Монк се появи на прага, осветен от поредната светкавица. И мокър до кости. Пистолетът му беше вдигнат. Изстрелът щеше да се чуе силно, но нямаше друг начин.
А после някой се изправи зад Щърбел и коленичи неуверено на леглото.
Сюзан, със скалпел в ръка Замахна и заби скалпела в тила на санитаря. Той пусна пистолета и размаха ръце.
Монк се хвърли напред, сграбчи го за колана и го извлече на балкона.
— Иди да видиш как е братлето ти. Този път нямаше дори вик.
Монк се върна, бършеше ръце в панталона си.
— Е, има ли готови за тръгване? След което се възцари хаос.
Лиза изтича при вратата на каютата да я заключи, а Монк се зае да доразкачи Сюзан от оборудването — махна датчиците на ЕКГ-то, ЕЕГ — то, Доплеровия сонограф.
Лиза съблече пуловера си и помогна на Сюзан да го нахлузи, после й помогна и с резервните хирургически панталони, които намериха в стаята. Макар да залиташе, Сюзан се оказа по-силна, отколкото можеше да се очаква след петседмична кататония.
Може да беше от адреналина, може да беше и от нещо друго.
Така или иначе, излязоха на балкона, където ги чакаше бурята. Монк улови пожарникарска примка, погледна Сюзан и зяпна. После погледна Лиза и попита:
— Някаква идея защо приятелката ти свети в тъмното?
Сюзан се смути и дръпна ръкавите на пуловера по-надолу. Малко по-рано Лиза й беше демонстрирала странния феномен, като бе загасила за кратко лампите в стаята.
Лиза махна на Монк да се залавя за работа.
— Ще говорим по-късно.
Монк се намръщи, но все пак пое без повече приказки нагоре, издърпваше се по въжето с лекота на яките си мускули и синтетичната протеза.
Лиза помогна на Сюзан да се вмъкне в примката.
— Ще се справиш ли?
— Налага се — отвърна Сюзан. Трепереше цялата.
След кратко маневриране Монк и Райдър започнаха да я издърпват нагоре.
Лиза чакаше нервно на балкона.
А после на вратата се почука силно и тя замръзна.
Чу се гневен вик.
Доктор Девеш Патанджали!
Явно се беше опитал да отключи с електронната си карта но вратата беше залостена отвътре. Ново, по-силно тропане.
Лиза се наведе през парапета и погледна нагоре.
Видя подритващите крака на Сюзан. Двамата мъже й помагаха да се прехвърли през парапета..
Лиза измъкна пистолета от колана си и извика:
— По-бързо! Някой идва!
Вятърът и гръмотевиците погълнаха гласа й.
Откъм вратата на каютата се чу трясък. Избиваха я. А после изтрещя и пушка. Силно като оръдеен залп.
Откъм горната палуба се чу вик.
Монк явно беше чул стрелбата.
Примката падна до рамото й — бяха я хвърлили, вместо да я спуснат бавно. Вятърът и инерцията я блъснаха силно в гърдите на Лиза. Тя не й обърна внимание, а хукна назад към балконската врата, хвана пердето и го дръпна докрай, после затвори плъзгащата се врата.
Нека заварят празна стая.
Едва ли щеше да ги заблуди задълго, но можеше да си спечели няколко допълнителни секунди. Грабна примката и се напъха в нея. Внезапен порив на вятъра я разклати силно и тя изпусна пистолета.
Оръжието полетя нанякъде в мрака.
„Мамка му…“ Лиза трескаво щракна закопчалките на примката, покатери се на парапета и се оттласна от балкона.
Мъжете я затеглиха нагоре.
Тя се залюля назад към балкона точно когато някой дръпна рязко пердето. Над главата й лумна светкавица. Лиза видя как очите на Девеш се разширяват от изненада — едва ли беше очаквал, че ще я види да се люлее право към него.
Отстъпи рязко назад.
Мястото му обаче веднага бе заето от Сурина — по халат, с разпусната коса. Тя отвори вратата с едната ръка, а с другата посегна и грабна бастуна на Девеш.
Лиза стигна края на дъгата и ритна към Сурина, но междувременно Монк и Райдър я бяха издърпали още малко нагоре и върхът на ботуша й разсече празния въздух.
Примката се залюля назад.
Сурина изскочи на балкона и вятърът развя косата й. Тя стисна с две ръце бастуна на Девеш, завъртя го при дръжката и замахна. Ножница от полирано светло дърво излетя назад през балконската врата, а в ръката на Сурина остана острието, крило се вътре.
Сурина се хвърли към парапета.
Нова светкавица проряза небето и превърна сабята в син огън.
Без никакво средство да се защити, Лиза се залюля обратно към сабята.
Монк не беше останал да чака. Още при първия изстрел беше разбрал, че Лиза се нуждае от по- директен вид помощ, затова остави австралиеца да я издърпа сам.
Самият той се спускаше бързо по второ въже, вързано за спасителен пояс, законтрен между две пречки на корабния парапет. Протезата му стискаше въжето със силата на стоманена стега. В другата си ръка държеше пистолет.
Пореден порив на вятъра измести прицела му.
Куршумът откъсна парче от дървения парапет на балкона.
Но и това стигаше да спре жената със сабята. Тя се хвърли назад с котешка грация.
Райдър изкрещя, теглеше въжето на Лиза.
В същото време, под напора на адреналина и ужаса, Лиза се издърпа на ръце. Вече не висеше в примката, а беше стъпила на нея. Така тялото й се озова над нивото на балкона.
Райдър я изтегли още метър нагоре.
Монк изпразни пълнителя, като изстреля и последните три патрона, с надеждата, че това ще спре противника поне на първо време.
Грешеше.
Жената със сабята отново се появи и скочи на парапета като гимнастик, който се качва на греда… а после скочи право нагоре с високо вдигната сабя.
Лиза изпищя.
Острието се плъзна покрай тока на обувката й, проби дънките и се вряза дълбоко в левия и прасец.
А после сабята падна, победена от гравитацията.
Лиза погледна между стъпалата си. Сурина скочи обратно на балкона и се скри от погледа и. Дори не погледна нагоре.
Райдър я изтегли още малко.
Извън обсега на разни режещи предмети.
Лиза окончателно изгуби от поглед балкона, който се скри под издутината на корпуса. Стиснала въжето,
