— Да, но дори да е прав, това с нищо не ни помага — възрази Дженингс. — Не предлага никакво реално лечение. Откъде са дошли кръвта и жлезата? Не от болен човек, със сигурност. Иначе Марко Поло и хората му са щели да се заразят по-бързо и от останалите. Има липсващо парче в тази мозайка. За да подейства подобно лечение, трябва да вземеш клетки и антитела от човек, който е бил болен и се е излекувал, който е оцелял след заразяване с щама на Юда. Един вид затворен кръг. Нужно ти е лечение, за да намериш лечението.
Пейнтър въздъхна.
— И в историята няма нищо, което да послужи за отправна точка, така ли?
Лекарят поклати глава.
Както се опасяваше Пейнтър, Грей беше заложил всичко на един опасен блъф. Амен Насър не беше глупак. Бързо щеше да стигне до същия извод — че откритието на Грей е лишено от реална стойност. Целият този блъф можеше да послужи само за едно — да спечели време. А след провала при изоставената касапница, където следата окончателно беше изстинала, играта му се превръщаше в неоправдан риск. в напразно усилие. Пейнтър се беше надявал Дженингс да открие в теорията на Грей някакво ценно зрънце.
Уви, и тази надежда се беше сгромолясала.
Пейнтър въздъхна и прие поражението си.
— Значи историята на Марко Поло е задънена улица.
— Не непременно — каза Дженингс и замълча. След миг-два продължи: — Директоре, има нещо друго, за което исках да поговорим. Затова бях тръгнал насам. Може дори да е свързано с теорията на Грей. Ако имате свободна минутка, най-добре ще е сам да видите за какво говоря.
В интерес на истината Грей нямаше и половин свободна минутка. Впери поглед в купчината доклади пред себе си. Кат, съпругата на Монк, беше поела задачата да следи сателитните данни от индонезийските острови. Като човек с дългогодишен стаж в разузнаването, тя умееше да си осигури съдействие от чужди агенции и да дирижира сложната система на сателитното проследяване. Но дори и с нейната помощ бурята в района на островите все така осуетяваше усилията им да открият туристическия кораб.
Пейнтър бе притеснен и изнервен до крайност. Предпочиташе да отиде при Кат и лично да проследи постъпващите сателитни данни. Знаеше обаче, че Дженингс не би му губил времето с дреболии.
— За какво става въпрос?
Дженингс махна към един от стенните плазмени монитори.
— Бих искал да присъстваш на конферентния ми разговор с Ричард Граф. Той е в Австралия и очаква обаждането ми.
— Граф? — повтори Пейнтър. — Изследователят, който работеше с Монк на Рождество?
— Същият.
Именно доктор Граф се беше свързал по радиото с минаващ покрай Рождество танкер и беше съобщил за отвличането на туристическия кораб. Понастоящем се намираше под карантина в Пърт.
— Прочете показанията му пред австралийските власти нали? — попита Дженингс.
Пейнтър кимна.
— След това обаче доктор Граф е открил нещо странно. Пейнтър махна към монитора.
— Добре. Дай да видим.
Дженингс заобиколи бюрото му и бързо организира конферентната връзка.
— Готово.
Мониторът потъмня, примигна, после им показа нестабилен образ на доктор Граф. Океанологът беше облечен в болнични дрехи, едната му ръка беше стегната в шина. Примигна иззад очилата си към Пейнтър и Дженингс.
Последва кратко взаимно представяне — Дженингс, разбира се, ги представи като учени, свързани с института Смитсониан.
— Бихте ли ни демонстрирали откритието си? — помоли Дженингс. — Онова, което показахте на мен? Ще ми се и моят колега да го види.
— Да, само един момент да го взема — каза Граф и изчезна от обхвата на камерата. След миг се появи отново, държеше нещо голямо и червено в едната си ръка.
— Това рак ли е? — попита Пейнтър.
— Geocarcoidea natalis — обясни Дженингс. — Червеният земен рак от остров Рождество.
Граф кимна и остави рака на масата пред себе си. Големите остри шипки на създанието бяха вързани с дебел гумен ластик — Ако не беше този малък приятел — и хилядите му събратя, разбира се, — можеше и да не се измъкнем живи от острова.
Обзет от любопитство, Пейнтър стана и се приближи към стенния екран.
Граф пусна рака и той моментално изтопурка по белия плот на масата, решително и по права линия. Граф побърза да заобиколи масата, за да го хване, преди да е паднал на пода.
Пейнтър поклати глава.
— Не разбирам. Какво по-точно се опитвате да ми покажете?
Граф обясни:
— На мен и на доктор Кокалис ни се стори странно, че раците не са загинали като другите животни, изложени на заразата. Затова пък в поведението им определено имаше промяна. Te се нападаха и разкъсваха един-друг. Затова взех един екземпляр, за да проуча поведението му и да видя дали това няма да ми подскаже нещо за естеството на заразата.
Докато говореше, Граф пусна рака още два пъти, но от различно място. Всеки път ракът хукваше в права линия към все същия ъгъл на масата, с риск да падне на пода.
Океанологът повтори експеримента още няколко пъти.
Странно.
Граф обясни теорията си.
— Земните раци от остров Рождество имат фино настроена нервна система, която ръководи ежегодната им миграция. Така е при повечето ракообразни. Само че токсичният агент, изглежда, е пренаредил „Жичките“ на този екземпляр по начин, който го е превърнал в еквивалент на фиксиран компас. Винаги тръгва в една и съща посока.
Граф взе рака и го прибра в една кутия. После каза:
— Когато нещата на острова се успокоят, смятам да се върна там и да проверя дали същото е сполетяло и други раци. Изключително интересна изследователска тема. Ще се радвам да кандидатствам за научната стипендия, която споменахте, доктор Дженингс.
— Аномалията наистина е интригуваща, доктор Граф — каза Дженингс. — Ще се консултирам с колегата си и ще ви се обадя пак. Благодаря, че ни отделихте от времето си.
Връзката прекъсна и екранът потъмня. Дженингс обаче продължи да трака по клавиатурата на компютъра. Скоро на плазмения монитор се появи друг образ, този път прехвърлен от компютъра на Пейнтър. Сферично изображение на Земята.
— Когато научих за тази аномалия — каза Дженингс, — си направих труда да обработя данните на доктор Граф и да проследя траекторията на неговия рак. — Върху глобуса на екрана се появи пунктирана линия. — Не съзрях нищо особено в траекторията, докато не ми пратихте последния доклад на командир Пиърс.
Глобусът се завъртя и се приближи.
Пейнтър се приведе напред. Сега екранът беше зает от образ на Югоизточна Азия. Пунктираната линия минаваше през Индонезия, пресичаше Тайландския залив и продължаваше през Камбоджа.
Дженингс посочи едно конкретно място, през което минаваше рачешката траектория, и каза:
— Ангкор Ват.
— Да не би да намекваш, че…
— Доста странно съвпадение. Кара ме да се питам дали пък този рак не е бил пренастроен така, че да отпраши право натам.
Пейнтър се взираше в екрана и мислеше за Грей Пиърс и смъртоносния му блъф, който щеше да се разиграе на същото място.
— Ако си прав, следата на Марко Поло може и да не се окаже задънена улица. Явно има нещо там.
