Лиза си спомни думите на Анри за численото превъзходство на бактериите в световен мащаб и как деветдесет процента от клетките в собствените ни тела принадлежали на бактерии. На външни за човека организми. И ако тази приливна вълна се обърнеше срещу хората… Девеш продължи:
— При изучаването на генетиката на антракса и на други токсични бактерии микробиолозите са стигнали до извода, че в далечното минало е съществувал определен щам вируси. Щам, създал ранните прародители на антракса и другите болестотворни бактерии. Дали са дори име на този древен щам вируси, които превръщат приятеля във враг — щамът на Юда.
Анри, изглежда, беше съзрял нещо в лицето на Девеш, някакъв блясък в очите, някакво вълнение. Изправи гръб и го попита директно:
— Нещо ми подсказва, че вече сте изолирали причинителя на тукашната епидемия, прав ли съм? Щамът на Юда. Иначе нямаше да сте тук.
— Да, прав сте. Така поне мислим.
Девеш вкара нова команда. Бактерията на екрана изчезна и на нейно място се появи въртяща се около оста си фигура, запис от електронен микрограф, цялата в различни оттенъци на сребристото. Заради цвета организмът изглеждаше някак механичен, приличаше на модулите за кацане на луната. Сърцевината му беше с правилна геометрична форма, икосаедър с двадесет плоски триъгълни страни. От всеки ъгъл излизаха тънки пипала със заострени връхчета, създадени да се прилепват и пробиват.
Подобни изображения Лиза беше виждала неведнъж в медицинския факултет.
Вирус.
— Открихме го в една проба на цианобактерия от токсичния разлив. Това нещо е превърнало невинната фосфоресцираща морска бактерия в бълващ отрова убиец, отрова, от която плътта буквално се разлага пред очите ви. Ветровете са отнесли токсичните облаци към сушата, вирусът се е разпространил там и така е започнало бавното превръщане на островните бактерии в чудовища.
— А сега виждаме същия процес при пациентите си — каза Анри. — Как собствените ни тела се обръщат срещу нас.
Девеш почука по екрана.
— Върховният предател. Този организъм е в състояние да зарази цялата биосфера на планетата, да превърне всич-ки бактерии в смъртоносни организми. Това е неутронната бомба на природата, патогенна експлозия с потенциал да заличи от лицето на Земята всички по-висши форми на живот и да остави след себе си само токсична бактериална супа, Ако не направим нещо, света го чака онова, което се случи е наветрената страна на остров Рождество.
— Но щом се разпространява толкова бързо… — Анри беше блед като платно. — Няма как да го спрем.
Девеш се изправи и взе бастуна си.
— Може и така да е. Но ние тепърва ще анализираме подробно този организъм. Добрата новина е, че жизненият цикъл на вируса е кратък, или поне засега изглежда така. Другата добра новина е, че вирусът заразява само бактериите в телата ни, но не и нашите собствени клетки. Което означава, че директната заплаха за нас е малка. Вирусът прониква в бактериалната клетка, използва я, за да направи свои копия, после й оставя за спомен токсичните плазмиди. Извън клетката новият вирус е крехък. Лесно може да бъде унищожен с обикновени дезинфектанти и да се контролира с добра хигиена.
Лиза си помисли за екипите, които обикаляха кораба сред облаци от дезинфектанти. Стерилизираха го.
— Уви, вирусът оставя след себе си подъл убиец. Смъртоносни бактерии, които се делят и умножават, всяка една — ново чудовище в редовете на микробния свят, всички те замърсяващи трайно биосферата с невиждани досега форми на живот.
Анри потърка притеснено челото си.
— Ако вирусната зараза се отприщи в общата биосфера на планетата… светът ще се изправи пред стотици нови болести, при това едновременно. Чума, която променя лицете су по-бързо, отколкото ние можем да реагираме. Светът никога не се е изправял пред заплаха с такива мащаби.
— Това не е съвсем вярно — загадъчно възрази Девеш.
Анри погледна втренчено похитителя им.
— С моите работодатели сме на мнение, че това не е пър-вата епидемия, причинена от щама на Юда. Съществуват исторически данни за подобна епидемия в същия този район. Преди почти хиляда години. — Гласът му се сниши почти до шепот. — И в тези истории се промъкват някои странни и смущаващи твърдения.
— За какви исторически данни говорите? — попита Лиза. Девеш махна с ръка.
— Няма значение. Други се занимават с този въпрос. Нека те следват историческата следа, ние имаме друга цел и трябва да я преследваме неотклонно. Нашата мисия тук не е свързана с миналото, а с настоящето. Евакуацията на острова и присъствието на този луксозен туристически кораб бяха дирижирани от моите работодатели. Необходимо беше да изолираме заразените на едно място. Така получихме рядката възможност да проучим как се развива болестта. Нейната епидемиология, патологията й, клиничната й картина. Разполагаме с цял кораб експериментални обекти.
Лиза отстъпи крачка назад, неспособна да скрие потреса си.
Девеш се подпря на бастуна си.
— Долавям отвращението ви, доктор Къмингс. Сигурен съм обаче, че разбирате защо се наложи именно ние да поемем нещата. Когато насреща ни е организъм с подобен патогенен потенциал, няма време за излишни приказки. В ситуация като тази политически правилна реакция не съществува. Трябва да се действа бързо и да се вземат трудни решения. Нима в Тускигий собственото ви правителство не допусна заразени със сифилис хора да умират от болестта, докато учените документират безстрастно страданията им, симптомите им, а накрая и смъртта им? За да надвием сегашната чума, трябва да сме също толкова жестоки и хладнекръвни. Защото, повярвайте ми, това е война за оцеляването на човешкия вид.
Лиза отвори уста да възрази, но беше толкова смаяна, че не измисли нищо.
Анри го направи вместо нея, но не така, както тя беше очаквала.
— Прав е — каза токсикологът. Лиза се извъртя към него.
Анри не отделяше очи от екрана и микроскопското изображение на смъртоносния вирусен щам.
— Това е убиец от планетарен мащаб. И вече е на свобода. Спомни си колко бързо се разпространи птичият грип. Разполагаме със седмица, а може и с по-малко. Ако не измислим как да го спрем, всичко живо — или поне всички висши форми на живот — ще бъдат заличени от лицето на Земята.
— Радвам се, че мислим еднакво — каза Девеш и кимна почтително на Анри. После спря погледа си на Лиза. — А след като обясня на доктор Къмингс каква е нейната роля в нашето начинание, тя също ще открие просветлението.
Лиза се намръщи при тази поредна загадка. Девеш се завъртя към вратата.
— Преди това обаче ще идем при вашите приятели в свързочния център и ще потушим няколко пожара.
Пейнтър гледаше репортажите на трите плазмени екрана в кабинета си — Фокс, Си Ен Ен, Ен Би Си. Всичките бяха за взрива близо до Джорджтаун.
— Значи всичко е наред — каза Пейнтър, застанал прав зад бюрото си. Натисна слушалката в ухото си. Гласът на Лиза, пропътувал половината свят, се чуваше слабо. — Дженингс от научния отдел здравата се беше уплашил. Готов беше да пусне бомби над острова.
— Съжалявам за фалшивата тревога — каза Лиза. — Пробите се оказаха замърсени, нищо повече. Тук всичко е наред… доколкото е възможно при цял кораб с болни хора. По първоначални данни се касае за цъфтеж на „огнена трева“. Случвало се е и преди в този район. Вдига се токсичен облак й опразва плажовете. До ден-два ще се изчисти напълно и с Монк ще се приберем.
— Това ми е първата добра новина за деня — отвърна с въздишка Пейнтър.
Очите му току се връщаха към плазмените екрани. Горският пожар зад обезопасената квартира най-
