Зави му се свят. Беше чувал такива слухове, породени от вътрешната ревизия, извършвана от Агенцията за национална сигурност и АИОП. Но помнеше и една различна Сейчан — наведена над него, опряла пистолет в челото му. Беше се опитала да го убие, когато се сблъскаха за пръв път. Можеше ли да й се довери сега? До каква степен?
Преди да е стигнал до някакъв отговор, откъм чакалнята се чу вик:
— Командир Пиърс! Елате да видите това!
Грей изпсува под нос. Защо викаше тоя Ковалски? Нали мисията им беше секретна.
Срещна погледа на Сейчан. От нея още се излъчваше суров гняв, но ефектът му не можеше да се мери с онова, което беше доловил в гласа й преди, докато лежеше цялата в кръв пред къщата на родителите му. Не можеше да се мери със страха.
Той отиде при стола, взе якето и й го подаде.
— Засега ще караме по твоему. Друго не мога да ти обещая.
Тя кимна.
— Командире!
Грей поклати глава и излезе от кабинета. Бяха увеличили звука на телевизора. Грей забърза напред. Преди да влезе в чакалнята, пъхна сребърното разпятие в джоба си.
Всички бяха проточили вратове към телевизора като хипнотизирани жирафи. Грей мярна познатото лого на рубриката „Водещи новини“ на Си Ен Ен. В момента течеше картина на горски пожар, обхванал и три къщи в съседство. — … навярно се касае за умишлен палеж — говореше репортерът. — Нека повторя още веднъж. Полицията издирва този мъж. Грейсън Пиърс. Жител на Вашингтон.
Снимка на Грей се появи в единия ъгъл на екрана, в униформа, косата му остригана до кожа, очите — гневни, устата — стисната на черта. Снимката му от военния затвор Левънуърт. Приличаше на последния престъпник.
Баща му изръмжа:
— Миналото ти май току-що те захапа за задника.
Грей напрегнато следеше репортажа.
— Засега полицията определя този бивш армейски рейнджър като „обект на интерес“. Нищо повече. Издирват го за разпит. От полицията молят всеки, който знае нещо за местонахождението му, да се свърже незабавно с властите.
Ковалски вдигна дистанционното и намали звука. Доктор Корин направи крачка назад, сякаш да се дистанцира.
— В светлината на това повече не мога да си мълча за…
Ковалски насочи дистанционното към доктора.
— Като ще е гарга, рошава да е, докторче. Съучастничество и подстрекателство. Или ще си мълчиш, или кажи чао на разрешителното си.
Доктор Корин пребледня и отстъпи още крачка назад. Майката на Грей го докосна утешително по ръката.
— Глупости. — После изгледа намръщено Ковалски. — Стига си го плашил.
Ковалски сви рамене.
— Някой се опитва да ни изкара на светло, това е — каза Грей.
— Няма логика — възрази майка му. — Говорих по телефона с директор Кроу от обезопасената квартира. Той знае за засадата. Защо позволява да говорят такива лъжи?
Отговорът дойде иззад тях.
— Защото искат мен, затова. — Сейчан влезе в стаята. Беше облякла якето си. — Готови са на всичко, само и само да не им се изплъзна между пръстите.
Грей се обърна към другите.
— Права е. Опитват се да стегнат примката. Трябва да се махнем оттук, веднага.
Ковалски потвърди преценката му. След като г-жа Грей го бе смъмрила, той беше отишъл до единствения прозорец на чакалнята и надничаше през щорите.
— Имаме си компания, народе.
Грей отиде при него. Прозорецът гледаше към централната сграда на болницата. Виждаше се входната алея за линейките. Четири полицейски коли набиха спирачки, лампите им светеха, но звуковият сигнал беше изключен. Местните власти вече проверяваха болниците.
Грей се обърна към бившия асистент на майка си.
— Доктор Кория, направихте ни голяма услуга, а сега се налага да ви помоля за още нещо. Можете ли да заведете родителите ми на безопасно място?
— Грей… — понечи да възрази майка му.
— Няма да спорим, мамо — прекъсна я той, без да сваля поглед от лекаря.
Корин бавно кимна.
— Имам няколко апартамента, които давам под наем. Единият, близо до Дюпон Съркъл, в момента е празен. Никой не би се сетил да търси родителите ви там.
Изглеждаше добре.
— Мамо, татко… пе се обаждайте на никого, не използвайте и кредитните си карти. — Грей се обърна към Ковалски. — Ще можеш ли да ги наглеждаш?
Ковалски провеси рамене с нескрито разочарование.
— Пак ли тъпата охрана, по дяволите!
Грей понечи да го скастри, но майка му го изпревари:
— Можем и сами да се погрижим за себе си, Грей. Сейчан не е в много добра форма. На теб помощник ще ти трябва повече, отколкото на нас.
— А и кооперацията има денонощна охрана — побърза да добави доктор Корин. — Пазачи, камери, паник-аларми.
Грей реши, че съдействието на доктора е продиктувано не толкова от грижа за сигурността на родителите му, колкото от желанието да държи Ковалски по-далеч от собствеността си. Май гледаше да е поне на две крачки от гиганта.
Така или иначе, майка му беше права. При състоянието на Сейчан якият Ковалски можеше да им е от полза. Все пак беше от силовото подразделение на Сигма. Можеше да свърши малко работа по специалността си.
Ковалски, изглежда, долови нещо в изражението му.
— Крайно време беше — каза и потри доволно ръце. — Няма какво да се мотаем повече тук. Първо, трябват ни пушкала.
— Не, първо ни трябва кола — каза Грей и се обърна към доктор Корин.
Докторът не се колеба и миг. Извади връзка ключове.
— Лекарският паркинг. Място сто и четвърто. Бяло порше кайен.
Явно нямаше търпение да им види гърбовете.
Уви, не всички споделяха желанието му.
Майка му го прегърна крепко и прошепна в ухото му:
— Пази се, Грей. — Гласът й се сниши още повече: — И не й се доверявай докрай.
— Не се тревожи… — каза той.
— Майките винаги се тревожат.
Преди да се отдръпнат един от друг, той й прошепна едно последно указание, предназначено само за нейните уши. Тя кимна, притисна го за последно и го пусна.
Грей се обърна и видя, че баща му му протяга ръка. Стисна я. Така правеха. Без прегръдки. Нали бяха тексасци. Баща му се обърна към Ковалски и каза:
— Гледай да не направи някоя глупост.
— Ще се постарая. — Ковалски кимна към вратата. — Ще тръгваме ли?
Грей вече се обръщаше, когато баща му сложи ръка на рамото му и го стисна здраво, после го шляпна по гърба за довиждане. Това си беше равносилно на „обичам те“. И трогна Грей по-силно, отколкото би си признал.
Без повече приказки той тръгна към вратата.
