съзнанието си, тя седеше със затворени очи и вплетени пръсти, около тялото й трептяха видими нишки светлина, което понякога се случва само на фаради, овладели до съвършенство древното изкуство. Уривал пристъпи тихо и запази почтително мълчание. Докато избираше думите, с които да предаде новината за Феруче, отново си представи Шонед приведена над мъничкия вързоп в ръцете й.
Най-после Андраде отвори очи и в погледа й светнаха весели искрици; засмя се и извика:
— Уривал, тръгвай с мен да не изтървеш нещо!
Той побърза да се подчини, доста изненадан от радостта, която се разля в цветовете около нея и затанцува в слънчевите нишки, докато Андраде го водеше след себе си. На около четирийсет мери от Речен бяг, доста по на юг от главния си лагер, Рьолстра бе оставил гарнизон от двеста души, където от военната дисциплина не бе останала и следа. Умниците се бяха разположили в район на дракони и вбесените чудовища се бяха впуснали в яростна атака срещу натрапниците.
В опитите си да избягат от зловещите нокти, обезумели от ужас коне тъпчеха и газеха всичко под себе си, мъже и жени тичаха във всички посоки, увити от глава до пети в наметките си, някои прилепваха към земята и попадаха под ударите на новоизлюпените дракони, които кръжаха ниско над тях, стрелваха се и се нахвърляха срещу човека, дръзнал да стъпи върху собствената им земя. Въздухът трепереше от могъщия устрем на бронзово-зелени, тъмнозлатисти и жълтеникаво-кафяви тела, видимо доста наедрели за едно лято, а някои от новоизлюпените дори се бяха научили да бълват огън и тук-там гърбовете на коне и хора вече припламваха.
Хаосът тържествуваше с пълна мощ. Новоизлюпен сив дракон със сини хълбоци се стрелна към казана с храната, ужасеният готвач хукна да бяга, а малкият гладник се настани на ръба на казана и похапна добре. След като излапа повечето от гозбата, трепна с крила, издигна се и се оригна страховито, а от гърлото му изригнаха пламъци. Два новоизлюпени дракона — черен и петнистокафяв, се сбиха за нечия виолетова пелерина, очевидно запазила достатъчно съблазнителен мирис на овча вълна. Най-малките накацаха върху седлата и се впуснаха в лудешки галоп. На конете сякаш им поникнаха крила и всеки миг бяха готови да хвръкнат. Недорасъл пакостник мъкнеше седло с развети стремена и крещеше от радост, но след като отхапа от изсушената кожа, плю с отвращение и запрати седлото към един войник, който залитна, хвана се за главата и се строполи като посечен с меч.
С раздрана на гърба пелерина и дълбока рана под нея, капитанът на частта успя да хване юздите на прелитащ край него кон, скочи върху седлото и в отчаян опит да въдвори ред вдигна високо ръка, от която тутакси изгуби горната част на два-три пръста, схрускани от млад синьозеленикав дракон. Човекът се отказа от безнадеждната си мисия, остави се на коня да го носи където му видят очите и миг по-късно вече бе изчезнал от бойното поле. То бе изцяло във владение на тържествуващите дракони.
Андраде и Уривал се завърнаха в Речен бяг, спогледаха се и прихнаха да се смеят.
— Прекрасно! — Андраде едва успя да проговори. — О, мъничките ми пиленца! Видя ли как онова зеленото погна един по долни гащи?
Уривал седна на пейката и избърса насълзените си от смях очи.
— Богиньо, не съм се смял така от години!
— Е, нататък ще има още на какво да се посмеем — каза уверено Андраде. — Трябва да съобщим на Роан какво сме видели. Това е предзнаменование, което не може да отмине току-така! Ти се погрижи за заминаването ни, а аз ще се свържа с Мааркен да му предам новината. Нашият княз май има съюзници, за каквито дори не би могъл да мечтае!
Уривал вече бе стигнал до вратата, когато си спомни, че още не е казал на първожрицата за случилото се във Феруче. Поколеба се миг-два, вдигна рамене и реши да не й разваля настроението. И без това скоро щеше да научи всичко сама. Блъсна портата и излезе на поляната отпред, където войниците в униформа на Рьолстра се приличаха на слънцето. Един от тях се изправи и го поздрави усмихнат.
— Прекрасен ден, господарю!
— Така е, Кал. По всичко личи, че най-после ще можем да заминем.
— По море? — попита развълнуван мъжът и се разсмя, когато Уривал безмълвно повдигна рамене. — А, все забравям, нали сте слънцебегачи! А и на нас ще ни олекне, като смъкнем от себе си тия дрехи на Върховния княз. — Кал повдигна с два пръста ръба на дрехата и по обсипаното му с лунички лице се изписа комично отвращение.
— Как е нашият приятел капитанът? Посъвзе ли се вече след лъжите, които беше принуден да изтърси пред пратениците на Рьолстра?
— О, започва да възприема философски подход към нещата, дори при загубите на зарове. И него ли да затворим заедно с останалите преди да тръгнете?
— Да. Господарката Висла ще припадне, като ги завари тук, в къщата си. — Уривал се усмихна широко. — Ще вземем и всички коне, така че дори и да избягат, няма да стигнат навреме при Рьолстра.
Уривал се разпореди за последните приготовления преди отпътуването и влезе в двора. После си спомни нещо и тихичко се засмя. Едно зимно утро капитанът остана като гръмнат, когато портите на Речен бяг се отвориха широко пред него и той бе известен за готовността на господарката Андраде да приеме ескорт от негови войници, които да я върнат в Кулата на Богинята. Свикнали с катеренето по мачтите, моряците на Лийн се оказаха доста чевръсти. За една нощ се изкачиха по задната стена на имението и отнеха на капитана и десетина войници не само оръжието, но и възможността да предупредят останалите. Дойдоха още неколцина да проверят какво става и бяха последвани от същата участ. Цялата операция протече кротко и без кръвопролития, докато всички войници на Рьолстра най-после бяха затворени в избата на имението. Идеята да ги държат там никак не беше лоша — Андраде прецени, че господарят Дави не би имал нищо против да пожертва няколко бъчви, а и хората на Рьолстра не можеха да се оплачат, че са се отнесли зле с тях. Пускаха навън само капитана, придружен от няколко яки момчета, които не сваляха зорките си погледи от него. Когато пристигнаха куриери на Рьолстра, той се държа съвсем прилежно и не каза нищо излишно — дискретно подсещан за думите от острието на нож, опрян дипломатично в гърба му.
Андраде реши да изчака развоя на събитията в Речен бяг, но по свое усмотрение, а не при условията, наложени й от Рьолстра. Всички затвори си приличат, разбира се, но понякога нещата могат доста да се променят, особено когато пазачите са здраво залостени, а затворникът се разхожда на свобода.
В крайна сметка всички, с изключение на Хиана, останаха доволни. По време на операцията я заключиха в стаята й, за да не пречи, но вдигаше такава врява, че се укроти едва след като я вързаха за един стол и й запушиха устата с кърпа. Цялата история беше твърде неприятна за всички и Уривал се питаше какво ли ще измисли малката гадинка, за да си отмъсти. Ако днес не се държеше добре, той бе готов да я върже за седлото и да пъхне отново кърпата в устата й.
Улисан в подготовката за заминаването, Уривал съвсем бе забравил за нея. Късно сутринта, когато всичко беше готово, изведнъж се оказа, че Хиана я няма. Претърсиха цялото имение, но никъде не я откриха, и той се запъти към вътрешния двор, объркан и притеснен, за да уведоми Андраде за случилото се.
Тя тръгна вдървено по калдъръма и от устата й бълваше огън.
— Знаеш ли какво е направила всъщност? Прилъгала един глупак от конярите да й даде кон рано-рано сутринта! И просто е избягала!
— Е, отървахме се най-после — промърмори Уривал. — Дано се загуби или пък се удави в реката.
След като прекрасното настроение на Андраде така или иначе беше съсипано, Уривал я дръпна и й съобщи новината за Феруче.
Същия ден Върховният княз Рьолстра за малко не получи удар, след като му предадоха три новини, една от друга по-лоши, и дъщеря му Пандсала успя да се убеди лично в достоверността на всяка от тях.
Първата се стовари върху него малко след закуска, когато Върховният княз излезе да се поразтъпче из лагера. Тази сутрин беше станал късно и Пандсала трябваше да го изчака пред палатката му. Князът държеше войниците му да го виждат с нея, за да са спокойни, че вече разполагат със своя слънцебегачка. Бащата и дъщерята тръгнаха полека между палатките и докато си разменяха приказки за хубавото време и вероятността за скорошна битка, откъм билото на близкия хълм се появи ездач, който препускаше с всичка
