Оттам блъвна ново валмо дим.
— Този приятел е предал Богу дух — намръщено произнесе присъдата си Райдър.
Лиза отново погледна към кораба. Ракао тъкмо се прехвърляше от дока в моторницата. След миг лодката се стрелна към тях.
— Нямаме избор — каза Монк и завъртя кормилото. Двигателят сякаш набра малко мощност. — Трябва да обърнем към брега. И да се надяваме на чудо.
Лиза погледна към брега, после към лодката на Ракао.
Май наистина им трябваше чудо, за да спечелят това надбягване.
Монк изстискваше от двигателя последните му сили. Тъмната гора растеше пред тях. Поне изглеждаше достатъчно гъста, за да ги скрие.
След половин минута двигателят угасна окончателно.
— Ще трябва да доплуваме до брега — каза Райдър. Брегът не беше далеч. Само на петдесетина метра.
— Скачайте от лодката — нареди Монк. — И право към брега.
За втори път тази вечер се озоваха във водата. Лиза изрита обущата си и заплува. Лодката на Ракао се приближаваше с рев.
Чак след като скочи във водата, Лиза си спомни за онова нещо, което се беше блъснало в нея, преди Райдър да я изтегли в моторницата. И за силната си уплаха. В момента обаче повече я беше страх от Ракао. Гмуркаше се открай време и неведнъж беше имала срещи от близък вид с любопитни акули.
Ракао определено я плашеше повече.
Тя заплува още по-енергично към брега.
Хвърли поглед зад себе си и мярна във водата странни проблясъци.
Изумрудени, рубинени, сапфирени.
Проблясъци, сякаш някой беше запалил огън под водата.
Носеха се на ивици към групичката им.
И Лиза изведнъж разбра какво се беше блъснало в нея преди малко и какво ги преследваше сега — глутница ловци, които комуникираха чрез светлинни сигнали, един вид хищнически морзов код.
— По-бързо! — изкрещя тя.
Страхът вля нова сила в крайниците й.
Уви, нямаше да успеят.
То следва миризмата на кръв във водата. Страничните плавници-крила се движат вълнообразно. Мускули изпомпват вода през мантията му, после я изтласкват през твърдия заден отвор и придвижват двуметровото му туловище през водата. То събира осемте си крайника като жива стрела. Двете най-дълги пипала излъчват ярка светлина от върховете си. Сияйни ивици се стрелкат по хълбоците му.
Води глутницата.
Големи сферични очи следят съобщенията на братята му.
Някои захождат в дъга, други се спускат надолу. Усещането за кръв става по-наситено.
Лиза плуваше със силни отмерени движения.
Не биваше да се поддава на паниката.
Плажът се ширеше пред нея, сребриста ивица между черната вода и тъмната джунгла. Финална лента, която беше решена да стигне.
Лодката на Ракао ревеше зад нея.
Но не с маорския пират се надбягваше тя.
Ивици воден огън се стрелкаха към нея.
Привлечени от раната на прасеца й.
От кръвта.
Само на четири метра пред нея Монк и Райдър вече се измъкнаха от водата, влачеха Сюзан. Лиза заплува още по-бързо.
— Монк!
С един последен мускулен спазъм то се плъзга към за вихрената вода. Разгъва пипалата си в широко ветрило. Две по-дълги се стрелват напред като змии през водата обточени с жълти светлинки и смукала, по които има остри и твърди хитинови куки.
Монк я чу и се обърна.
Лиза плуваше трескаво към брега.
Само на три метра от него.
Зад нея пиратската моторница летеше на максимална скорост към брега. От небето се лееше дъжд и къдреше водата. А под повърхността, като трасиращи ракети, примигващи огнени ивици настигаха Лиза.
Монк си спомни легендите за тази лагуна. Разказани му от беззъбия местен разбойник. За демоните от дълбините.
Скочи във водата. Дъното пропадаше изведнъж и само след две крачки той потъна до кръста.
— Лиза!
Тя вдигна глава и очите им се срещнаха. А после изведнъж Лиза рязко спря, сякаш дръпната силно назад.
Очите й се разшириха.
— Бягай!
Монк се хвърли към нея с протегнати ръце.
— Дай ръка! Твърде късно.
Грозд от пипала избухна над водата и обви Лиза. С мълниеносна скорост пипалата я завъртяха, повлякоха я и я потопиха под повърхността. Чудовището се превъртя за миг пред погледа на Монк, гладко и с малки, странично разположени плавници, които се гънеха вълнообразно, прошарени с тънки искрящи ивици. Голямо черно око срещна за миг погледа му, после изчезна под водата.
Едната ръка на Лиза изскочи за миг отгоре, на два метра от мястото, където чудовището я беше потопило. После, с невъзможна скорост, ръката се стрелна през водата като риба, издърпвана с автоматична макара. А после се скри в дълбините.
„Лиза…“
Монк направи още една крачка с намерение да се гмурне.
Ала огнестрелен залп го изтръгна от шока. Водата закипя от куршуми и той отстъпи към плажа.
— Насам! — изкрещя Райдър.
Още изстрели вдигнаха фонтанчета пясък. Монк нямаше избор.
Залитна назад, Райдър го сграбчи за ръката и го изтегли в тъмната прегръдка на джунглата.
„Лиза…“
Въпреки натиска на обвилите я пипала Лиза се бореше да задържи въздуха в дробовете си.
Огромни куки се забиха в плътта й; болката обаче бе притъпена от упойката на паниката.
Тя риташе и се гърчеше.
С отворени очи.
Ярки проблясъци разкъсваха мрака.
Значи така щеше да умре.
Монк се остави да го издърпат навътре в гората. Нямаше избор. Нищо не можеше да направи.
