Дженингс кимна и каза:
— Въпросът е — какво?
Сием Риеп Вигор се зарече никога да не играе покер с Грей.
Командирът седеше на ратанов шезлонг в бара на хотела. По това време заведението обикновено не работеше, но Насър беше платил да го отворят, за да разговарят на спокойствие. Барът на слоновете дължеше името си на чифт дълги извити бивни до входа. Същият акцент доминираше и цялата обстановка — бамбукови мебели и тапицерия на тигрови шарки.
Грей и Насър седяха от двете страни на стъклена масичка и разиграваха предпазливо козовете си.
Сейчан се беше отпуснала на един диван. Ковалски седеше на бара и зяпаше лъскавите бутилки, подредени на рафтове. Не гледаше единствено бутилките обаче, скоро установи Вигор, а наблюдаваше в огледалната стена двамата главни участници в надиграването.
Не че който и да било от тях можеше да повлияе на събитията.
Хората на Насър бяха завардили всички изходи, а излишните се бяха наредили през равни интервали покрай стените.
Насър тупна един от златните „пайцу“ на стъкления плот. Преди да обсъдят евентуалното лечение срещу заразата, Насър държеше лично да се убеди, че Марко Поло наистина се е сблъскал с вируса именно тук, в руините на Ангкор. Грей изложи теорията си — така, както го беше направил и пред тях на борда на хидроплана.
Вигор стоеше близо до масата, вперил поглед в ангелския текст, звездната диаграма и картата на руините. Беше изслушал още веднъж цялото обяснение.
Накрая Насър явно остана доволен. Облегна се назад и попита:
— А лечението?
Вигор се стегна. Докато летяха насам, Грей им беше обяснил хипотезата си — за ваксинация посредством канибализъм. Звучеше интригуващо, но нямаше реална стойност като метод на лечение.
Замисленият блъф криеше висок риск и Грей дори се беше опитал да отпрати Вигор, когато сменяха самолетите в Банкок.
— Опасно е — беше го предупредил. — По-добре се върни в Италия.
Но Вигор отказа. Дори да пренебрегнеше факта, че Насър изрично беше поискал да се срещне с всички тях в Камбоджа, имаше и своя причина да остане. Някъде сред тези руини беше изчезнал брат Агреер, беше се жертвал, за да спаси Марко Поло и останалите. Вигор не можеше да обърне гръб на такова себеотрицание. А разполагаше и с още един аргумент, който да изтъкне пред Грей.
— Местните хора, онези, които са предложили лечението на Марко Поло и хората му, са проявили по- специално отношение към брат Агреер — обясни му. — Защо са поискали да остане той, а не някой друг? Ако част от отговора на загадката се крие във времето след заминаването на Марко Поло, може би е нужен друг свещеник, за да го намери.
Грей се съгласи, макар и неохотно.
Ала Вигор имаше и още една причина да продължи, причина, която не беше споделил с другите. Беше доловил нещо в очите на младия мъж. Отчаяние. С приближаването на развръзката Грей действаше все по-безразсъдно. Като рискования блъф сега, подвел го да влезе в капан без резервна стратегия за измъкване. Грей възлагаше всичките си надежди на директор Кроу, вярваше, че шефът му ще намери начин да освободи родителите му навреме и така ще му развърже ръцете.
Но беше ли Грей на нужното ниво за играта, която се разиграваше тук, особено сега, когато доминиращата емоция беше страхът за родителите му? По всичко личеше, че е изгубил способността си за вярна преценка.
Вигор плъзна отново поглед по разстланите на масата карти и текстове.
Ето това например. Как го беше пропуснал Грей?
— Лечението — настоя Насър. — Какво знаеш?
От другата страна на масата Грей запази хладнокръвното си спокойствие.
— Ще ти дам номера на шкафче за багаж на летището в Банкок. Ще ти кажа и къде да намериш ключа за шкафчето. Третият и последен свитък от текста на Марко Поло е прибран в това шкафче. В него той обяснява какво е лечението. То се състои от две части. Първата ще ти кажа сега, безплатно.
Насър се размърда и присви очи.
— Когато приключа, ти, като знак на добра воля, ще освободиш единия от родителите ми. След като получа задоволително потвърждение за това, ще ти кажа номера на шкафчето и къде да намериш ключа за него. Така че да се увериш сам в онова, което си чул от мен. Съгласен ли си?
— Зависи какво имаш да ми кажеш за лечението. Грей само го гледаше немигащо.
Вигор знаеше, че това е само тактика за забавяне, за печелене на време. Свитъкът наистина беше заключен в шкафче на летището, но всичко останало беше пълен блъф. Нямаше втора част на лечението.
Грей въздъхна, все едно отстъпва неохотно.
— Добре, ето как продължава историята в третия свитък. Според Марко Поло…
Докато Грей предаваше съдържанието на бродирания къс коприна, Вигор разглеждаше документите на масата и го слушаше само с едно ухо. Грей се придържаше към истината, защото знаеше, че реалните факти ще му спечелят повече време от лъжата. След като той завършеше разказа си, Насър щеше да се обади където трябва, да уреди прибирането на свитъка от шкафчето и да си осигури превод на текста. Всичко това щеше да отнеме време. Свитъкът щеше да потвърди историята на Грей и може би да свали в някаква степен гарда на Насър. А и дори той да не приемеше измишльотините на Грей за чиста монета, поне вече щеше да е освободил един от родителите му.
Такъв беше планът.
Грей довърши разказа си с научната хипотеза, която според него обясняваше случилото се:
— Очевидно е, че канибализмът се е явил като един вид ваксина срещу болестта. Но как точно е станало това ще разбереш, след като ми дадеш доказателство, че един от родителите ми е свободен.
След което млъкна и скръсти ръце. Насър поседя мълчаливо още миг-два, после заговори бавно:
— Значи ни е необходим някой, който се е излекувал от вируса, който е бил заразен, но е оцелял. И от неговите антитела и бели кръвни телца може да се създаде ваксина.
Грей само сви рамене, в знак че по-нататъшната дискусия ще трябва да почака, докато един от родителите му не бъде освободен.
Насър въздъхна, бръкна в джоба си, извади телефон и натисна бутон за бързо набиране.
— Анишен — каза след миг, — Избери си един от заложниците. По твоя преценка.
После се заслуша в телефона.
— Да, добре… можеш да убиеш избрания. Действай.
Грей се хвърли през масата.
Нямаше план, действаше изцяло по инстинкт.
Само че Насър явно беше дал знак на хората си. Главата на Грей изкънтя болезнено от удара в тила, пред очите му избухнаха звезди, после всичко потъмня. Тялото му се удари в стъкления плот на масичката, после се смъкна на пода.
Той примига и отвори очи. Първото, което видя, бяха пет дула, насочени към него.
И още повече към Сейчан и Ковалски.
Вигор стоеше със скръстени ръце.
Насър не беше помръднал, все така с телефона на ухото.
— Задръж, Анишен. Засега. — Свали телефона, като го прикри с ръка. — Това, изглежда, е краят, командир Пиърс Мястото, където следите се събират. Последният свитък на Марко Поло само потвърждава онова, което ми съобщиха от научния ни екип в Индонезия. И те са стигнали до същото заключение. Имат
