Но внезапната му поява ги свари неподготвени. Въпреки тълпата Грей трябваше да действа бързо. Една проточила се престрелка би застрашила живота на повече хора.
С вдигнат през палмовите листа пистолет, той натисна спусъка и повали първия с изстрел в главата. Завъртя се на пръсти и произведе още два изстрела в бърза последователност, за да компенсира липсата на точен мерник. Първият уцели другия в рамото и го завъртя назад. Вторият се заби в стената.
Мъжът стреля през джоба на сакото си, но Грей вече се беше проснал на земята и куршумът само го посипа с мазилка. Легнал на хълбок и с протегнати ръце, той стреля отново на сантиметри от пода. Глезенът на противника му се пръсна и той се стовари тежко по очи на мраморните плочи. Повече не помръдна.
Грей се обърна към асансьора и видя как вратите се затварят.
Хората във фоайето, окаменели за миг, сега се пръснаха с писъци във всички посоки.
Грей натисна бутона.
Нищо.
Погледна към таблото над асансьора. Някой го беше повикал.
И сега асансьорът се движеше нагоре.
Право към стрелците в ресторанта на последния етаж.
Клекнала върху кабинката, Елизабет усети как макарите на асансьора се завъртат. Кабинката се разклати леко и започна да се издига. Някой беше повикал асансьора.
— Mierda… — изпсува до нея Росауро.
Елизабет погледна нагоре в тъмната шахта.
— Какво ще правим? — попита тя. Пламъчето на запалката потрепваше в ръката й. Чувстваше се безпомощна, а ръцете й потрепваха издайнически.
— Вие ще останете тук — каза Росауро, наведе се и духна пламъчето. — На тъмно. И няма да издавате звук.
После приседна на ръба на отвора и се спусна в кабината.
— Затворете капака — каза тихо тя, вдигнала глава към тях. — Но не докрай. За всеки случай.
„За какъв случай?“
Въпреки това Елизабет направи каквото й беше казано. Затвори внимателно капака, като пъхна кутрето си в процепа. Последното, което видя, беше как Росауро вади оръжието си.
Грей изруга под нос и хукна към стълбите. Избута неколцина, които се случиха на пътя му и прескочи други двама, свити в подножието на стълбището, покрили с ръце главите си. Хукна нагоре през три стъпала, площадка след площадка, като спираше само колкото да се увери, че асансьорът продължава нагоре. Ако успееше да го изпревари и натиснеше бутона за повикване, щеше да го спре, преди да е стигнал покрива.
Изпусна го за една бройка на втория етаж и продължи на бегом към следващия.
Отгоре се чуха викове, гърлени и отсечени. Изглежда нападателите се спускаха надолу. Грей изскочи на третия етаж да погледне таблото на асансьора и се блъсна в стена — или по-скоро в неин еквивалент от човешко естество.
Ковалски стоеше пред асансьора с пръст на копчето.
— Грей! — каза той и разтърка стомаха си. — К’ви ги вършиш бе, човек?
Вратите се отвориха със звън на камбанка. Росауро изскочи от кабинката и навря пищова си в лицето на Ковалски.
— Хей! — извика той и отскочи крачка назад.
— Ти ли извика асансьора? — попита Грей.
— Ми да, отивах към ресторанта да видя за к’во е цялата врява.
Грей още не можеше да реши кое е най-ценното качество на Ковалски — глупостта или мързелът му.
— Всички вън! — извика той.
Росауро вече се беше задействала и помагаше на Елизабет и Мастерсън да се спуснат през сервизния отвор. Грей ги поведе назад към стълбището. Ковалски пое ариергарда.
Росауро се изравни с Грей, докато препускаха надолу по стълбите.
— Говореха на английски. Без британски акцент. Американци са.
Грей кимна.
Наемници, ако съдеше по вида на двамата във фоайето.
Сети се за мъжа, когото беше видял пред музея на американската история. С поименен бадж от агенцията за отбранително разузнаване. Мейпълторп. Някой е знаел, че ще бъдат тук.
Стигнаха до опустялото фоайе. Грей подкара спътниците си към отворената врата… но преди да са преполовили разстоянието, на пътя им се изпречи човек. С готова за стрелба тъпоноса карабина Д4 в ръце и дългоцевна М24 със снайперистки мерник на гърба.
Стрелецът от съседния покрив.
Цевта на карабината сочеше към носа на Мастерсън.
Този път снайперистът нямаше да пропусне.
А после главата му отскочи рязко назад и той се свлече на колене като марионетка с отрязани конци. Падна по лице и оръжията му издрънчаха на пода. От основата на скалпа му стърчеше лъскава метална дръжка на кама за хвърляне.
Лука стоеше до игривия фонтан зад трупа с нова кама в ръката. Грей изрита хлъзналата се карабина и Ковалски се наведе да я вземе. Лука изтича към тях и измъкна камата си от тила на убития.
— Благодаря — каза Грей.
— Бях излязъл да дръпна една цигара, когато стрелбата започна — обясни циганинът и махна към двора. — Стреляше се през улицата. Отидох там. Качвах се по стълбите, когато чух онзи да слиза, така че се скрих и го проследих до тук.
Грей го тупна одобрително по рамото. Беше спасил живота на всички им. После посочи вратата.
— Всички вън. Трябва да се махнем от тук. Бързо.
Затичаха към улицата.
— Това с „бързото“ може да се окаже проблем — отбеляза Ковалски. Стоеше прилепил плътно ръка до тялото си, скрил наполовина карабината с къса цев под сакото си.
Грей огледа улицата в двете посоки, надникна и към алеята за служебни доставки. Навсякъде беше пълно с таксита, рикши, каруци, камиони и коли.
Всичките неподвижни. Съвсем.
Хор от клаксони и музика цепеше въздуха ведно с какофония от песни. Надолу по улицата се вихреше празнично шествие. Врявата беше прикрила донякъде хаоса в хотела, но не докрай.
Чу се далечен вой на сирена. Градската полиция. Бяха получили съобщение за стрелбата. Чуваха се и викове откъм фоайето. Нападателите скоро щяха да ги настигнат.
Росауро се обърна към него.
— Какво ще пра…?
Пронизителен рев на мотоциклетни двигатели я прекъсна по средата на изречението. Грей се обърна. На няколко пресечки вляво от тях три черни мотора се промушваха на зигзаг през задръстването. Твърде бързо и твърде целенасочено. Не си даваха много труд да пазят пешеходците. Идваха право към хотела. По двама на мотор, тези отзад с пушки в ръцете. Още командоси.
Грей даде знак на хората си да се дръпнат в сервизната алея на хотела, която ги скриваше поне временно. Обърна се към Мастерсън и свали шапката от главата му.
— И сакото, ако обичате — нареди той, докато нахлупваше бялата шапка на собствената си глава.
— Какво сте намислили, сър? — попита Мастерсън, докато събличаше бялото си сако.
— Онзи снайперист се целеше във вас, д-р Мастерсън. Вие сте основната мишена.
— Пиърс… — каза предупредително Росауро.
Грей облече възширочкото сако.
— Смятам да заблудя онези с моторите — обясни той и посочи към пълната с превозни средства улица. С другата ръка посочи тясната уличка, на която се намираха.
