Тогава Пейнтър разруши и последната му илюзия.
— Джейсън е невинен. Всичко това са били лъжи.
Ивар впери поглед в него, изгубил дар слово. Искаше му се думите на мъжа пред него да са глупости.
— Джейсън е убит, защото е изпратил инкриминиращи данни на професор Малой. Това е причината и двамата да намерят смъртта си. За да се потули информацията за нестабилността на гена. Гилдията не е искала това да се разчува.
Пейнтър го изгледа остро и продължи:
— А след изтичането на информацията им е трябвала изкупителна жертва. И ви хвърлят на вълците. След като ви убиеше в Свалбард, Гилдията щеше тихомълком да се измъкне и да отнесе всички трофеи — биологичното оръжие и средство за контролиране на онова, което вече е отприщено. Вината за глобалното заразяване от вашите посеви щеше да бъде стоварена върху безразсъдните амбиции на един мъртъв директор. И тъй като нямаше да сте сред живите, никой нямаше да заподозре друго. За Гилдията вие сте най-обикновена пионка, която може да се жертва.
Ивар седеше абсолютно неподвижно. По гърба му потече студена пот. Вече не можеше да отрича. Каквото и да било. Може би през цялото време бе знаел всичко това дълбоко в себе си, но го е било страх да го признае.
— Имам един последен въпрос — продължи Пейнтър. — На който не мога да отговоря.
Плъзна по масата един лист. Върху него бе нарисуван познат символ.
Кръг и кръст.
Пейнтър потупа листа.
— Разбирам защо Гилдията ще поиска да отстрани Джейсън и професор Малой, но защо й е да убива ватиканския археолог? Какво общо има това с плановете й?
Пейнтър знаеше, че Карлсен е на ръба на пречупването. Очите му бяха изцъклени, гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот. Явно се бореше с предателството, извършено срещу него. Но от Гилдията бяха майстори на манипулирането и принуждаването, на инфилтрирането и заблудата, на бруталността и насилието.
Дори Сигма веднъж бе станала тяхна жертва.
Но Пейнтър не му предложи утеха.
Карлсен бавно отговори на въпроса му:
— Отец Джовани се обърна към корпорацията ни преди две години с молба да финансираме изследванията му. Смяташе, че откритите в торфището мумифицирани тела са жертви на стара война между християни и езичници. Че гъбата е била използвана като оръжие за заличаване на цели села. И че тази тайна война била шифровано записана в средновековен текст, озаглавен Книга на сметките. Доводите в подкрепа на хипотезата му бяха впечатляващи. Той вярваше, че съществува противодействие срещу разпространението на гъбата, начин тя да бъде заличена от земята и телата.
— И вие сте финансирали издирването на това противодействие?
— Да. Как би могло да ни навреди подобно нещо? Решихме, че можем да попаднем на някакво ново вещество, което да влезе в употреба. А когато започнахме да подозираме, че новият ни сорт е нестабилен, научихме, че отец Джовани е отбелязал огромен напредък. Попаднал на предмет, който според него със сигурност води до мястото, където е скрит изгубеният ключ.
Пейнтър разбра.
— Ако наистина съществува, това противодействие би решило всичките ви проблеми.
— Накарах Криста да го разпита, за да прецени достоверността на твърдението му и да се сдобие с предмета. — Ивар затвори очи. — Господи, прости ми.
— Но свещеникът избягал.
Карлсен кимна.
— Не зная какво се е случило. Каквото и да й е казал по телефона, това е привлякло цялото внимание на организацията й. А след катастрофата в Африка трябваше задължително да се сдобием с предмета. Ако имаше дори минимална вероятност да намерим противодействие…
— Но сте го изгубили. Отец Джовани бил убит.
— Така и не научих подробностите. След кашата в Африка имах други пожари за потушаване. Оставих Гилдията да се занимава с този въпрос и да провери дали твърденията на отец Джовани са основателни.
— И как се развиха нещата?
Карлсен поклати глава.
— Последното, което научих от Криста, бе, че има друг екип, който продължава да търси ключа.
„Явно има предвид Грей“, помисли си Пейнтър.
— Криста ме увери, че Гилдията има къртица в този екип.
Пейнтър изстина.
Ако Гилдията се беше инфилтрирала в екипа на Грей…
Искаше му се да им помогне по какъвто и да е начин, да ги предупреди. Но дори не знаеше дали са живи. Така или иначе, нищо не можеше да направи за тях.
Бяха оставени сами на себе си.
28.
Библиотеката е доста необичайно място да планираш проникване в затвор.
Но все пак трябваше да започнат отнякъде.
Грей седеше на една маса с Рейчъл. Около тях имаше купища книги. Слънчевите лъчи проникваха през високите прозорци на модерната библиотека на град Троа. По редовете маси в каталожната зала бяха подредени компютри.
Въпреки модерната си архитектура от стъкло и стомана библиотеката бе стара. Основана в един манастир през 1651 г., тя си оставаше една от най-старите библиотеки на Франция. Основното й съкровище бе колекцията ръкописи от оригиналното абатство Клерво. След Френската революция цялата библиотека на манастира била преместена за съхранение в Троа.
И с пълни основания.
— Наполеон превърнал абатството в затвор — каза Грей, отмести книгата и разкърши врат.
След като пристигнаха от Париж, прекараха цялата сутрин в библиотеката да събират информация за манастира и светците. Бяха спали съвсем малко — само колкото успяха да си позволят на летището и по време на краткия полет от Англия.
Часовникът тиктакаше, а пред Грей имаше две предизвикателства — как да се добере до руините в сърцето на затвора „Клерво“ и какво да търси, след като стигнат там. Градът се намираше само на осемнайсет километра от затвора. Колекцията беше огромна и имаше страшно много материали за четене. За да ускори проучването, на Грей не му оставаше нищо друго освен да разпредели задачите. Рейчъл се съсредоточи върху живота, смъртта и погребването на св. Малахия в стария манастир. Уолас отиде с един библиотекар до Голямата зала на библиотеката, която бе с ограничен достъп, за да се запознае с оригиналните документи, свързани със св. Бернар, основателя на манастира и близък приятел на Малахия.
Грей се захвана с архитектурните подробности, които можеха да се намерят за първоначалното абатство. Купчината му книги не отстъпваше на купчината на Рейчъл. Пред него лежеше отворен том от
