— Да огранича производството на храна в света. — Карлсен погледна Пейнтър без никакво чувство за вина. — Контролираш ли храната, контролираш и хората.
Пейнтър си спомни как Карлсен беше перифразирал думите на Хенри Кисинджър. „Ако контролираш петрола, контролираш държави, но ако контролираш храната, контролираш всички хора на света“.
Значи това бе целта на Карлсен. Да ограничи производството на храна, за да ограничи растежа на населението. Ако беше извършено умело, можеше и да проработи.
— Как подкрепата на биогорива може да ви помогне да контролирате световното производство на храна?
Пейнтър можеше да отгатне отговора, но искаше да го чуе от устата на норвежеца.
— Най-плодородните земи на планетата са изтощени и това принуждава фермерите да се насочат към по-недоходни територии. Те печелят повече от отглеждането на култури за биогорива, отколкото за храна. Все повече и повече добри земи се използват за производството на гориво вместо на храна. А то е ужасно неефективно. Количеството царевица, необходимо за производството на един резервоар гориво, може да изхрани един човек в продължение на цяла година. Естествено, подкрепих биогоривата.
— Не заради енергийна независимост…
Карлсен кимна.
— А като едно от средствата за ограничаване на производството на храна.
Сенатор Горман изглеждаше отвратен от ролята, която бе изиграл.
Пейнтър обаче забеляза странното наблягане в думите на норвежеца.
— Какво имате предвид под „едно от средствата“?
— Че това бе само един проект. Имах и други.
Монк следеше разговора с растящо безпокойство.
— Нека позная — каза той. — Нещо свързано с пчелите.
Спомни си гигантските кошери под изследователския център.
Карлсен го погледна и отвърна:
— Да. „Виатус“ отдели голямо внимание на разпадането на колониите. Сигурен съм, че знаете за тази глобална криза. Повече от една трета от пчелите в Европа и Съединените щати просто изоставиха кошерите си и изчезнаха безследно. Някои райони изгубиха над осемдесет процента от пчелите си.
— А те опрашват овошките — започна да се досеща Монк.
— Не само овошките — намеси се седящият до него Крийд. — Орехи, авокадо, краставици, соя, тикви. Всъщност една трета от отглежданата в Щатите храна се нуждае от опрашване. Изгубиш ли пчелите, губиш много повече, не само плодовете.
Монк разбра интереса на Карлсен към пчелите. Контролираш ли тях, контролираш още един голям сегмент от производството на храна.
— Да не искате да кажете, че вие сте причина за измирането на пчелите?
— Не. Но зная какво е довело до това и „Виатус“ искаше да го използва.
— Чакайте малко. — Монк се наведе напред. — Казвате, че знаете какво е убило пчелите?
— Не е кой знае каква загадка, господин Кокалис. Медиите раздухват какви ли не теории — паразити, глобално затопляне, замърсяване на въздуха, дори извънземни. Обяснението обаче е много по-просто. И доказано. Само че медиите предпочитат да не му обръщат внимание и да търсят сензацията.
— Тогава каква е причината?
— Един инсектицид. Имидаклоприд или ИМД.
Монк си спомни кодовете върху гигантските кошери. Всички съдържаха едни и същи букви — ИМД.
— Много проучвания вече посочиха този химикал като главен виновник, заедно с един друг, фипронил. През две хиляди и пета Франция забрани използването и на двете съединения и през следващите няколко години пчелите им се завърнаха, а кошерите в останалия свят продължиха да опустяват. — Карлсен погледна присъстващите. — Но някой да е чул за това?
Никой не беше чувал.
— Защото от това не става новина — обясни Карлсен. — Имидаклоприд, фипронил. Не са толкова ефектни като извънземните. Медиите все още не са съобщили за успеха във Франция. Което за мен е идеално. ИМД ми върши работа.
Монк се намръщи.
— По-малко пчели, по-малко храна.
— Рано или късно дори медиите ще помъдреят, така че „Виатус“ се зае със своя разработка върху съединението — интегрирането му в царевицата.
— Както „Монсанто“ вкараха хербицида си „Раундъп“ в своите генномодифицирани семена — обади се Крийд.
— Значи ако забранят ИМД, пак ще можете да контролирате пчелните популации — разбра Монк.
Карлсен кимна.
— И заедно с това — производството на храна. Монк се облегна назад. Този човек беше чудовище.
Но перфектно чудовище.
Пейнтър искаше да попълни още празноти и подходи към Карлсен от друга посока.
— Но „Виатус“ се занимава не само с вграждане на инсектициди в растенията.
— Както вече казах, имахме много проекти.
— Кажете ми тогава за блатните мумии. За гъбата, открита в телата.
Спокойният поглед на Карлсен изгуби донякъде увереността си.
— Като компания, занимаваща се с биотехнология ние всяка година тестваме хиляди нови съединения от четирите краища на света. Но тази древна гъба… — В гласа му се прокрадна възхищение. — Изумителна е. Химическата й природа и генетичната й структура идеално подхождаха на целите ми.
Пейнтър го остави да говори, за да види какво ще разкрие без допълнителен натиск.
— От изсушените тела добихме спори, които са все още жизнени.
— След колко време? — попита Монк.
Карлсен сви рамене.
— Мумиите са само на хиляда години. В Израел ботаниците отгледаха фурма от костилка, която беше на повече от две хиляди години. А торфът е идеален консервант. Така че да, успяхме да отгледаме спорите и да научим повече за тази гъба. Проучването на останките показа и как изобщо се е озовала тя в телата.
— И как е станало?
— Била е приета с храна. Съдебният ни патолог определи, че мумифицираните хора са умрели от глад, а в същото време стомасите им бяха пълни с ръж, ечемик и пшеница. Гъбата била по всички житни растения. Тя е изключително агресивна плесен, подобно на моравото рогче при житните. Гъбата е в състояние да зарази всяко растение. С една-единствена цел.
— Каква по-точно?
— Да умори от глад всяко животно, което погълне заразеното растение. — Карлсен забеляза шока по лицата на слушателите си. — Заразените с гъбата растения не могат да се усвоят. Освен това гъбата се разпространява и в червата на животното, като още повече намалява приемането на храна. Съвършена машина за убиване. Убива гостоприемника от глад именно с онова, което би трябвало да го нахрани.
— Значи се тъпчеш непрекъснато, а въпреки това умираш от глад. — Пейнтър поклати глава. — И каква е ползата за самата гъба?
— Гъбите и плесените са една от основните причини мъртвите тела да се разлагат — обясни Монк. — Дървета, тела на животни, няма значение. Убивайки гостоприемника, гъбата си създава свой собствен тор, средство да расте.
Пейнтър си представи гъбите, растящи в коремите на мумиите. Спомни си обаче и разказа на Монк за
