пък бялата му риза беше колосана и изгладена. Сако на тънко райе беше преметнато през облегалката на стола му. Явно се беше подготвил за дълъг ден.
— Може да не е спряла при прага — каза Пейнтър. — Последната информация сочи, че най-вероятно са се намърдали в къщата ни. — Пейнтър посочи една папка зад себе си. — Вече си чел първоначалната оценка на ситуацията. Макнайт кимна.
— Гилдията очевидно е знаела за обезопасената квартира. Знаели са, че Грей пътува натам с дезертиралия им агент. Очевидно имаме изтичане на информация.
— Боя се, че всичко сочи натам.
Пейнтър поклати глава. Ако беше вярно, значи бяха изправени пред катастрофа. Преди години Гилдията беше успяла да се внедри в редиците на Сигма, но Пейнтър можеше да се закълне, че сега организацията му е чиста. След като и последната къртица беше разкрита, Пейнтър разчисти отломките и изгради Сигма от основи, като заложи в системата стотици предпазни механизми и контрамерки.
И всичко това за нищо.
Ако пак имаше изтичане на информация, значи самите основи на Сигма ставаха подозрителни. Всичко това можеше да доведе до разпускане на организацията. Вече течеше вътрешна проверка — анализ на загубите и ползите от дейността на основната командна структура — под прикритието на програмата за сътрудничество между различните американски разузнавателни агенции под шапката на Агенцията за вътрешна сигурност.
Ала най-тежки бяха загубите от лично естество.
Четирите папки на бюрото имаха грижата да му го напомнят постоянно.
Шон продължи:
— Не само ние си имаме проблем с тази мрежа за терористи под наем. Преди два месеца МИ6 унищожи тяхна клетка, внедрила се в проект за тайни операции на Бритиш Аероспейс с централа в Глазгоу. Загубили петима агенти, докато разчиствали гнездото им. Гилдията е навсякъде и никъде. Тук, в Щатите, Агенцията за национална сигурност и ЦРУ още се мъчат да открият кой стои начело на Гилдията. Истината е, че не знаем нищо за лидера и основните й играчи. Не знаем дори защо са се нарекли така — Гилдията. Етимологията на името е свързана с един офицер от Специалната военновъздушна служба, вече покойник. Така или иначе, отделните клетки си присвоиха името по собствена инициатива, в началото подигравателно, но името така и си остана. Ето колко „много“ знаем за мрежата им.
Последното изречение увисна зловещо в тишината.
Пейнтър разбра подтекста.
— И сега един от агентите им е в наши ръце. Шон въздъхна.
— От години се опитваме да си осигурим подстъп към организацията. Предлагал съм няколко сценария. Ала нито един не е бил толкова ефикасен, колкото това — да ни падне в ръцете техен агент, при това от елитните. Трябва да я опазим на всяка цена.
— Което Гилдията ще се опита да предотврати, също без да жали усилия и средства. Това поне дадоха да се разбере. Готови са да разбият прикритието си в Сигма, само и само да я елиминират. Труден избор. И са изпратили не кого да е. а най-добрия и най-невидимия си агент. Друг от елита.
— Видях видеото от обезопасената квартира. Прочетох и досието на този тип — каза Шон и се намръщи.
Пейнтър също го беше прочел. Калкутския касапин. Истинският му произход беше неизвестен, също и на кого или какво е лоялен. Беше се представял като индиец, пакистанец, иракчанин, египтянин и либиец. Сейчан в мъжки вариант — единствената й достойна конкуренция.
— Имаме нещичко все пак — каза Пейнтър. — Успяхме да разберем името му от записа. Насър. Нищо друго, уви.
Шон махна с ръка.
— Имената му са многобройни като жертвите му. Оставил е кървава следа по целия свят, най-вече в Северна Африка и Близкия изток. Наскоро е започнал да се проявява и до Средиземноморието. Удушен с гарота археолог в Гърция и убит музеен куратор в Италия. Пейнтър трепна.
— В Италия? Къде?
— Във Венеция. Намерили го застрелян в занданите под Двореца на дожите. Насър — или както там е истинското му име — е бил засечен на записите от видеокамерите пред двореца.
Пейнтър потърка брадичка, толкова силно, че пръстите му се затоплиха от триенето с наболата брада.
— Обади ми се монсеньор Верона, от Ватикана. Подробностите са в доклада за първоначална оценка на ситуацията. Има голяма вероятност и Сейчан да е била в Италия по същото време.
Шон бавно присви очи.
— Интересно. Подобно съвпадение трябва да се проучи. И двамата в Италия. А сега — тук. Единият преследва другия. Двама майстори в занаята, най-добрите убийци на Гилдията. Ако не друго, Насър поне натика Сейчан в ръцете ни.
„Или по-скоро в ръцете на Грей“, добави наум Пейнтър.
— Трябва да приберем жената на сигурно място. Незабавно. Ще е непростимо да пропуснем този шанс.
Пейнтър разбираше колко е важно това, но познаваше и Грей, знаеше как работи умът му. Ако някой можеше да се конкурира по параноя със самия него, то това беше Грей. „Прибирането на сигурно място“ можеше да се окаже проблем.
— Командир Пиърс е в движение. След засадата при обезопасената квартира сигурно и той като нас подозира изтичане. Затова ще се скрие и ще остане скрит, докато не прецени, че е безопасно да се свърже с нас.
— Възможно е да не разполагаме с толкова време. Не забравяй, че Калкутския касапин е по петите и на двамата.
— Какво да направя?
— Командир Пиърс и Сейчан трябва да бъдат открити и върнати. Нямам друг избор освен да разширя търсенето, като включа местните власти и ФБР. Вече разпоредих претърсване на всички болници и медицински заведения. Трябва да открием командир Пиърс, преди да се е окопал.
— Бих предпочел да дадем на командир Пиърс малко време да прецени ситуацията. Колкото повече светлини греят в неговата посока, толкова по-вероятно е да привлекат вниманието на Насър.
— Ако стане така, ще имаме шанс да задържим двама агенти на Гилдията.
Пейнтър не успя да сдържи потреса си.
— И ще използваме Грей като примамка?
Шон отклони очи. От раменете му, от цялата му стойка лъхаше напрежение. Пейнтър плъзна отново поглед по колосаната риза и сакото. И внезапно си даде сметка, че не той е събудил шефа тази нощ. Някой го беше изпреварил.
— Това решение е взето от Агенцията за национална сигурност. И е подписано лично от президента. Няма начин да го заобиколим. — Шон вля доза твърдост в гласа си. — Грей и агентката на Гилдията трябва да бъдат намерени и прибрани без значение на средствата.
Пейнтър не намери какво да каже. Не би и могъл. Светът се беше променил, а с него и правилата на играта. Кимна бавно. Щеше да съдейства.
Ала познаваше добре Грей.
Преследван от свои и чужди, Грей щеше да надмине себе си.
Щеше да потъне вдън земя.
— Мернах кафене във фоайето долу — измърмори Ковалски. — Може да е отворено. Някой да иска безалкохолно?
— Никой никъде няма да ходи — каза Грей. Ковалски поклати глава.
— Сериозно? Пошегувах се бе, човек.
Грей не му обърна внимание, а продължи да разглежда счупения обелиск на Сейчан. Намираха се в
