— Нали ви казах, че Крийд отиде за помощ. Норвежките военни не са единствените защитници на зърнохранилището.
— Какви ги…?
И тогава ги видя. Едрите топлинни сигнатури се появиха от бурята. Десетина. Не, повече. Движеха се с невероятна скорост и ставаха все по-големи и по-големи. Разбра какво са.
Бели мечки.
Острото свирене продължи, отекваше в цялата долина.
Мечи свирки.
Пронизителният им писък сигурно беше подгонил мечките.
— Приятелчето на водача е израснало тук — бързо обясни Монк. — Знае какво плаши мечките. Само на този остров са повече от три хиляди. Беше убеден, че може да ги събере на група, да ги раздразни и да ги накара да се размърдат. Съжалявам, че не го казах досега. Реших, че е пълно безумие.
Пейнтър напълно споделяше решението му. Беше безумие. Но пък бе свършило работа.
Белите мечки ловуваха тюлени. Можеха да развият скорост до петдесет километра в час, а на къси разстояния бяха в състояние да спринтират и още по-бързо. И сега тази раздразнена група се носеше надолу по склона.
Пейнтър гледаше през очилата как мечките се хвърлят върху моторните шейни. Мятаха се върху по- бавните машини, отприщваха животинската си ярост срещу всичко движещо се, което се изпречваше на пътя им. Една от шейните се преобърна с трясък, последвана от втора, погребана под планината разгневени мускули.
През утихващия огън се разнесоха писъци, съпроводени с рев, от който Пейнтър настръхна.
Оцелелите моторни шейни стигнаха до бронетранспортьора, но не намалиха, а прелетяха покрай него. Мечките ги последваха, като помитаха заелите отбранителна позиция войници. Някои стреляха по тях, но зверовете бяха като сенки в снежната буря.
Изстрелите само разпалиха яростта им още повече.
Писъците и ревовете станаха още по-силни.
Един от войниците побягна към снегомобила, сякаш машината им можеше да му предложи помощ. Така и не стигна до тях. Едра лапа се пресегна от бурята и го докопа за крака. Мечката не забави скорост. Крайникът направо бе изтръгнат от тялото на войника. Той полетя високо във въздуха, като пръскаше кръв във всички посоки.
Друга мечка профуча покрай снегомобила и го блъсна с рамо, сякаш за да ги предупреди и заплаши.
Подейства.
Пейнтър не смееше да си поеме дъх.
Зверовете продължиха през долината, пръскаха хората и оставяха зад себе си окървавени тела. После изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили, подобно на призраци в бурята.
Пейнтър се вгледа напред. Вече не се виждаше никакво движение.
Всеки, който бе имал възможност да избяга, го беше направил. Войниците се бяха пръснали във всички посоки. Пейнтър се беше надявал да пречупи гръбнака на щурмовия отряд, като порази бронетранспортьора. Не беше успял. Но дори и най-опитният ветеран щеше да се стресне и да побегне от такава сурова проява на бруталната сила на природата.
Отново се чу ръмжене, приближаваше нагоре по склона.
На студения фон светнаха две моторни шейни.
Миг по-късно машините се появиха от бурята. Крийд вдигна ръка за поздрав. Норвежецът потупа Пейнтър по рамото. Жестът му бе недвусмислен.
Всичко бе свършило.
Криста се изкачваше в снега.
Придържаше качулката си, за да се предпази от вледеняващия вятър. Единият ръкав на канадката й бе обгорен. Мъчителната болка от тази страна й показваше, че на места огънят е стигнал до кожата, стопявайки плат и плът в едно цяло.
Едва бе успяла да се измъкне от бронетранспортьора. Беше излязла наполовина от прозореца, когато вторият изстрел улучи предното стъкло. Взривът я изхвърли навън и я просна в снега. Огънят по ръката й моментално угасна.
Атакуваше ги неизвестен и неочакван противник. Криста замаяно изпълзя до бронетранспортьора и се скри под него. Остана там по време на стрелбата и последвалата касапница.
Още трепереше.
Остана скрита, когато нападателите се събраха недалеч. Ахна, когато отново видя възмездието си — тъмнокосия агент на Сигма Пейнтър Кроу. Лицето му бе потъмняло от вятъра и индианският му произход си личеше по-ясно.
„Колко живота има този проклет дивак?“
Изчака ги да си тръгнат. Една от моторните шейни потегли към Лонгир за помощ. Останалите се насочиха към зърнохранилището, за да организират защитен периметър срещу евентуални оцелели, решили да завършат провалилата се мисия.
Лично тя нямаше подобни амбиции.
Закрачи в бурята към една изоставена моторна шейна. Предишният й водач в момента покриваше няколко квадратни метра с кървавите си останки. Криста мина през тях и огледа шейната. Ключът беше на мястото си.
Яхна машината и завъртя ключа. Двигателят изръмжа.
Криста даде газ, приведе се над кормилото и се понесе надолу по склона. Вече нямаше какво да прави тук.
Освен да си обещае нещо.
Преди всичко това да свърши, смяташе да пусне куршум в черепа на оня индианец.
25.
Грей се изтягаше във ваната с гореща вода.
Беше затворил очи и се мъчеше да успокои ума си. Близо час бе спорил с Оуен Брайс и бе обяснявал, че Рейчъл има здравословен проблем, който изисква незабавно да напуснат острова. Че й трябват лекарствата в хотела им на сушата. Единствената отстъпка, която получи, бе обещанието на лодкаря, че утре сутринта ще си помисли.
Не му помогна особено и фактът, че Рейчъл изглеждаше добре.
Така че засега бяха изолирани на острова.
Най-малко за още няколко часа.
Щяха да изчакат да се стъмни, което, за щастие, ставаше по-рано по това време на годината. След като местните си легнеха, планът бе да откраднат лодката. Не смееха да чакат до сутринта. Ако Оуен откажеше, щяха да изгубят още един ден. А това не биваше да се случва.
Така че наеха предложените им стаи. Малко почивка нямаше да им се отрази зле. Всички бяха изтощени и имаха нужда от време, за да възстановят силите си.
На Грей обаче не му бе лесно да се отпусне. Умът му непрекъснато го тормозеше и измъчваше със загадките и опасностите, пред които се изправяха.
Отново проехтя оглушителен гръм и стъклата на прозореца над ваната задрънчаха. Пламъчето на свещта до сапуна трепна. Нямаше ток. Преди да се изкъпе, Грей беше запалил огън в камината в спалнята. Виждаше през затворените си клепачи танца на червеникавите му пламъци.
