съседната долина. Сподели с Хенри и теорията си.
— Не изпитвам доверие към този храм — завърши девойката. — Не само лекува, но и разрушава.
Хенри впери поглед в дългия коридор.
— Значи, отецът е бил прав. Опитал се е да ни предупреди за нещата, които ще намерим тук — заключи той. После започна да споделя своите преживявания. За времето, прекарано при монасите от абатството Санто Доминго. Гласът му потрепери, когато спомена патоложката Джоан Енгел, поредна жертва във вековната борба за притежание на това странно злато. Маги обаче усети нещо недоизказано в болката на професора. Реши да не му задава въпроси. След като свърши, Хенри погледна храма.
— Значи инките са построили тук това, за което е мечтал абатът. Структура, която е достатъчно могъща, за да установи връзка с някаква извънземна сила.
— Това обаче метал на бога ли представлява? — попита Маги, като кимна към Сам. — Или кръв на Сатаната? Каква е същинската му цел? Какъв е смисълът на създаването му?
— Дали не е някакъв експеримент? — започна да разсъждава на глас Хенри. — Нещо, което трябва да ускори нашата еволюция? Или да ни унищожи? По силите ли ни е да узнаем какъв разум направлява действията на храма? Или никога няма да разгадаем това…
В тунела се чу стърженето на подковани ботуши по каменния под и неясен говор. Бе изминало твърде малко време, за да се завърнат Норман и Денал. Хенри и Маги внезапно бяха заслепени от светлината на няколко фенера, запалени до изхода на тунела.
— Не мърдайте! — заповяда им един глас.
Маги и Хенри застинаха. Нима можеха да сторят нещо друго? Нямаше къде да избягат. Всъщност не смятаха в никакъв случай да изоставят Сам. Изчакаха нападателите да се приближат.
— Изпълнявай нарежданията им — предупреди я Хенри.
Ще изпълнявам, друг път, помисли си Маги, но не каза нищо.
До тях се приближи огромен мъж, който според описанието на професора можеше да бъде единствено абат Руис. Погледна Маги с пълно пренебрежение.
— Професор Конклин, вие отново доказахте, че сте съобразителен човек — каза абатът. — Признавам, че в това отношение сте по-добър от нас. Разбира се, на вас ви е по-лесно да развързвате езици. Тези инки се оказаха много опърничави хора. Както и да е, крайният резултат винаги е един и същ. Ето ни и нас!
Абатът тръгна към камерата. Спря се за миг и започна да я оглежда. Огромното му туловище започна да трепери. После падна на колене.
— Това е чудо! — възкликна на испански и бързо се прекръсти. — Скулптурата върху масата е изображение на самия Иисус! Това е поличба! Маги и Хенри се спогледаха. Не поправиха абата.
— Вижте само как се спуска от тавана! В древните инкски легенди е дадено описание на основната жила. Казано е, че тече подобно на вода, спускаща се от планински връх. Ето го пред очите ни!
Маги се доближи до абата. Знаеше, че той рано или късно ще осъзнае грешката си. Нямаше да позволи на тези хора да провалят излекуването на Сам. Тихо се изкашля.
— Това, което виждате тук, е само дреболия — каза. Абатът, все още коленичил, я погледна. В очите му се отразяваше блясъкът на златото.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е само храмът, входът, ако щете. Същинската жила се намира в съседната долина. Инките я наричат „ханан пача“.
— За рая на инките ли говориш? — попита абатът.
Маги кимна утвърдително. Добре бе, че този човек имаше някаква представа за инкската култура. Погледна Хенри. Той бе смръщил поглед. Бе разбрал какво е намислила. Очевидно не го одобряваше, но не каза нищо. Маги се обърна отново към абата.
— Това е просто нещо като крайпътен молитвен параклис. Преддверие към същинските чудеса, които могат да се видят по-нататък. Абатът рязко се изправи.
— Покажи ми ги. — Ще го сторя само ако гарантирате нашата безопасност — отвърна Маги и отстъпи крачка.
Абат Руис хвърли поглед към коридора и присви подозрително едното си око.
— Раят е пред вас — каза Маги. — Без моята помощ обаче никога няма да го откриете.
Абатът се намръщи.
— Добре, гарантирам вашата безопасност.
— Закълнете се. Абат Руис със смръщено лице докосна малкото златно разпятие, висящо на гърдите му.
— Заклевам се в името на кръвта на Иисус Христос, нашия Спасител — каза и отпусна ръката си. — Това удовлетворява ли те?
Маги си даде вид, че все още се колебае — но след малко кимна утвърдително.
— Оттук. — Тя посочи коридора.
— Почакай малко. — каза абатът и се обърна към шестимата мъже, които го придружаваха: — Ти остани тук, за да пазиш нашия уважаван професор, останалите — елате с мен. Това е, за да гарантираме честна игра — обърна се към Маги.
Тя усети как стомахът и се присви. Продължи да върви по коридора и заповяда на краката си да престанат да треперят. Нямаше да позволи на страха да я надвие.
— Насам. Не е далеч.
Абат Руис се движеше плътно до нея и дишаше във врата и. Бе запъхтян и лицето му бе почервеняло като цвекло. През цялото време произнасяше молитви.
— Ей тук е — каза Маги, когато наближиха изхода на тунела.
Абатът я изблъска и тръгна напред. Бе решил да мине пръв. Когато обаче достигна изхода, се поколеба. Присви нос очевидно поради по-силната миризма на сяра.
— Нищо не виждам.
Маги отиде до него и му посочи пътеката в джунглата пред тях.
— Просто трябва да се върви по пътеката.
Абатът я погледна. Тя се побоя, че той може да разбере истината. Допускаше, че може дори да чуе ускореното и сърцебиене. Успя обаче да запази спокоен вид.
— Ханан пача се намира съвсем наблизо. Малко след началото на джунглата. На около сто метра оттук. Уверявам ви, че това, което ще видите, просто не може да се опише с думи.
— Рай значи… — каза абат Руис и направи крачка напред. После, втора. И все пак като че ли подозираше нещо. Даде знак на петимата мъже да дойдат при него. — Огледайте местността. Проверете дали там няма нещо опасно.
Мъжете се промъкнаха покрай него и тръгнаха напред. Абатът ги последва, но от безопасно разстояние. За да бъде убедителна, Маги излезе на малко разстояние от тунела. Дъхът и секна, когато се озова за втори път в гнусното леговище на чудовищата. Къде бяха изчезнали тези създания?
Отдалечи се с още една стъпка от входа, когато чу нещо зад гърба си. Рязко се извърна. Едно от бледите създания бе застанало непосредствено над входа на тунела. Разузнавач. Висеше с главата надолу. Разбра, че са го забелязали. Изсъска и скочи върху нея.
Маги застина. От края на гората се чуха други крясъци. Това бе засада, а разузнавачът бе часовой. Тя се приведе, но разузнавачът бе бърз като светкавица. Блъсна се в нея, но тя падна на гръб и използва ускорението на създанието, за да го претърколи зад себе си. Реши да не следи повече развоя на събитията. Рязко се изправи и се втурна към тунела.
Зад гърба и започна стрелба, последвана от вледеняващи кръвта ужасени писъци. Все пак бързо бяха заглушени от воя и крясъците на чудовищата.
Вече в безопасност, Маги се обърна и погледна към отвора. Видя как абатът стреля от упор в черепа на съществото, което я бе нападнало. То падна на земята и започна да се гърчи. После Руис отправи поглед към гората, където неговите хора все още се опитваха да спасят кожите си. Даде им гръб и се затича към тунела, към Маги. Забеляза я и очите му се изпълниха с гняв и ненавист. Никой не можеше да си позволява да се гаври с испанската инквизиция. Когато абатът достигна входа, Маги се отдалечи. Затлъстелият мъж се бе запъхтял и дишаше тежко.
— Мръсна кучка! — изруга, извади пистолета и направи крачка към входа. Боже мой! Нямаше къде да
