ни.
— Омръзна ми да се крия в канавки — противопостави се Маги на професора. Сети се за обидните думи на Сам, когато тя се възпротиви за подслушването на шамана и краля. Бе се опитала да оправдае себе си, но Сам се бе оказал по-близо до истината. Тогава се бе поддала на страха. Това обаче повече нямаше да се случи. — Ще направим това, което сме намислили. — Погледна решително Хенри в лицето.
Появиха се Норман и Денал с армейска носилка в защитен цвят и спорът приключи. Хенри се намръщи, но помогна да наместят тялото на Сам върху нея. Веднага след това се отправиха на път. Преди това Хенри прибра пистолета на монаха и го пъхна в пояса си.
Тъй като бяха четирима, Сам не им се стори тежък. Въпреки това изкачването бе трудно. Маги бързаше и и се струваше, че се движат изключително бавно. Когато стигнаха до тунела, погледна часовника си. Бяха изминали само двайсет минути. И това и се стори много време. Стрелбата в джунглата бе престанала.
— Побързайте. Не трябва да ни видят — подкани ги Маги. Със сетни усилия се вмъкнаха в мрачния тунел. — Съвсем близо е — окуражи ги Маги. — Да вървим. Факлите пред входа на златната стая едва мъждукаха. Когато влязоха вътре, Маги чу как професорът ахна от удивление. Тя се обърна и помогна да свалят Сам от носилката.
Хенри с измъчено лице продължаваше да оглежда помещението. — Та това наистина е La sangre del diablo! — възкликна той.
Маги знаеше малко испански и го разбра.
— Кръвта на Сатаната ли? — попита.
— Точно това търсят хората на абата. Търсят основната жила…
— Трябва веднага да положим Сам там — прекъсна го Норман. — Сигурен съм, че за това възкресение времето не е без значение.
— Какво обаче трябва да сторим? — попита Хенри. — Как да действаме?
Всички се спогледаха. Не знаеха отговора.
— Не разполагам с инструкция за експлоатация — каза фотографът. — Там обаче има олтар. Преди всичко трябва да положим Сам върху него.
— Добре, да го направим — каза Хенри.
Уловиха Сам за ръцете и краката и го положиха върху олтара. Кожата на Маги настръхна, когато влезе в камерата. Струваше и се, че я наблюдават хиляди очи. Когато поставиха Сам върху олтара, неволно докосна метала. Веднага отдръпна ръката си. Повърхността бе топла, сякаш жива. След това излезе от помещението заедно с останалите.
Всички застинаха и зачакаха нещо да се случи, някакво чудо. Не се случи нищо. Тялото на Сам просто продължи да лежи върху олтара. Кръвта му продължи бавно да се стича върху него.
— Може би сме закъснели — наруши дългото мълчание Маги.
— Не вярвам — възрази Норман. — Камапак донесъл тук главата на Пачакутек чак половин ден, след като му я отрязали, и въпреки това храмът му създал ново тяло.
— Нещо като тяло — поправи го Маги. После погледна фотографа. — Какво е направил Камапак, след като е донесъл главата? Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Камапак ми каза, че започнал да отправя молитви към Инти, и Инти се отзовал.
Маги се намръщи.
— Точно така! — внезапно възкликна професорът. Тя го погледна в очите.
— Трябват ни молитви! Трябва ни концентрирана човешка мисъл! — каза развълнувано Хенри и ги погледна така, сякаш това обяснение бе достатъчно. — Това злато… тази Кръв на Сатаната, или както и да го наричат, реагира на човешката мисъл. Със силата на волята си можеш да го накараш да промени своята форма.
Маги тъкмо щеше да изрази недоверието си, когато си спомни преобразуванията на камата на Сам. Променяше формата си според техните потребности. Спомни си как се бе преобразила в собствените и ръце, когато отчаяно търсеше ключ за вратата в златната статуя в некропола.
— Молитви?
— Да! — каза Хенри. — Трябва всички да се съсредоточим и да започнем да го молим да излекува Сам!
— Нямам нищо против молитвите — каза Норман, коленичи и притисна длани една о друга.
Хенри и Маги го последваха. Тя затвори очи, но мислите и бяха накъсани. Спомни си белезникавите чудовища в съседната долина. Ами ако на Сам се случи нещо подобно? Стисна юмруци. Тя няма да допусне такова нещо. Ако молитвите вършеха работа, ще остави с молитви за излекуване да се занимават останалите. Тя ще съсредоточи мислите си върху молба до храма да не извършва „подобрения“ по тялото на Сам.
Сведе поглед и помоли храма да излекува само раните на Сам. Единствено раните. И нищо повече! Напрегна се и кокалчетата на ръцете и побеляха. Нищо повече, да те вземат дяволите! Разбра ли ме?
— Погледнете! — внезапно възкликна Денал.
Маги отвори очи.
Сам продължаваше да лежи неподвижен на олтара, но сферата над главата му сякаш оживя. От нея се появиха хиляди златни нишки, които започнаха да се вият като змии във въздуха. В краищата си започнаха да се раздвояват на други, още по-тънки нишки, с които се случи същото. Скоро нишките станаха толкова тънки, че стаята сякаш, се изпълни със златна мъгла. После облакът от златна мъгла сякаш се уплътни и започна да се спуска върху тялото на Сам. След няколко секунди той бе обвит от глава до пети от веществото и заприлича на златна статуя. Златото не престана да се движи. Подобно на блестяща пъпна връв, от сферата към Сам се спусна плътно въже и се допря до златната статуя, в която той се бе превърнал. Пъпната връв започна да пулсира като живо същество. На Маги започна леко да и се гади. Изправи се. Хенри и Норман я последваха.
— Как мислите, ще се получи ли нещо? — попита Хенри. Никой не му отговори.
— По-уместно е да се запитаме колко време ще продължи процесът — каза Норман. — Не вярвам въоръжените мъже в долината да ни предоставят цял ден на раз положение.
— Така е — съгласи се Хенри. — Трябва да организираме отбрана. Оттук има ли друг изход? — Погледна към отвора в другия край на тунела.
— Не, там не бива да отиваме — предупреди Маги.
Хенри се обърна към тях и разтри уморените си очи.
— В такъв случай ще ни трябва оръжие — промълви. — В хеликоптера видях сандък с гранати, но… — ученият не довърши мисълта си и поклати глава.
— Гранатите са хубаво нещо, професоре — каза Норман.
— Особено ако са повечко.
— Не — отсече Хенри. — Вече е рисковано да се ходи там.
— Рисковано е и да не се отиде — възрази Норман. — Ако действам бързо и предпазливо…
— И аз мога да отида — обади се Денал. — Сандъкът навярно е тежък.
— Двамата ще се справим без затруднения — увери ги Норман и даде знак на момчето да тръгват.
— Бъдете внимателни — помоли ги Маги.
— За това можеш да бъдеш сигурна — каза Норман. — „Нешънъл Джиографик“ не плаща премии за работа във военновременна обстановка. След това заедно с момчето тръгнаха бързо по коридора.
Хенри се завърна в храма.
— Тази структура по всяка вероятност използва геотермална топлина като източник на енергия — предположи той. — Удивително нещо наистина.
— По-скоро е ужасно нещо. Сега разбирам защо отец Де Алмагро го е назовал „Едемската змия“. Изкушава те, но зад неговата привлекателност се крие нещо страшно.
— Едемската змия? — присви вежди Хенри. — Откъде знаеш за този израз?
— Това е дълга история.
— Разполагаме с време — каза професорът и кимна към храма.
Маги се съгласи с него. Опита се да му разкаже без подробности за премеждията им, но някои моменти бяха твърде болезнени, в частност гибелта на Ралф. Лицето на професора ставаше все по-мрачно и същевременно по-делово, докато я слушаше. Накрая Маги му описа чудовищните създания, обитаващи
