тя се тресеше цялата. Кръв се стичаше по крака й и се събираше в обувката й.
След секунди някой я грабна под мишниците и я изтегли през парапета. Тя се строполи на палубата. Райдър развиваше някакъв шал — явно го беше носил на главата си като местните, но той се беше смъкнал на врата му.
— Ще те заболи — каза той. Гласът му се чуваше като от дъното на кладенец.
Уви шала около прасеца й, после го стегна здраво. Болката я прониза до мозъка, толкова силна, че не й стигнаха сили да извика. Само простена задавено. Но болката поне разгони мъглата на заформящия се шок и избистри мислите й.
Звуците вече звучаха нормално.
Райдър й помогна да се изправи.
— Трябва да бързаме. Онези ще цъфнат всеки момент. Лиза кимна.
— Добре…
Райдър я подхвана под мишниците, докато Монк помагаше на Сюзан. Всички бяха мокри до кости. Тръгнаха към кърмата.
— Къде отиваме? — попита Лиза.
— Няма начин да стигнем до лодката ми — каза Райдър. — Вече са блокирали стълбите и асансьорите.
Сякаш в потвърждение на думите му, някъде откъм недрата на кораба зави сирена, а миг по-късно звукът се взриви и по палубите.
Монк посочи парапета и каза:
— Снабдителният док. Преди час, когато отидох да видя дали при твоята лодка има охрана, видях, че една от сините моторници на пиратите е вързана долу. Празна.
— Снабдителният док е на същото ниво като моята лодка. Монк ги поведе към парапета. Наведе се и посочи.
— Има и по-пряк път.
Лиза се наведе да погледне. Едва различаваше стърчащия край на снабдителния док. Моторница с извънбордови двигател беше привързана за дока. Сигурно я използваха за транспорт между кораба и градчето.
Не се виждаха пазачи.
— Да скочим? — попита невярващо Сюзан. Монк кимна и попита:
— Можеш ли да плуваш?
— Разбира се. Все пак съм морски биолог.
Лиза се дръпна стреснато назад. До водата долу имаше повече от петнайсет метра. Откъм носа на кораба се чуха викове. Монк погледна към крака на Лиза, после вдигна очи към лицето й.
Тя кимна. Друг избор нямаха.
— Ще трябва да скочим заедно — каза Монк. — Един голям плисък може и да убегне на вниманието им, но четири — едва ли.
Покатериха се един до друг на парапета.
Монк сгъна колене и се приведе напред, другите последваха примера му.
— Готови?
Всички кимнаха.
Стомахът на Лиза се бунтуваше, краката й трепереха. От болката в тъмната вода й се привиждаха звезди, кратки електрически отблясъци.
Монк преброи до три и всички скочиха едновременно.
Размахала трескаво ръце, Лиза се вряза във водата с краката напред. Преди години за кратко се беше запалила по гмуркане от скали. Но май беше забравила колко е твърда водата в мига на сблъсъка — твърда като бетон. Ударът разтърси цялото й тяло. Коленете й се подгънаха… после морето отстъпи и тя потъна дълбоко в топлата вода. След студения дъжд и пронизващия вятър езерото беше като жадувана вана.
Тя разпери ръце да убие скоростта.
Скоро вече се издигаше нагоре. Зарита, главата й изскочи над повърхността и тя си пое жадно въздух. Посрещнаха я студените дъждовни капки и разнопосочните пориви на вятъра, които сякаш се надпреварваха да я шамаросват.
Като движеше бавно ръце и крака, колкото да не потъне, Лиза се огледа за другите трима. Монк вече плуваше към моторницата.
Райдър помагаше на Сюзан и се оглеждаше за Лиза.
Тя му махна да плуват към лодката.
Обувките и подгизналите дрехи я затрудняваха, но засега успяваше да не изостава от другите.
Монк пръв стигна до моторницата и се прехвърли на борда й като тюлен, който излиза на брега. Без да се надига, огледа снабдителния док за охрана.
Никой не се развика.
Сирените на кораба още виеха призивно. Сигурно всички се качваха към горната палуба, където бегълците бяха забелязани за последно.
Райдър и Сюзан също стигнаха до моторницата.
Докато Монк им помагаше да се прехвърлят, Лиза скъси дистанцията.
Беше на метър от моторницата, когато… … нещо я удари силно по крака.
Тя се стресна, изгуби ритъма на движенията си и за миг потъна. Отвори очи под водата и се огледа уплашено. Нещо забърса хълбока й, остави мигновена следа от зелен огън след себе си, после изчезна.
Лиза едва сдържа вика си. Не беше разбрала кога е стигнала до моторницата. Райдър я издърпа от водата и я преметна през борда.
Лиза се просна на палубата. Някакъв захвърлен инструмент се впиваше в гърба й. Косата й миришеше на машинно масло.
Моторът зад нея внезапно изръмжа. Райдър издърпваше привързващите въжета. Монк насочи лодката към отсрещния бряг. В началото караше бавно, така че да вдигат по-малко шум.
Лиза седна и погледна назад към дока.
Нечий силует пристъпи на високата палуба. Макар лицето да оставаше в сянка, Лиза ясно си представи татуировките по него. Ракао. Маорът не се беше подлъгал. Знаел беше, че няма много начини да се измъкнат от кораба.
— Давай! — извика Лиза. — Дай газ, Монк! Двигателят се разтресе, изплю малко вода, после нададе силен рев.
Лиза продължаваше да гледа втренчено към Ракао. Той вдигна едната си ръка и Лиза си спомни за гигантския му пистолет.
— Залегни! — изкрещя тя.
Дулото на огромния пищов припламна. Металният корпус на лодката звънна от косо попадение. Моторницата набра още скорост и вдигна водно ветрило след себе си.
Ракао стреля пак, макар лодката вече да беше извън обсега му. Явно разбрал това, той вдигна към устните си радиостанция.
Монк отдалечаваше лодката от кораба.
Лиза видя друга моторница да завива с нормална скорост иззад кърмата на туристическия лайнер. Сигурно се връщаше от крайбрежното градче. Изведнъж тя набра скорост, насочваше се към снабдителния док.
Явно Ракао я беше повикал с намерение да се впусне след тях.
Но те имаха значителна преднина.
Или поне имаха, докато двигателят не се задави със силно стържене и мазно валмо дим. Моторницата се разтресе и изгуби част от скоростта си. Лиза се надигна и погледна под себе си — към инструментите, които я бяха ръгали в гърба. И към мазния парцал, натикан в дъното.
Лодката не беше чакала пътници, които да превози от кораба до градчето — бе привързана към снабдителния док за ремонт.
Все повече дим излизаше от двигателя. Стърженето скоро утихна до неравномерно тракане.
Райдър изпсува, провря се покрай Лиза и отвори капака на мотора.
