Пейнтър плавно се измъкна от сепарето и тръгна към Антонио. Сграбчи го за лакътя с едната си ръка и го смушка с пистолета в ребрата. Усмивката не слезе от лицето му.
— Да поговорим.
И го поведе навън.
Намерението му бе да го разпита насаме. Колкото по-малко бе въвлечен сенатор Горман в това, толкова по-добре за всички.
С опрян в ребрата пистолет, Антонио се подчини безпрекословно. Лицето му бе застинало като маска на ужаса.
— Работя за американското правителство — многозначително рече Пейнтър. — Ще проведем кратък разговор, преди да се срещнете със сенатора.
Ужасът в очите на Антонио избледня, но не напълно. Пейнтър го забута към едно канапе в безлюдната част на фоайето. Беше отчасти скрито от една ниска стена и саксия с папрат.
И изведнъж забеляза малка мигаща светлина на тила на мъжа… между пластмасовите пера на стрела за арбалет. Тялото му реагира още преди да се оформи каквато и да било мисъл.
„Бомба!“
Скочи напред и се метна през ниската стена. Докато падаше зад нея, зарядът експлодира.
Взривът бе оглушителен като гръмотевица в пещера. Болката стисна главата му като менгеме. За миг оглуша, след което звуците се завърнаха.
Писъци, викове, крясъци.
Звучаха някак кухо.
Претърколи се и се надигна, прикриваше се зад стената. Фоайето бе пълно с дим, виждаха се пламъци. От експлозията голяма част от пода бе напълно черна. Тялото на Антонио бе разкъсано на горящи парчета. В свръхнагорещения въздух се долавяше остра миризма на химикал.
Термит и бял фосфор.
Пейнтър се закашля и се огледа. Според положението на Антонио стрелата беше дошла от вътрешната част на хотела, отляво. Точно там две маскирани фигури изтичаха през дима от стълбището. Друг се втурна през централния вход.
И тримата се втурнаха към „Лаймлайт Бар“.
Отиваха за сенатора.
Монк стоеше пред отворената врата. От другата страна имаше дълъг коридор. Лампите се включиха една след друга, осветяваха пътя им.
— Ще хвърлим един бърз поглед — прошепна Монк. — И после се разкарваме.
Крийд го изчака да тръгне пръв. Хлапето почти не си поемаше дъх и определено не смееше да мигне.
В средата на коридора отляво и отдясно имаше двойни врати. Монк тръгна към тях. Миришеше на дезинфектант, сякаш се намираха в болница. Гладкият линолеум под краката им и еднообразните стени подсилваха усещането за стерилност.
Забеляза също, че в коридора няма камери. Явно на тези нива компанията се бе доверила изцяло на електронната защита.
Стигна до вратите. Отваряха се с длан, подобно на първата. Сложи ръка на четеца. За Карлсен със сигурност нямаше никакви ограничения.
Прав беше.
Ключалката тихо изщрака.
Монк прекрачи прага и се озова в тясно преддверие с още една двойна врата. Стените на преддверието бяха от стъкло. Зад вратата имаше огромно помещение. Осветлението се включи, но този път бе приглушено и с кехлибарен цвят.
Побутна вратата. Не беше заключена. Явно целта й не бе толкова да попречи на някой да
Влезе в стаята и се опули към стените. По цялата дължина на помещението имаше прозорци, стигащи от пода до тавана. Чуваше се ниско бръмчене, подобно на оставено между две станции радио.
Крийд го следваше по петите.
— Това да не са…?
Монк кимна.
— Да. Кошери.
Зад стъклото имаше плътна маса пчели, виеха се и се въртяха, оформяха хипнотизиращи шарки. Кошерите бяха подредени един върху друг до самия таван. Бяха разделени на отделни секции по дължината на помещението. Всеки пчелник бе означен с код. Монк забеляза, че пред всеки номер има едни и същи букви — ИМД.
Не знаеше какво означава това, но беше ясно, че пчелите се използват в някакво проучване.
Или може би Ивар бе маниак на тема пресен мед.
Отидоха до най-близката група кошери. Бръмченето се усили, пчелите станаха по-неспокойни. Светлината, макар и приглушена, явно ги беше събудила.
— Мисля, че са африкански — каза Крийд. — Виж само колко са агресивни.
— Не ми пука какви са. Какво правят „Виатус“ с тях?
„И защо е цялата тази секретност?“
Крийд посегна към малкото чекмедже в прозореца.
— Внимавай — предупреди го Монк. Крийд се намръщи и дръпна чекмеджето.
— Спокойно. Работил съм с пчели в семейната ферма в Охайо.
В чекмеджето имаше затворена кутия с мрежест таван. Вътре имаше една-единствена едра пчела.
— Царицата — каза Крийд.
Пчелите от другата страна полудяха още повече.
Монк забеляза, че кутията е означена със същия загадъчен код като отделението. Докато Крийд затваряше чекмеджето, Монк извади малка камера във формата на химикалка. Натисна едно копче и засне кратък клип, като обхвана кошерите и номерата над тях.
Можеше да се окаже важно.
Засега най-доброто, което можеха да направят, бе да документират всичко и да се махнат. Монк приключи със снимането и си погледна часовника. Искаше да провери и стаята от другата страна на коридора, преди да се върнат при сървърите и да изпълнят основната си задача.
— Хайде — каза той и поведе партньора си навън.
Опря длан в панела на другата врата. Тя също се отключи и той влезе. Озова се в преддверие, подобно на предишното. Но тук на стените имаше окачени дихателни маски. Лампите отново се включиха автоматично. Помещението зад вратата бе с размерите на другото.
Но тук нямаше пчели.
Вместо тях имаше четири дълги сандъка, минаващи по дължината на стаята. Дори от това разстояние Монк разпозна малките месести чадърчета, буйно израснали от пръстта.
— Гъби — каза Крийд.
Монк бутна вратата. Тя се отвори с леко съскане. Налягането в помещението бе по-ниско, за да не излиза въздух от него. Монк незабавно разбра причината.
Крийд запуши уста и нос.
Вонята бе като плесница по бузата. Въздухът бе тежък, топъл и смърдеше на смес от саламура, умряла риба и гнило месо. На Монк му се прииска да подвие опашка и да се разкара, но Пейнтър му беше предал разговора си с Грей.
За гъбите.
Не можеше да е случайно съвпадение.
Монк извади камерата, за да документира. Крийд застана до него и му подаде дихателна маска. Монк я
