съвпадение и организаторът му е знаел, че Грей ще се срещне с него в Индия. Въпреки спешния характер на разследването, директорът беше отделил време да слезе в лазарета и да чуе доклада на Лиза.
Преди малко бяха излезли резултатите от кръвните тестове.
Преди Лиза да е отговорила на въпроса му, в стаята влезе Шон Макнайт. Беше свалил сакото и вратовръзката си, а ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. След доклада на Грей се беше обадил тук-там. Пейнтър се обърна към него с вдигната въпросително вежда, но Шон махна на Лиза да продължи и се отпусна тежко на един стол до леглото. Беше стоял при детето през последния час и дори сега сложи несъзнателно ръка на чаршафа. Двамата с Кат си бяха поговорили доста. Шон имаше две внучета.
Лиза се изкашля и каза:
— ДИК синдромът е патологичен процес, при който кръвта започва да образува миниатюрни съсиреци във всички системи и органи. Това скоро изчерпва съсирващите фактори на организма и води до вътрешно кървене. Причините са разнообразни, но ДИК обикновено възниква като вторичен проблем в резултат на друго заболяване. Ухапване от змия, рак, тежки изгаряния, шок. Една от най-често срещаните причини е менингитът и по-точно септичното възпаление на мозъка. Което, като се има предвид високата температура и…
Лиза махна към устройството, имплантирано в черепа на детето, и сви притеснено устни.
— Всички изследвания потвърждават диагнозата. Намалени тромбоцити, повишено ниво на FDP — това са остатъчните вещества след разтварянето на съсиреци в кръвния поток, удълженото време на кървене. Сигурна съм в диагнозата. Вливаме й антитромбин и дротрекогин алфа. Това би трябвало да я стабилизира временно, но за да решим окончателно проблема, трябва да лекуваме първичното заболяване, което е предизвикало ДИК. Проблемът е, че не знаем какво е то. Детето не е септично. Кръвните тестове и анализите на гръбначномозъчната течност са отрицателни. Може да е вирусно, но според мен си имаме работа с нещо друго, нещо, за което дори не подозираме и което е свързано с импланта. Кат си пое дълбоко дъх.
— А без да знаем това…
Лиза скръсти ръце също като Кат.
— Състоянието й се влошава. Вливанията ще ни спечелят малко време, но трябва да разберем къде е истинският проблем. Лекарският черен хумор е родил и друг прочит на съкращението ДИК — „Дъртата идва с косата“.
Кат се обърна към Пейнтър.
— Трябва да направим нещо.
Той кимна и погледна към Шон.
— Нямаме избор. Трябват ни отговори. Ако имахме време, сигурно и сами бихме открили първопричината за състоянието на детето. Истината е, че има хора, които знаят повече, запознати са с тази специфична биотехнология и са осведомени на какво поточно е било подложено момичето.
Шон въздъхна.
— Ще трябва да действаме много внимателно. Явно Шон и Пейнтър вече бяха обсъждали този въпрос, помисли си Кат.
— Какво сте намислили?
— Ако искаме да спасим това дете — започна Пейнтър и сведе поглед към крехкото момиче, — ще трябва да си легнем с врага.
Трент Макбрайд крачеше по дългия пуст коридор. Тази част на „Уолтър Рийд“ беше затворена за ремонт. Болничните стаи от двете страни на коридора бяха в ужасно състояние, с мухъл по стените и ронеща се мазилка, но не те го интересуваха, а психиатричното отделение със строг режим в дъното на коридора. Там стените бяха на циментена замазка, прозорците имаха решетки, а вратите бяха стоманени с малки зарешетени отвори.
Трент стигна до последната килия. Пред вратата имаше пазач. За всеки случай. Пазачът отстъпи встрани и подаде на Трент връзка ключове.
Той ги взе и погледна през малкото прозорче. Юри лежеше облечен в леглото. Трент отключи вратата и Юри се надигна. Изглеждаше ненормално жизнен за годините си — явно караше на силни коктейли от андрогени и други забавящи стареенето хормони. Руснаците бяха луди на тая тема — дай им да експериментират с лекарства.
Отвори широко вратата.
— Време е да свършим малко работа, Юри.
Мъжът стана и го изгледа гневно.
— Саша?
— Ще видим.
Юри тръгна към вратата. В изражението му се четеше твърде много решителност и Трент изведнъж се изпълни с подозрения. Вместо да се пречупи от изтезанията, този тип май беше почерпил допълнителна сила, също като меч, който става все по-як под ударите на чука; Може пък силите на стареца да не се дължаха единствено на инжекции в задника.
Но изпълнен с решителност или не, Юри му беше в ръцете.
Въпреки това Трент даде знак на въоръжения пазач да ги придружи. Близо метър и деветдесет висок и два пъти по-тежък от руснака, той не смяташе, че има нужда от ескорт. Допреди малко поне. Нещо в очите на Юри не му вдъхваше доверие.
Тръгнаха назад по коридора.
— Къде отиваме? — попита Юри.
„Да забием един последен пирон в ковчега на Арчибалд Полк“, отвърна наум той. Трент беше дирижирал смъртта на стария си приятел, а сега планираше да сложи край и на едно от най-успешните му начинания — тайната организация, чиято концепция Арчибалд беше създал, докато работеше за Язоновците.
Екип от учени-убийци.
В основата си — язоновци с автомати.
И след като уби професора, сега Трент трябваше да унищожи и неговата рожба. За да продължи собствената му работа, Сигма трябваше умре.
12.
Докато слънцето потъваше зад хоризонта, Грей неохотно призна, че Росауро не е сбъркала с избора на превозно средство. На седалката до шофьора той се подпираше с ръка на тавана в напразен опит да омекоти поне малко друсането, докато джипът им подскачаше по разкаляния и набразден с дълбоки коловози черен път. Бяха минали през последния що-годе голям град преди час и оттогава пътуваха през затънтена провинция.
Ферми за отглеждане на добитък, ниви със захарна тръстика и мангови овощни градини шаренееха като кръпки по вълнистия терен. Мастерсън беше обяснил, че Пенджаб е житницата на Индия, където се отглеждала основната част от пшеницата, просото и оризът на страната.
— И някой трябва да обработва всичко това — беше казал той, докато даваше указания от задната седалка.
Ковалски и Елизабет седяха при него. Лука се ширеше сам на най-задната седалка и си точеше камите.
— При разклонението завий вляво — нареди Мастерсън.
Росауро завъртя волана и джипът прецапа през пълна с вода канавка, която приличаше повече на поток. Самият път беше изровен на много места от водата, която се стичаше по склоновете. На персийски
