съм се откачила от него в Европа.
— Е, явно не си — сопна й се Грей. Сейчан присви очи.
— Да, не съм, и то защото командването на Сигма е компрометирано. Гилдията е използвала собствените ви ресурси, за да ме проследи. Вината не е единствено моя.
Грей нямаше какво да възрази.
Сейчан вдигна ръка към челото си, все едно се мъчеше да си спомни нещо, но Грей реши, че просто печели време, за да отсее какво да каже и какво да премълчи.
— Сигурно имаш хиляди въпроси — въздъхна тя.
— Само един. Какво става, по дяволите?
Лявата й вежда се вдигна. Странно познат жест, напомняне за споделено минало.
— За да отговоря на този въпрос, трябва да започнем от това — каза тя и кимна към обелиска. — Ако го оставиш на масичката за инструменти…
Понеже нямаше време за излишни спорове, а отговорите му трябваха спешно, Грей се подчини без коментар, като закрепи отчупения връх върху основата.
— Лампата… — каза тя.
Миг по-късно, след като загаси осветлението в кабинета, Грей се наведе и плъзна поглед по редовете символи, грейнали върху четирите повърхности на черния камък.
Не приличаха на йероглифите и руните, които беше виждал по един или друг повод. Погледна Сейчан. Бялото на очите й грееше на ултравиолетовата светлина.
— Това, което виждаш, са ангелски писмена — каза тя. — Езикът на архангелите.
Грей вдигна иронично вежди.
— Знам как звучи — каза Сейчан. — Безумно. Произходът на тази писменост е проследен както до ранното християнство, така и до древния еврейски мистицизъм. Ако искаш да научиш нещо повече…
— Зарежи. Повече ме интересува какво имаше предвид, когато каза, че обелискът можел да спаси света.
Тя се облегна назад и отклони поглед… после очите й рязко се върнаха на него.
— Грей, трябва да ми помогнеш. Трябва да ги спра, но сама няма да се справя.
— С какво?
— Не мога да тръгна сама срещу Гилдията. Онова, което се опитват да направят… — И пак онзи проблясък на страх в очите й.
Грей смръщи чело. При първия му сблъсък със Сейчан тя се беше опитала да разпръсне антракс над Форт Детрик. Очевидно не се плашеше лесно, така че… Какво я беше уплашило сега?
— Помагала съм ти в миналото — каза тя, залагаше на чувството му за благодарност.
— За да победим общ враг — възрази той. — И за да спасиш собствената си кожа.
— И сега е същото, уверявам те. Искам от теб съдействие срещу общ враг. Разликата е, че този път не само моят живот е в опасност. А животът на стотици милиони хора. И което е по-лошо, семената на заплахата вече са засети. Започнало е.
Тя кимна към надписа върху обелиска.
— Единственото, което спира Гилдията, е закодирано тук. Ако първи разкрием загадката, значи още има надежда. Опитах се, но това не ми е по силите. Нужен е нов поглед и повече знания.
— И смяташ, че ние двамата можем да разгадаем нещо, в което Гилдията се е препънала въпреки огромните си ресурси? Ако впрегнем цялата Сигма в усилията…
— Ако направим това, значи да поднесем победата на Гилдията. В Сигма има къртица. Гилдията ще бъде уведомена за всичко, което Сигма успее да открие.
Права беше. Всичко това беше адски неприятно, меко казано.
— И предлагаш да се пробваме сами. Само ние двамата.
— И още един… ако се съгласи да съдейства. — Кой?
— Когато става въпрос за ангели и археология, лично аз признавам само един човек.
Грей лесно се досети кого има предвид.
— Вигор. Сейчан кимна.
— Оставих послание на монсеньор Верона, загадка, с която да се заеме със собствени сили. Ако се съгласиш да участваш, ще продължим. — Докосна обелиска и леко разклати отчупената му половина. — Ще направим следващата стъпка по ангелската пътека.
— И къде е тя?
Сейчан само поклати отново глава. Явно не смяташе да го улеснява излишно.
— Ще ти кажа, когато се отдалечим достатъчно оттук. И без това трябва да тръгваме. Колкото повече стоим на едно място, толкова по-голям е рискът да ни открият.
Посегна към обелиска.
Грей я изпревари. Грабна по-голямата половина и я вдигна над главата си. Започваше наистина да му писва.
— Унищожи я, щом това искаш — сопна се Сейчан. — Но повече няма да ти кажа. Ще говорим отново, когато се махнем оттук и се съгласиш да ми помогнеш.
Грей не обърна внимание на думите й.
— Предполагам, че си направила копия на надписа, и снимки също.
— При това не една — каза тя.
— Добре.
Замахна и удари обелиска в пода. Той се строши на няколко парчета, които се пръснаха по балатума. Сейчан възклина изненадано — явно не беше подозирала за тайната сърцевина на черния камък.
— Какво… какво направи?
Грей се наведе и взе сребърното парче. Изправи се. Държеше онова, което се беше крило в камъка. За миг изгуби ума и дума.
Сейчан се изправи, забравила за болката.
— Не може да бъде! Ти го намери!
— Кое?
— Кръстът на брат Агреер. — Гласът й се сниши, изпълнен с равни дози яд и унижение. — През цялото време е бил у мен!
— Кой е брат Агреер?
— Брат Антонио Агреер. Изповедникът на Марко Поло. „Марко Поло?“ Наистина му беше дошло до гуша от гатанки и недоизказани неща.
— Сейчан, какво става, по дяволите? — сопна й се грубо той.
Тя махна към един стол, където лежеше скъсаното й кожено яке.
— Трябва да се махаме — каза и понечи да тръгне към стола.
Той й препречи пътя. Тя го изгледа гневно.
— Грей, решавай, по дяволите. Нямаме време за глупости.
Понечи да мине покрай него. Той я стисна над лакътя.
— И защо просто да не те предам на Сигма?
Тя издърпа ръката си. Всичката прясно влята й кръв сякаш се беше качила в лицето й, червено и бясно.
— Защото не си толкова тъп, Грей, затова! Ако ме хване Гилдията, мъртва съм. Ако ме заловят правителствените агенции, ще ме затворят някъде за адски дълго, някъде, където ще съм с вързани ръце и абсолютно безсилна. Затова дойдох при теб. Но хубаво, щом искаш. Ще ти направя по-добро предложение. Ще сключим сделка, размяна. Това как ти се струва? Помогни ми, убеди Вигор да се включи, а аз ще ти дам името на вашата къртица. Щом спасяването на милиони хора не ти е достатъчно… Грей, вълците вече вият пред вратата ви. Може и да не го знаеш, но по горните етажи на правителството ви има хора, които се опитват да ви кастрират, да ви пуснат да пасете трева, и сега, когато сред вас се е появила къртица — втора къртица при това, — ще ви драснат клечката и ще посипят земята със сол. Ще сложат край на Сигма. Веднъж и завинаги.
