Отмести поглед встрани, но вонята бе много силна. Металната миризма на кръв се бе смесила със земната миризма на пръст и разложение. Продължи напред и въздъхна с облекчение, когато се озова върху следващата плоча.
Сетне ускори ход, за да се отдалечи по-бързо от трупа. Никой не каза нищо. Единствено шумът от стъпките на Маги и Денал издаваше, че вървят подир него. На разстояние се чуваха реплики, които си разменяха Ралф и Норман. Говореха обаче твърде тихо, за да разбере какво си казват.
Най-сетне Сам се озова върху четирите златни плочи, образуващи горната част на ханан пача. Приклекна облекчено и сложи ръце върху коленете си. Затвори очи и благодари на небесата за успешното си пътуване. След малко се появиха Маги и Денал.
— Добре ли сте? — попита Сам и се изправи.
Маги само успя да кимне. Цялото и лице бе покрито с пот. Цигарата на Денал трептеше между устните му, но и той кимна утвърдително.
Сам погледна стената. Бяха застанали в горната лява част на пиктограмата. Последната редица от плочи бе изцяло сребърна. Единствено самата статуя, разположена в централната част на стената, бе положена върху златна плоча. Около нея бе отрупана купчинка златни и сребърни предмети.
— А сега какво да правим? Как да достигнем златната статуя?
— Напрегни слуха си — помоли Маги.
Сам се намръщи.
— Какво има? — попита. След това разбра какво искаше да му каже.
— Така е, спря — потвърди предположението му Денал. Сам отметна глава назад. Вече не се чуваше и следа от тиктакането, което задействаше капаните.
— Престана веднага щом дойдохме тук — каза Маги.
— Значи сме го дезактивирали, като сме вървели по правилния път — коментира Сам.
— Това означава ли, че ще бъде безопасно да отидем до статуята по сребърните плочки? — обърна се Маги към Денал.
— Не знам. — Момчето повдигна рамене. Сам пое дълбоко въздух и след това тръгна по сребърните плочки. За миг спря и се заслуша, но не се случи нищо. Погледна към Маги.
— Механизмът не се задейства — констатира тя. — Значи, всичко е наред.
Сам продължи да се приближава към златната статуя. Другите го следваха. Скоро се озоваха пред инкския военачалник. Той ги изгледа надменно. Тримата започнаха да изучават своя противник.
Статуята, по-висока от човешки ръст, бе застанала с гръб към тясна сребърна арка в гранитната стена. В едната си ръка държеше жезъл, а в другата, истинска „бола“, ласо с три камъка от жилите на лама.
— Погледни короната. Тип llautu е. — Сам посочи короната, украсена с три папагалски пера и сноп коса на царевица. — Определено е Сапа Инка, един от техните крале.
— Така е, обаче чертите на лицето му са подчертано реалистични — добави Маги. — Нямат нищо общо с обичайното стилизиране на изображенията, присъщо на инките. Съвършено е като „Давид“ на Микеланджело. Сам се доближи до статуята, за да огледа по-внимателно лицето на древния крал.
— Странна работа. — Който и Сапа Инка да е изобразен тук, определено е бил тачен повече от другите.
Денал, застанал само на крачка от тях, се изкашля.
— Вижте стената. Не е направена от камъни.
Сам отмести поглед от статуята. Момчето се бе втренчило не в златния идол, а в черната стена зад гърба му. Стената определено беше от гранит.
— Какво искаш да кажеш?
Маги ахна от удивление.
— Денал иска да каже, че стената не е изградена от отделни каменни плочи. Виж, никъде няма следи от сглобяване на каменни блокове като храма.
Сам отиде до стената и плъзна длан по нея.
— Така е. Направена е от цяло парче гранит.
— Открихте ли нещо? — раздаде се от другия край на залата гласът на Норман.
— Открихме планината! — извика силно Сам и отново огледа стената. — Пирамидата е била построена в основата на скала.
— Защо? — попита Маги.
— Инките са обожествявали планините — замисли се Сам. — Защо обаче им е трябвало да построят уака, светилище, именно тук? Какво му е особеното на това възвишение?
— Ами ако тук е имало пещера? — допусна Маги след малко.
— Трябваше да съобразя — ядоса се Сам и удари с длан по гранитната стена. — Разбира се. Пещерите са били смятани за пакарискас, за мистични места, където се сливат трите свята на тяхната религия. Често са били използвани като обредни места. Трябваше да се сетя.
— Къде в такъв случай е входът и? — запита се Маги.
— Не знам, но ще научим от статуята. Забеляза ли сребърната арка зад нея? Достатъчно е голяма, за да прикрие тесен отвор.
Маги и Сам се върнаха при статуята. Сам я подпря с рамо и се опита да отмести идола.
— Внимавай! — предупреди го Маги. Денал ги наблюдаваше, подпрял юмрук до гърлото си. Не се случи обаче нищо. Статуята не помръдна.
— Дявол да го вземе! — изруга Сам, като свали каубойската си шапка и изтри потта от лицето си. — Това чудо навярно тежи тон!
— Нищо няма да се получи с груба сила — намръщи се Маги. — След като тук има толкова сложни механизми, сигурно един от тях отваря и входа.
Отстрани Сам и се приближи до статуята. Изправи се на върха на пръстите си и я погледна отблизо. Носът и се оказа само на сантиметри от златната повърхност. Започна бавно и внимателно да оглежда статуята. Подът започна отново да трепери и Сам стана нетърпелив.
— Този храм няма да просъществува дълго — промърмори.
— Ето го отговора! — извика Маги, втренчила поглед в кръста на инкския крал. Посочи пъпа на статуята.
— За какво говориш?
Маги се присегна към отвора и пъхна пръст в него. Пръстът и влезе безпрепятствено.
— Инките са приемали пъпа като нещо свещено. Смятали са, че пъпната връв е свързвала физическото тяло на човека с боговете.
— Още, едно сливане на светове — вметна Сам. Маги измъкна пръста си. — Това е ключалка. Остава само да открием ключа.
Сам се изправи и започна да разсъждава на глас:
— Пъпната връв свързва боговете на ханан пача с човечеството във физическия свят, сиреч с кай пача. Ако тази камера е място, където трите свята се съединяват, ключът трябва да бъде нещо от долния свят, от ука пача.
— Значи като се пъхне ключът в пъпа, всичките три свята ще се съединят — завърши Маги.
— Да де, но къде да го търсим?
Денал сръга Сам и посочи подножието на статуята. Там имаше купчина от златни и сребърни предмети.
— Ука пача се намира под краката му — досети се той.
— Какви сме глупаци! — възкликна Маги, коленичи и започна да се рови из предметите. — Долният свят! Понякога най-добре се скрива нещо, като се остави на съвсем видимо място.
Сам се присъедини. Започна също да търси из купчината. Откри златна фигурка на пантера с рубинени очи и после я остави.
— Тук има достатъчно съкровища за финансирането на малка държава — констатира той. — Няма да имаме полза от тях, ако не оцелеем. Сякаш за да им потвърди това, храмът отново се разлюля. Още една галерия се бе сринала. Плочите над главите им започнаха да вибрират и подрънкват. Един от капаните се задейства сам. Огромен гранитен блок с изобразено върху него демонско лице се сгромоляса върху пода и смачка разположената отдолу сребърна плоча. Маги и Сам мрачно се спогледаха. Ралф се закашля и се
