— Още няма информация за местонахождението на командир Пиърс — докладва по интеркома Брант.
Пейнтър седеше зад бюрото си. Липсата на новини го обезсърчаваше и облекчаваше едновременно. Преди да е анализирал собствената си емоционална реакция, Брант продължи:
— А доктор Дженингс пристигна току-що.
— Да влезе.
Доктор Малкълм Дженингс, шеф на отдела за изследователска и развойна дейност, се беше обадил преди половин час с настоятелна молба да се срещнат, но Пейнтър му беше отказал заради кризата при обезопасената квартира. Дори и сега можеше да му отдели само няколко минути.
Вратата се отвори и Дженингс влезе в кабинета, вдигнал примирително ръка.
— Знам… знам, че си зает… но това не може да чака..
Пейнтър му махна към стола пред бюрото си.
Бившият криминален патолог сгъна върлинестата си снага и приседна на крайчеца на стола, видимо притеснен. Стискаше папка в едната си ръка. Близо шейсетгодишен, Дженингс работеше в Сигма от времето преди Пейнтър да поеме директорския пост. Нагласи очилата си — стъклата им бяха с лек синкав оттенък поради специалната обработка, намаляваща напрежението на очите при продължителна работа с компютър. Рамките бяха с формата на обърнати полумесеци и заедно с цвета пасваха идеално на маслинената му кожа и сивеещата коса: придаваха му вид на интелектуалец с хипарски уклон. В момента обаче патологът изглеждаше най-вече уморен от дългата нощ, макар в погледа му да се четеше и почти маниакално вълнение.
— Предполагам искаш да говорим за информацията, която Лиза изпрати от остров Рождество — започна Пейнтър.
Дженингс кимна и отвори папката. Плъзна по плота на бюрото две снимки — страховити кадри на нечий крак, прояден от гангрена или нещо такова.
— Прегледах бележките и на токсиколога, и на бактериолога. Това тук е пациент, чиято естествена бактериална флора внезапно е станала болестотворна и е започнала да разяжда собствените му крака. Никога не съм виждал такова нещо.
Пейнтър плъзна поглед по снимките, но преди да е казал каквото и да било, докторът скочи и закрачи пред бюрото.
— Знам, че първоначално класифицирахме индонезийската криза като нископриоритетна операция за събиране на данни. Но тези находки променят положението. Трябва незабавно да й дадем висок приоритет. Идвам с молба да го повишим до критична ситуация от втора степен.
Пейнтър изправи гръб. Подобна класификация означаваше пренасочване на огромни ресурси.
— Двама души на терен са повече от недостатъчни — продължи Дженингс. — Трябва ни цял екип криминолози на мястото възможно най-скоро, дори ако се наложи да поискаме помощ от военните.
— Не мислиш ли, че е малко прибързано? Монк и Лиза трябва да се свържат с нас след… — Пейнтър си погледна часовника, — след по-малко от три часа. Тогава ще имаме още информация и ще решим как да действаме.
Дженингс си свали очилата и прокара палец и показалец по затворените си очи.
— Ти не разбираш. Ако предварителната оценка на токсиколога е вярна, значи сме изправени пред екологична катастрофа с потенциал да промени цялата земна биосфера.
— Малкълм, пак ти казвам, че според мен избързваш. Сам каза, че резултатите са предварителни. А изводите — хипотетични. — Пейнтър махна към снимките. — Всичко това може да е единично токсично отравяне.
— Дори да е така, бих препоръчал да бомбардираме острова и да отцепим заобикалящите го води за срок от няколко години. — Патологът погледна Пейнтър в очите. — А ако се окаже, че това нещо е заразно, че се предава по един или Друг начин, тогава е налице потенциал за глобален срив на околната среда.
Пейнтър го зяпна. Дженингс не беше от хората, които вдигат шум за нищо. Докторът продължи:
— Обработих цялата необходима информация и написах кратко резюме. Прочети го и ми се обади. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
И остави папката върху бюрото на Пейнтър.
Пейнтър я придърпа.
— Ще я прочета още сега и до половин час ще ти се обадя. Дженингс кимна с благодарност и облекчение. Обърна се към вратата, но не си тръгна, преди да добави и едно последно предупреждение:
— Не забравяй… и до днес не сме сигурни какво точно е убило динозаврите.
И с тези малко нелепи думи излезе от кабинета. Пейнтър сведе отново поглед към снимките. Надяваше се Дженингс да греши. Покрай събитията от последните часове съвсем беше забравил за ситуацията на индонезийския остров.
Или почти.
Защото мисълта за Лиза не го беше напускала дълго тази нощ.
Сега обаче го погнаха нови тревоги, събудени от щурите хипотези на патолога. Опита се да ги надмогне. Лиза не се беше обадила пак, което подсказваше, че ситуацията на острова е под контрол.
И все пак…
Пейнтър натисна копчето на интеркома.
— Брант, би ли се свързал със сателитния телефон на Лиза?
— Веднага.
Пейнтър отвори папката с доклада на Дженингс. Колкото повече четеше, толкова повече го свиваше стомахът. Брант се обади по интеркома:
— Директоре, непрекъснато се включва гласова поща. Искате ли да оставя съобщение?
Пейнтър си погледна часовника. Обаждаше се часове преди уговореното време. Лиза сигурно беше заета. Въпреки това започна да го обхваща паника.
— Остави й съобщение с молба да се обади при първа възможност. И още нещо, Брант. Опитай се да се свържеш с телефонната централа на туристическия кораб.
Съзнаваше, че го гони параноята. Сведе поглед към доклада, но не успя да се съсредоточи върху написаното.
— Сър… — чу се след миг гласът на Брант. — Свързах се с местния оператор. В района имало комуникационен срив, някакъв проблем със сателитното захранване. А и новият кораб още давал засечки в комуникационните си системи.
Пейнтър кимна. „Господарката на морето“ беше поела на първото си плаване, когато властите я иззеха заради медицинската криза. Една от целите на тези първи или „девичи“ плавания беше да се тестват системите и да се отстранят евентуалните засечки.
— Не съобщават за други проблеми — завърши Брант.
Пейнтър въздъхна. Значи наистина бе било въпрос на излишна параноя от негова страна. Допускаше чувствата му към Лиза да влияят на преценката му. Щеше ли да се обади, ако там беше друг агент на Сигма?
Върна се към доклада на Дженингс.
Лиза беше добре.
А и Монк беше с нея все пак. Да я пази.
6.
Чума
Какво ставаше, по дяволите?
