Тя отпусна глава на рамото му.
— Джак… как… ти беше толкова…
— Оглупял? — Джак поклати глава. — За Бога, Хариет, наистина ли мислеше, че съм чак толкова зле? Знам, че в хотела си изпуснах нервите, но… Извинявай, че те ударих. Тя се притисна още по-силно към него.
— Когато ти пуснаха ток с тазера, реших, че… Благодаря на Бога, че си добре.
— Яко ме ужилиха, с онова нещо тия копелета, вярно е Но когато разбрах, че ми даваш хапчетата само наужким… Искаше да си мислят, че съм по-зле, отколкото бях, нали? За да свалят гарда.
Тя го погледна.
— Значи през цялото време си се преструвал?
— Е, за напикаването, наистина се напиках — ядосано каза той. — Тия тъпанари не ме пуснаха до шибаната тоалетна.
Асансьорът спря.
Джак отвори решетките, даде й знак да излезе, после пак ги затвори. Провря ръка през една пролука и натисна бутона за приземието. Асансьорът потегли надолу.
— Така няма да знаят на кой етаж сме слезли — обясни й. Забързаха през огромно тънещо в полумрак помещение.
Беше пълно със стари машини.
— Бивша консервна фабрика, ако се съди по оборудването — каза Джак. — Е, все ще намерим къде да се скрием.
Някъде от долните етажи се чу нов звук. Лай… яростен, нетърпелив.
— Кучета — прошепна Хариет.
15.
Демони от дълбините
Бяха се забавили с минаването по мрежата.
Докато Монк и армията му пълзяха по покрива на света, окото на бурята беше минало над острова и сега отново се насочваше към открито море. На изток тайфунът се издигаше като могъща вълна и събираше сили да се стовари отново върху острова.
Ветровете набираха скорост.
Мрежата под Монк се залюля и той се пльосна по корем върху дъските на мостчето. Гръмотевица отекна като оръдеен изстрел, светкавици раздираха черното небе. После облаците се разтвориха и заплющя дъжд.
Стиснал с всички сили дъските, Монк погледна надолу.
„Господарката на морето“ се полюшваше в лагуната, грейнала и приканяща.
От долната страна на мрежата се спуснаха въжета и се проточиха чак до хеликоптерната площадка на горната палуба. Уви, хеликоптерите вече не бяха там — излетели бяха още преди корабът да навлезе в лагуната.
Което означаваше, че им остава само лодката на Райдър.
Още въжета се спуснаха от мрежата и затанцуваха под напора на вятъра.
Джеси закрещя заповеди на малайски. Беше само на трийсетина метра пред Монк, но вятърът отнесе половината от думите му. После младежът посочи надолу.
Най-близките до него канибали се мушнаха през мрежата и изчезнаха от поглед, като пеликани, които се гмурват в морето. Монк отново погледна през пролуката. Тримата дребни мъже се появиха отново, прегърнали въжетата. Плъзнаха се надолу като опитни командоси. След секунди ги последваха други.
Армията им отново запълзя към въжетата. Монк наближи Джеси точно когато Райдър посягаше към едно въже. Милиардерът скочи през мрежата без грам колебание.
Монк знаеше защо се е разбързал толкова.
Светкавица удари отсрещния край на мрежата. Изтрещя оглушителен гръм. По металния скелет се стрелнаха сини енергийни дъги, но угаснаха, преди да стигнат до тях. Силва миризма на озон изпълни въздуха.
— Стойте далеч от всякакъв метал! — изкрещя Монк.
Джеси кимна и повтори предупреждението му на малайски.
След минутка Монк стигна до младежа, посочи надолу и нареди:
— Тръгвай!
Джеси кимна. Докато се смъкваше от мостчето, бурята връхлетя острова с рев на товарен влак. Ветровете се втурнаха като пощурели и Джеси попадна под ударите им, преди да е уловил въжето. Поривът го събори като парцалена кукла от моста и го захвърли върху една от хлабавите междинни части на мрежата. Тежестта му разкъса рехавата плетеница от въжета и лиани.
Монк се хвърли и успя да го хване за глезена — с протезата си. В рамото му се забиха сякаш огнени шишове, когато цялата тежест на младежа увисна на него. Джеси висеше с главата надолу в бездната и крещеше ругатни на родния си език. Или пък бяха молитви?
— Въжето! — изкрещя Монк.
Едно от въжетата висеше на три метра встрани.
Монк напрегна мишци да залюлее младежа. Джеси разбра какъв е планът и протегна ръце към въжето. Не го стигаше. Деляха ги само трийсетина сантиметра, но не го стигаше.
— Ще те хвърля!
— Какво?! Не! Нямаше избор.
Рамото на Монк изпука, когато засили Джеси за последно.
— Пускам те! — изрева Монк и запрати младежа към въжето.
Джеси се оплете в мокрото въже, но не успя да го хване. Започна да пада надолу, риташе трескаво. Накрая успя да го прихване с единия си крак, да убие скоростта на падането и да се хване с ръце. Устните му се раздвижиха: сигурно благодареше на боговете си — или пък ругаеше Монк.
Монк се претърколи обратно на мостчето и запълзя напред.
Нова светкавица жулна небето зад него.
Изтрещя гръмотевица. Монк хвърли поглед през рамо. Мрежата се тресеше. Светкавицата беше уцелила началото на мостчето — там, откъдето бяха тръгнали. Пламнали греди се разхвърчаха във въздуха. Един канибал излетя високо във въздуха с размахани ръце, електрически дъги оглушително припукаха около мястото на удара. Канибалът извади късмет и се приземи благополучно сред събратята си.
Да, наистина беше извадил късмет, но за всички вече нямаше път назад.
Монк сграбчи най-близкото въже и се метна през мрежата.
Плъзна се надолу към жулената от дъжда хеликоптерна площадка и стъпи на нея без произшествия.
Остатъкът от армията му го последва.
Приведен, Монк се затича към стълбището, където се бяха събрали другите. Джеси вече насочваше мъжете, като сочеше ту Монк, ту Райдър. Тук щяха да се разделят. Монк трябваше да намери Лиза. Райдър и Джеси щяха да тръгнат надолу, за да подготвят лодката.
Тропот на боси крака долетя зад Монк — ариергардът на войската му топуркаше след него.
Монк се обърна към Райдър и Джеси.
— Готови ли сте?
— По-готови няма как да станем — отговори Райдър.
Монк хвърли поглед към отряда си — банда канибали, въоръжени с брадви и стари руски автомати. Светкавица разсече небето и обля с ярка светлина армията му. Наклепани с пепел лица и святкащи очи.
Тази нереална, буквално сюрреалистична картина за миг го изпълни с лошо предчувствие, жегна го право в стомаха. Той побърза да се стегне. Бурята засилваше страховете му, нищо повече.
