След безкрайна безмълвна минута до нея достигна ромон на вода. Тя се втурна напред, изгуби равновесие, падна по задник и изпусна телефона. Той се плъзна напред и след миг светлинката му изчезна.
Рейчъл се хлъзна след него. За един смразяващ миг светът под нея изчезна. Тя полетя във въздуха. От гърдите й се изтръгна писък, но почти веднага тя цопна в плитък леден поток. Падането се оказа от височина не повече от метър.
— Внимавай! — извика Грей.
Рейчъл се претърколи настрани миг преди другите да се пързулнат и да пльоснат до нея. Телефонът беше до самия поток. Все още светеше. Тя го вдигна.
Намираха се в дълга каменна тръба, явно дело на човешки ръце, изградена от грубо оформени блокове. По дъното й течеше слабо поточе.
— Къде сме? — попита Грей.
— В старите канали на града — отвърна Рейчъл и тръгна по течението. — Оттук древните римляни са източвали стадиона.
Другите зашляпаха във водата след нея. Ковалски въздъхна тежко.
— Трябваше да се сетя. Няма начин обиколка на Рим с Пиърс да не завърши в проклетите канали.
10.
Пейнтър се подготвяше за предстоящата битка. Седеше зад бюрото си. Беше толкова подготвен, Колкото можеше да се очаква. След дългата нощ бе дремнал за малко, след което взе душ и се преоблече.
Преди часове беше научил, че Грей и Ковалски са в безопасност и напускат Рим. Командир Пиърс вече му беше направил най-общ доклад за случилото се в Италия, но трябваше да продължи да се движи. Щеше да докладва подробно едва след като се установи на някое сигурно място извън града.
Интеркомът избръмча.
— Сър, генерал Меткаф е тук — отривисто каза Брант.
Пейнтър вече беше предупреден, че шефът на АИОП пътува към щабквартирата на Сигма. Подобни визити бяха рядкост. И обикновено не вещаеха нищо добро.
Пейнтър натисна бутона на интеркома.
— Брант, покани генерала да влезе.
Секунди по-късно вратата се отвори. Пейнтър се изправи, докато генерал Меткаф влизаше в кабинета. Носеше фуражката си под мишница и физиономията му бе здравата намръщена.
Пейнтър заобиколи бюрото да се ръкува с госта си, но Меткаф тръгна право към стола, метна фуражката си на бюрото и махна на Пейнтър да се върне на мястото си.
— Имате ли представа за политическата лайняна буря, която вилнее в Италия? — попита като въведение.
Пейнтър се върна зад бюрото си, изчака Меткаф да седне и също седна.
— В течение съм с положението, генерале. Следим всичко по различните разузнавателни канали.
— Първо стрелба в хотел, после преследване по улиците с купища поразии, а като капак на всичко едно от чудесата на света е подложено на атака със запалителни бомби. И вие ме информирате, че един от нашите… от вашите агенти е замесен във всичко това?
Пейнтър вдиша през носа. Върховете на пръстите му лежаха на ръба на бюрото.
— Да, сър. Един от най-добрите ни оперативни агенти.
— Най-добрите? — саркастично повтори Меткаф. — Не бих искал да научавам за най-лошите ви.
Пейнтър позволи на тона си също да е малко хаплив.
— Била му е устроена засада. Правил е необходимото, за да защити важни сведения. И да опази живота на всички.
— И на каква цена? Доколкото разбрах, занимавал се е с въпроси, които са грижа на местните власти. И че техните разузнавателни служби наред с Интерпол са държали под контрол всичко. Ако намесата на агента ви е изложила или навредила…
Пейнтър го прекъсна.
— Генерале, случаят излиза далеч извън границите на Италия. Именно затова поисках тази среща на четири очи. Засега никой не знае, че Сигма има нещо общо, и искам нещата да си останат така.
Меткаф го погледна изпитателно и зачака подробности. Пейнтър го остави да се тормози. Помисли си, че някой по-слаб човек би се пречупил пред този стоманен поглед. Самият Пейнтър дори не мигна.
Накрая Меткаф изсумтя раздразнено и се облегна назад.
— Е, казвайте какво се е случило.
Пейнтър позволи на раменете си да се отпуснат. Отвори папката върху бюрото, извади една снимка и я плъзна към генерала.
— Това е съдебномедицинска фотография на жертвата, убита във Ватикана.
Меткаф взе снимката и я заразглежда. Веждите му се сключиха — това бе неговият еквивалент на шок.
— Същият знак — каза той. — Жигосан на челото му, също като при сина на сенатор Горман.
— И при професора от Принстън — добави Пейнтър. Знаеше, че Меткаф вече е прочел доклада за случилото се в университета.
— Но какво общо има този свещеник със случилото се в Африка? Разбирам връзката на Джейсън с професора от университета, но това? — Меткаф плъзна снимката към Пейнтър. — Нищо не разбирам.
— Нашият агент в Италия — командир Грей Пиърс е намерил и пази жизненоважно парче от този пъзел. Толкова важно, че някой е бил готов да унищожи Колизея, за да се сдобие с него.
— И то е у нас?
Пейнтър кимна.
— Какво представлява?
— Все още се опитваме да разберем. Става въпрос за древен артефакт, вероятно свързан с археологически обект в Англия. Бих предпочел засега да не навлизам в подробности. По-добре е да се придържаме към онова, което е най-необходимо да се знае.
— И смятате, че не ми е необходимо да знам, така ли?
Пейнтър го погледна.
— Наистина ли искате да научите?
Отначало очите на Меткаф се присвиха гневно, после в тях се появи някакво мрачно веселие.
— Добро попадение. След случилото се в Рим може би не. Предполагам, че засега най-добрият курс е да се отрича.
— Оценявам решението ви — рече Пейнтър. И беше искрен. Това бе най-голямата свобода на действие, която бе получавал от този човек.
Но се нуждаеше от още повече.
— Каквото и да се случва, то далеч надхвърля границите на Италия — продължи Пейнтър. — И най- добрият начин да се доберем до истината е да не разгласяваме, че имаме пръст във всичко това.
Меткаф кимна в знак на съгласие.
— Преди събитията в Италия бях стигнал до заключението, че се нуждаем от повече информация за генетичния проект, по който са работили в лагера на Червения кръст.
— Имате предвид фермата на корпорация „Виатус“.
— Дотук с този проект е свързана смъртта на двамата американци — Джейсън и неговия професор. Как и защо — не знаем. И трябва да разширим разследванията си именно в това направление. Нужни са ни повече подробности. Информация, която може да се намери само на едно място.
— Имате предвид самата „Виатус“.
— Утре в Осло започва среща. Световна конференция по изхранването. Главният изпълнителен
