физиономия.
— Добро утро, Ивар — каза мъжът и протегна ръка.
— Сенатор Горман, приемете моите съболезнования за загубата ви. Случилото се в Мали… Трябваше да доложа повече грижи за безопасността на лагера.
— Не обвинявайте себе си. — Сенаторът стисна рамото на Ивар. — Джейсън беше наясно с опасностите. И се гордееше, че участва в такъв важен проект.
Въпреки уверенията сенаторът очевидно се чувстваше неудобно от темата. Смъртта на сина му още беше отворена рана. Погледнати от разстояние, двамата можеха да минат за братя. Себастиан Горман беше висок и закален като Ивар, но бялата му коса бе грижливо подстригана, а ръбовете на костюма му бяха остри като бръснач.
Ивар бе изненадан, че вижда сенатора тук, макар че би следвало да очаква появата му. В миналото Горман се бе показал като непоколебим и твърд защитник на каузата. Американският сенатор много помогна за разширяването на проучванията и развитието на биогоривата в западния свят. Настоящата конференция бе важна за тази тема. Освен това наближаваха избори, така че се налагаше да оплаче сина си по- късно.
Въпреки всичко Ивар разбираше болката му. Самият той бе изгубил съпругата и сина си по време на раждането, малко след като прехвърли трийсетте. Трагедията едва не го съсипа. Така и не се ожени повторно.
— Готови ли сме да започваме? — попита сенаторът и отстъпи крачка назад.
— Да. Трябва. Имаме доста неща за разглеждане.
— Добре.
Ивар се взираше в сенатора, докато онзи повеждаше събралите се към очакващите ги столове. Не изпитваше никаква вина. „Виатус“ означаваше „път на живота“. А понякога този път е труден и изисква жертви.
Като смъртта на Джейсън Горман.
Младежът бе убит по заповед на Ивар.
Трагична загуба, но той не можеше да си позволи да съжалява.
8.
Разполагаха с по-малко от минута. Неочакваните „гости“, за които ги бе предупредил собственикът, се качваха. Грей не искаше да е тук, когато пристигнат.
Подкара всички възможно най-бързо към пожарния изход. Намираше се зад ъгъла непосредствено до стаята му. Стигна прозореца, вдигна го и направи място на Рейчъл.
— Надолу — нареди той. — Омитай се.
Рейчъл се прехвърли през прозореца на металната стълба.
Грей смушка Ковалски в гърдите.
— Не се отделяй от нея.
— Не е нужно да ми го казваш втори път — отвърна той и я последва.
Сейчан стоеше малко встрани с широко разкрачени крака и изпънати напред ръце, държеше черния „Зиг Зауер“. Беше го насочила към дъното на коридора.
— Имаш ли друго оръжие? — попита той.
— Покривам те. Мърдай.
От другия край се чуха приглушени гласове и скърцане на дюшеме. Убийците бяха стигнали етажа им и се насочваха към стаята. Заплетените коридори на хотела вероятно спасиха живота им, като им осигуриха време точно колкото да се измъкнат от засадата.
Но само толкова.
Грей се върна при прозореца и се промуши през него. Сейчан го последва. Прехвърли се заднешком на стълбата, като нито за миг не изпускаше коридора от поглед.
Рейчъл и Ковалски вече се спускаха. Бяха един етаж надолу, когато внезапно започна стрелбата. Грей не чу гърмежи, разпозна единствено свистенето на рикошетите и видя разлетели се късчета тухли и мазилка.
Ковалски изруга, дръпна Рейчъл зад себе си и бързо започна да се катери обратно.
Грей забеляза стрелеца, прикрит зад контейнер за боклук. Кучите синове вече бяха покрили аварийния изход. Сейчан откри огън. Стрелецът моментално се скри, но пистолетът й нямаше заглушител и нападателите вътре със сигурност чуха гърмежите.
— Към покрива! — нареди Грей.
Стрелецът долу стреля пак, напосоки, но Сейчан го принуди да продължи да се крие, а желязната клетка на стълбата ги предпазваше. За щастие не им се налагаше да се катерят дълго. Хотелът беше висок само пет етажа.
Щом се озоваха горе, Грей подкара всички по-надалеч от ръба. Погледна откритото пространство, покрито с курешки, вентилационни тръби и изписани с графити отоплителни и охладителни съоръжения. Трябваше да намерят друг път за слизане. Тропотът на обувки по железните стъпала на аварийния изход вече се чуваше. Бяха по петите им.
Грей посочи към отсрещния край на хотела. До него бе долепена друга сграда. Беше един етаж по- ниска. Трябваше да се скрият, та поне да не бъдат изложени на пряк огън.
Спринтираха към ниската стена, която разделяше двете сгради. Грей стигна пръв и се наведе над нея. Към по-ниския покрив водеше стара метална стълба.
— Бързо!
Рейчъл се прехвърли през стената и започна да се спуска колкото можеше по-бързо. Ковалски не си направи труда да си чака реда: хвана се за ръба на стената, увисна на пръсти и просто се пусна. Кацна по задник върху покрития с дзифт покрив.
Изстрел накара Грей да се обърне.
Глава в черна маска се скри под пожарната стълба в другия край.
— Сега или никога, Пиърс! — предупреди го Сейчан и стреля още два пъти, за да го прикрие.
Грей се прехвърли през ръба, хвана перилата и се спусна само на ръце, без да използва стъпалата.
Горе проехтяха още изстрели.
Петите му докоснаха дзифта и Грей погледна нагоре. Сейчан прелетя през стената и сграбчи стълбата с една ръка. В другата продължаваше да стиска димящия пистолет. В бързината се подхлъзна на най-горното стъпало и полетя надолу. Отново се опита да се хване и пусна оръжието. За миг пръстите й намериха опора. Пистолетът тупна пред краката на Грей. Моментната опора на Сейчан изчезна.
Тя полетя надолу.
Грей се хвърли напред и Сейчан падна тежко в ръцете му. Сблъсъкът го събори на коляно, но той успя да я задържи. Сейчан дишаше тежко, беше се вкопчила в китката на Грей.
Ковалски взе оръжието й и се изправи.
Сейчан грубо се освободи от ръцете на Грей, извъртя се и грабна пистолета от ръката на Ковалски, преди той да успее да реагира.
— Хей… — Ковалски зяпна празната си ръка, сякаш го беше предала.
— Тук има друга пожарна стълба — извика Рейчъл. Очите й за момент се стрелнаха между Грей и Сейчан.
Забързаха към нея. Горният край на стълбата бе скрит зад една вентилационна инсталация. Втурнаха се надолу, като прескачаха от площадка на площадка. Озоваха се в тясна уличка. Вярно, имаха мъничко преднина, но Грей знаеше, че каквато и мрежа да е била хвърлена около хотела, вече със сигурност е разширена. Трябваше да се измъкнат, преди да се е затворила напълно около тях.
Тръгнаха към ъгъла, иззад който долиташе ръмжене на коли. Грей се поколеба. Нямаше начин да разпознаят убийците и все още се намираха в смъртна опасност. Можеха да се натъкнат право на някой от
