комплекса забеляза спортния център на хотела, малка сграда с тръстиков покрив. Заради евакуацията бяха заковали вратата с дъски.

Без да спира, Монк грабна един прът, с който чистеха басейна. След миг вече къртеше дъските. Стъклената врата отзад го забави още по-малко.

Граф го настигна.

Монк се пресегна и дръпна океанолога през прага. Хеликоптерът мина с рев над тях, толкова ниско, че перките му разлюляха листата на палмите. Отдалечи се, за да продължи патрулната си обиколка над крайбрежната ивица.

— Не се показвай навън! — предупреди Монк. Граф кимна енергично.

Двамата стояха в предната част на спортния център. Бе претъпкана с хавлии, слънчеви очила, безброй видове плажно масло и изобилие от сувенири. Миришеше на кокос и мокри крака. Монк заобиколи тезгяха и хлътна през врата със завеса от мъниста.

От другата й страна намери онова, което търсеше.

Гмуркаческа екипировка, закачена на стената в дъното.

Изрита обувките си.

До стената откъм плажа, пред повдигащата се врата, бяха наредени различни съдове за морски забавления. Монк подмина водните колела и двата каяка и спря пред джета. Стоеше върху подложка с колелца за по-лесно спускане и изваждане от водата.

Ако не друго, поне морето тук не беше поразено от токсичната супа.

Монк се обърна към Граф.

— Ще трябва да ми помогнеш малко.

След малко Монк потърка с лакът омацаното с грес прозорче на повдигащата се врата. Материята на водолазния му костюм изскърца в стъклото. Извил врат, Монк изчака хеликоптерът да мине над тях и да свърне на север към Залива на летящата риба. Заливът беше извън полезрението им, скрит зад нос Смит. От бойната зона се виждаше само димният покров над издадените в морето скали.

Най-накрая хеликоптерът зави и пое назад към „Господарката на морето“.

— Така, хайде!

Монк се наведе и вдигна вратата, докато тя не изщрака в най-горно положение. Зад него Граф освободи ръчната спирачка на подложката, а Монк се обърна, мина зад джета и с дружни усилия двамата забутаха подложката към водата. Гумените колела улесняваха задачата им.

Граф се зае да освободи джета от подложката, а Монк хукна назад за жилетката и кислородните бутилки. Екипира се с всичко необходимо, а най-отгоре навлече елек с логото на хотела.

Върна се и помогна на Граф да избутат джета от подложката.

— Не се показвай навън — повтори му. — Но ако откриеш някакво средство за комуникация, радиостанция или нещо друго, опитай да съобщиш какво става тук.

Граф само кимна.

След минута Монк вече летеше с джета към нос Смит.

Монк се приведе още по-ниско и отвори дросела докрай. Елекът се развяваше и плющеше от високата скорост. Пръските солена вода мокреха като дъжд. Нос Смит растеше пред очите му. Скоро се приближи достатъчно, за да поеме в обход, без да намалява скоростта.

На другата страна на залива „Господарката на морето“ се издигаше като обсаден бял замък. Във водата около нея горяха петна разлян мазут, дим се издигаше на колони от догарящи корабчета. Дори пристанището беше опожарено. А пиратските катери кръжаха с рев из цялата бойна зона.

Излезли бяха на лов.

„Започва се“.

Като пощръкляло торпедо, Монк се хвърли в битката.

14:08

— Сигурно все можем да направим нещо — каза Лиза.

— Засега ще си кротуваме — отвърна Анри Барнхарт. Бяха се окопали в една от празните външни каюти. Лиза стоеше до едното от двете прозорчета. Анри вардеше на пост до вратата.

Преди час бяха прекосили на бегом кораба, който бе обзет от пълен хаос. Униформеният екипаж и паникьосаните пасажери — както болните, така и здравите — се тълпяха из коридорите. Експлозиите и стрелбата едва се чуваха през подлудяващия звук на корабната аларма. Дали случайно, или нарочно, някой беше задействал противопожарните врати и цели секции бяха изолирани.

Междувременно маскирани въоръжени мъже разчистваха систематично коридорите, като стреляха по всеки, който окажеше съпротива или беше твърде бавен. Лиза и Анри бяха чули писъците, стрелбата, трополящите крака по горната палуба. Веднъж за малко не ги застреляха. Спаси ги само спринтът през луксозната кинозала на кораба и страничния коридор в другия й край.

Нямаха представа още колко могат да удържат.

Бързината, с която беше превзет корабът, говореше за помощ отвътре.

Лиза погледна през прозорчето. Морето буквално гореше. Вече беше видяла как шепа отчаяни пътници бяха скочили от балконите по горните нива с надеждата да доплуват до брега.

Ала заливът гъмжеше от катери.

Трупове се поклащаха сред пламтящите отломки.

Изход нямаше.

Защо бе всичко това? Какво ставаше, за Бога?

Най-накрая воят на алармата секна с последен протяжен писък. Последвалата тишина се усещаше като физическа тежест. Дори въздухът стана някак по-гъст.

Някъде на горната палуба се чуваше хлипане и вой.

Анри и Лиза се спогледаха.

Откъм стенната уредба в стаята някой заговори вдървено на малайски. Лиза не знаеше малайски, затова погледна въпросително Анри. Токсикологът поклати глава. Явно и той не разбираше нищо. Повториха съобщението и на китайски. Това бяха двата най-разпространени езика на острова.

Накрая говорещият мина на английски, със силен акцент:

— Този кораб вече е наш. Всички палуби се патрулират. Всеки, който излезе в коридора, ще бъде убит без предупреждение. Никой няма да пострада, докато се подчинявате. Това е всичко.

Речта завърши със статичен шум.

Анри натисна бравата на вратата, за да е сигурен, че е заключено, после пристъпи към Лиза.

— Превзели са кораба. Нападението очевидно е било планирано предварително.

Лиза се сети за „Акиле Лауро“, италиански туристически лайнер, отвлечен от палестински терористи през 1985 — а. В по-ново време, през 2005 — а, сомалийски пирати бяха нападнали друг туристически кораб близо до източното африканско крайбрежие.

Обърна се към прозорчето и плъзна поглед по катерите, които патрулираха във водата долу, всеки с екипаж от маскирани въоръжени мъже. Приличаха на пирати, но тя не мислеше, че са такива.

Май се беше заразила от параноята на Пейнтър.

Нападението беше твърде добре координирано, за да е случаен пиратски набег.

— Няма съмнение — каза Анри, — че ще опоскат кораба до голи дъски, след което ще духнат сред островите. Ако не им се пречкаме пред погледа и успеем да…

Уредбата изпращя и нов глас заговори по корабния интерком. На английски. Казаното не беше повторено на друг език.