обади:
— Край, приятели! Оттук всичко е запушено. Ако има друг изход, открийте го по-бързо.
— Подът започна да се разпада — прошепна Маги. — Ако Норман и Ралф ще идват с нас…
— Напълно си права — съгласи се Сам и стана. — Продължавай да търсиш. Ралф, Норман, тръгвайте веднага към нас! Не се бавете! Двамата бяха обгърнати от облак прах. Ралф размаха фенерчето, за да потвърди, че ги е чул, и тръгна към тях. — Идват насам — съобщи Сам. — Откри ли нещо?
Тя поклати глава. Ръцете и трепереха.
— Не мога да мисля добре — разстрои се Маги. — Ами ако пропусна нещо? Втори шанс няма да имаме — каза почти през сълзи.
Сам коленичи до нея.
— Бъди спокойна, ще се измъкнем — увери я и я прегърна.
Тя се отпусна в прегръдката му и замълча. През тялото и премина тръпка и сякаш се поуспокои. Освободи се от Сам и го погледна в очите. По покритото и с прах лице се стичаха сълзи.
— Благодаря ти, Сам.
Не бяха необходими повече думи. Той кимна и започна да и помага. Двамата заработиха като екип, докато ровеха из предметите. Сам за малко не захвърли встрани предмета, който щеше да ги спаси, но Маги му попречи, като го хвана за китката.
Държеше в ръката си трийсетсантиметрова кама със златно острие и сребърна дръжка.
— Какво има? — попита я той.
— Погледни изображението върху дръжката.
Сам го огледа на светлината на фенерчето, държано от Денал. На него бе изобразен човек с изпъкнали кучешки зъби. Бе виждал тази фигура върху много древни керамични предмети.
— Това е зъбатият бог Аяпаек.
— Бог на народността моче — уточни Маги.
Сам си спомни това, което чичо му бе разказал за погребаната пирамида. Очевидно бе на народа моче. Камата бе поредно доказателство за това.
— Това много ще зарадва чичо Ханк. Разбира се, стига да успеем да се измъкнем оттук, за да му го покажем — вметна и понечи да остави ножа. Маги обаче отново го спря.
— Не бързай, Сам. Някои учени допускат, че инките са включили бог Аяпаек в собствения си пантеон, като са го преименували на Уаманкантак.
— Богът на гуаното? На фъшкиите на прилепи? — Сам я изгледа така, сякаш бе обезумяла. Какво искаше да каже? След малко се досети. — Богът на прилепите! И на пещерите! Дух от долния свят, от ука пача! — Рязко се изправи, без да изпуска ножа.
— Навярно това е ключът! — възкликна Маги.
Междувременно Ралф и Норман се присъединиха към тях.
— Не знам защо сте толкова весели, но бих предложил да се измъкваме по-бързо оттук, — Ралф посочи задната част на залата.
Сам се огледа. Задната част на залата вече не съществуваше. През облаците слягащ се прах видя, че там сега имаше купчина скали. Близо четвърт от тежките плочи на тавана се бяха изкривили или висяха. Над главите им отново се чу бученето на тонове гранит.
— Няма къде да избягаме — изпищя Норман.
— Може пък и да има — възрази Сам. Пъхна камата в корема на статуята. Тя потъна до дръжката. Не се случи нищо.
Норман започна да пристъпва от крак на крак. Без да откъсва поглед от ножа.
— Добре, Брут намушка Цезар, а сега — какво? Сам се опита да завърти ножа като ключ, но той не помръдна. Измъкна го и погледна Маги.
— Сигурен съм, че си права. Това трябва да е ключът — процеди през зъби. В гласа му се промъкнаха нотки на безсилие. — Длъжен е да бъде!
Още преди да изрече последната дума, камата се раздвижи между пръстите му. Златното острие придоби формата на начупена светкавица, която засия на светлината на фенерчето. От изненада Сам едва не изпусна ножа, но веднага се съвзе и го стисна с две ръце.
— Видяхте ли какво стана? Или само ми се стори? — Огледа се и потърси с пръсти механизма, предизвикал промяната. Не откри нищо.
Зад гърба им се разнесе грохотът на поредния каменен водопад. Половината плочи на тавана изпопадаха с трясък. Чу се сблъсъкът между камък и метал. Смъртта ги погледна с каменно лице, те обаче не помръднаха.
Вместо това Маги доближи ръка до камата и после я отдръпна, сякаш се боеше да не развали магията.
— Превърна се в символа на Пачакамак! Инкския бог на сътворението! Използвай го! — посъветва удивения Сам.
Той кимна и отново се извърна към статуята. Ножът в ръката му трепереше. Отново го пъхна в корема на инкския крал. Наложи се този път да го раздвижи нагоре-надолу поради променената форма на острието, но накрая успя. Ножът потъна до дръжката. Чу се шумът, предизвикан от раздвижването на механизми. Бе толкова силен, че заглуши грохота на скалите, търкалящи се към тях.
Докато Сам продължаваше да стиска дръжката на камата, инкският крал се разцепи на две равни половинки, от върха на короната до краката, които се раздалечиха една от друга. Сребърната порта зад статуята се разтвори. На нейното място се появи естествен отвор в скалната маса.
Сам застина пред разцепената статуя, без да изпуска ножа. Острието му сега сочеше към входа на пещерата.
— Боже мой!
Изумен, Сам повдигна камата. Острието и отново бе право, както когато я намери. Отпусна ръце и погледна останалите. Заслепи го блясък на светкавица. Норман го бе фотографирал. Сам разтри очи с опакото на дланта си.
— Друг път предупреждавай! — намръщи се той.
— Ако те бях предупредил, снимката нямаше да фиксира изумлението ти — оправда се Норман.
Всички започнаха да говорят едновременно. Думите им бяха изпълнени с изненада, изумление и облекчение.
Ралф освети с фенерче новопоявилия се тунел. Лъчът му изчезна някъде в дълбочината.
— Чувам ромоленето на вода. Тази пещера изглежда доста дълбока.
— Добре — заключи Сам и вдигна ножа, за да привлече вниманието на останалите. — Нямам представа какво точно се случи, но нека се разкараме оттук по-бързо, преди скалите да са ни превърнали на палачинки.
Тъй като таванът зад гърба им продължи да пада, никой не възрази. Всички преминаха бързо покрай Сам и се озоваха в хладната естествена пещера. Когато в нея влезе Ралф, подаде уинчестъра на Сам.
— Вече имам собствена пушка — обясни на Сам и му показа карабина с къса цев.
Сам разпозна в нея оръжието на Хил.
— Къде я намери?
Ралф посочи с пръст пода.
— Взех я, оттам когато прекосихме залата с Норман. Хил, изглежда, наистина много е бързал — добави Ралф и показа колан с патрондаш. — Той губи, ние печелим.
— Да се надяваме, че няма да ни потрябва — каза Сам.
Ралф повдигна рамене и навлезе в тунела.
— Опитай се да установиш отново контакт с Филип — предложи Маги, без да откъсва поглед от разпадащата се зала. — Нека разбере, че сме в безопасност, и да не се отказва от търсенето. Щом разполагаме с вода, ще оцелеем, докато пристигне помощ.
— Права си. В пещерата сигналът може да не е така добър — отбеляза Сам. Бе забравил за Филип Сайкс. Извади уоки-токито, отдалечи се от прага и го включи. Веднага се разнесе силен пукот. — Сайкс, чуваш ли ни? Приемам.
Последва незабавен и накъсан отговор:
