— Защо да го казвам, когато мога да го докажа?
Грей стоеше на пост до прозореца и се взираше в тъмната градина зад старата селска къща. Имаше и изглед към мястото за паркиране и минаващото наблизо шосе Виа Тиберина. Бяха изминали сто и трийсет километра, за да стигнат малкото градче в областта Умбрия, известна с древноримските си развалини и бани.
Рейчъл бе предложила да дойдат тук. Двуетажният чифлик бе превърнат в хотел, но все още пазеше голяма част от някогашния си чар със своите греди от кестен, тухлени сводове и железни светилници. Освен това бе изолиран и се намираше встрани от шумните пътища.
Въпреки това Грей продължаваше да е нащрек. След случилото се в Рим нямаше никакво намерение да рискува. И не беше единственият с подобна нагласа.
Забеляза червено огънче в градината. Не знаеше, че Сейчан пуши — но пък от друга страна, не знаеше почти нищо за нея. Тя бе неизвестна величина и излишен риск. Знаеше много добре заповедите от Вашингтон — да бъде заловена на всяка цена.
Но въпреки това тя бе пазила гърбовете им днес, а навремето бе спасила живота му.
Докато я наблюдаваше как обикаля градината, Грей чу водата в банята да спира със стон на тръби. Рейчъл беше приключила с душа. След цял час в канализацията всички имаха нужда от гореща вода и сапун.
— Душът е свободен — каза тя и се огледа. — Къде е партньорът ти?
— Слезе да вземе нещо за хапване от кухнята.
— О. — Тя остана на вратата с ръце на гърдите си. Внезапно се бе почувствала неловко. Не смееше да срещне погледа му. От началото на шеметната им среща не бяха оставали наистина сами. Грей знаеше, че трябва да се извърне, но не можеше.
Тя бавно отиде до леглото. Стъпваше внимателно все още пазеше левия си крак. Парацетамолът и ластичният бинт бяха помогнали на изкълченото коляно, но й трябваше най-малко още ден почивка. На леглото имаше купчина нови дрехи, все още с етикетите и опаковките; за нея — джинси, тъмносиня блуза и дълго до прасците палто.
Вървеше, притиснала хавлията като щит. Нямаше нужда да го прави. Грей много добре знаеше какво се намира под нея. Беше го изучил и с ръце, и с устни. Но в момента се раздвижи не само плътта му. А и спомените за топлината, за тихите думи в нощта, за обещания, които така и останаха неизпълнени.
Накрая все пак се обърна към прозореца, не от смущение, нито дори от учтивост, а от завладялото го усещане за загуба, от мисълта за онова, което би могло да бъде.
Чу я да отива до леглото, слушаше шумоленето на опаковъчната хартия. Рейчъл не се върна да се преоблече в банята. Беше свалила хавлията и се обличаше зад него. Грей не усети съблазън в поведението и, а по-скоро израз на непокорство, на предизвикателство. Тя знаеше, че действията й му причиняват болка и в същото време го засрамват.
Но пък всичко това можеше да е и плод на въображението му.
След като се облече, тя дойде при прозореца, застана до рамото му и каза тихо:
— Още е на пост.
Той не отговори.
Тя остана да стои мълчаливо до него. В градината долу внезапно лумна пламъче и освети лицето на Сейчан, която палеше нова цигара. Грей усети как Рейчъл се стяга. Тя го погледна, после бързо се извърна и отново отиде до леглото.
Преди някой от двамата да заговори, на вратата се почука. Влезе Ковалски, натоварен с голям дървен поднос и две бутилки вино под мишница.
— Румсървис — обяви доволно.
Веднага забеляза захвърлената на пода хавлия и очите му се стрелнаха между Рейчъл и Грей. Отнесе товара си до масата, като си подсвиркваше тихо. Остави подноса, но задържа бутилките.
— Ако не ви трябвам, смятам да взема дълга гореща баня. И под дълга разбирам наистина дълга. Сигурно ще изкарам вътре най-малко час.
Погледна многозначително Грей. Това според него минаваше за дискретност.
Рейчъл се изчерви.
Грей бе спасен от неловкото положение от мобилния си телефон, който звънна на нощното шкафче. Погледна си часовника. Най-вероятно бе Пейнтър. Взе телефона и отново отиде до прозореца.
— Пиърс — каза, след като превключи на криптирана връзка.
— Значи сте се настанили? — попита директорът.
— Засега.
Беше доволен, че има възможност отново да се съсредоточи върху належащата работа. Ковалски тръгна към банята с двете бутилки. Рейчъл седна на леглото и се заслуша в разговора. През следващите петнайсет минути Грей и Пейнтър правиха разбор — три убийства на три континента, извършените погроми, целящи покриването на случилото се, значението на езическия символ, който сякаш свързваше всичко това.
Пейнтър сподели плана си да пътува до Норвегия и да разследва „Виатус“ и изпълнителния й директор.
— Значи Монк идва? — попита Грей едновременно изненадан и зарадван за приятеля си.
— Заедно с Джон Крийд, новия ни генетик. Именно той дешифрира данните от имейла на Джейсън Горман. — Тонът на Пейнтър стана по-сериозен. — Което ни довежда до намереното от лейтенант Верона. Онова, което някой явно иска да бъде унищожено.
— Мумифицираният пръст.
Грей погледна Рейчъл. Бяха провели дълга дискусия във влака от Рим. Отец Марко Джовани провеждал разкопки в Северна Англия, в затънтен планински район край границата с Шотландия. Все още не разполагаха с повече подробности за обекта. Знаеха само, че някогашният студент на Вигор е проучвал корените на келтското християнство, когато езическите култове се смесили с католическата вяра.
Грей вече бе съобщил някои детайли на Пейнтър. Но не беше разказал онова, което му бе разкрила Рейчъл във влака.
— Господин директор, може би ще е по-добре да чуете това от лейтенант Верона. Не съм сигурен доколко е важно, но тя може да разкаже всичко по-пълно.
— Добре. Дай ми я.
Грей отиде до леглото и й подаде телефона.
— Мисля, че е по-добре ти да кажеш на Пейнтър каквото знаеш.
Тя кимна. Грей остана да стои до нея. След кратка размяна на любезности Рейчъл мина на странния въпрос за фикс идеята на свещеника.
— Преди да се разрази този ад в Рим, бях направила списък от публикувани статии и студии на отец Джовани, някои от които са от времето, когато е бил студент. Ясно се вижда, че е проявявал особен интерес към един специфичен мит на католическата вяра — въплъщението на Дева Мария, известно като Черната мадона.
Грей слушаше обясненията й с половин ухо. Познаваше темата. Беше изучавал сравнително религиознание, преди да постъпи в Сигма, и знаеше историята и загадките около култа към Черната мадона. През вековете, като се започне от самата зора на християнството, се появявали статуи и картини, в които Богородица е с тъмна или черна кожа. Тези изображения били дълбоко почитани и тачени. И до днес в Европа имаше повече от четиристотин, някои от които се отнасяха към единадесети век. Голяма част от тях все още бяха обект на почит — Черната мадона от Ченстохова в Полша, Мадоната на отшелниците в Швейцария, Гваделупската дева в Мексико. Списъкът бе дълъг.
Въпреки продължаващото почитане споровете около уникалните Мадони продължаваха. Някои твърдяха, че имат чудодейни свойства, а други твърдяха, че тъмната кожа се дължи не на друго, а на насъбралите се сажди от свещите или на естествено потъмняване на дървените статуи или мрамора. Католическата църква избягваше да признае наличието на някакви специални особености в тези изображения.
