сила към лагера. След него се зададе безредна тълпа от изтощени войници. Ездачът скочи от седлото, поздрави нервно своя княз и запелтечи нещо за някакви дракони.
— Повече от всички, които съм виждал през живота си, и всичките се нахвърлиха върху нас! Опитахме се да ги прогоним, но се оказа невъзможно, твое високородие. Онзи вещер княз Роан ги е омагьосал, а може и жена му, вещицата-слънцебегачка, да ги е насъскала срещу нас. Стотици дракони, твоя светлост, бълваха огън от устите си, а ноктите им бяха остри като мечове. Трябваше да бягаме, иначе щяха да ни избият до крак. Няма съмнение, това е работа на княз Роан!
Пандсала с удоволствие наблюдаваше баща си, който бе загубил ума и дума и след края на разказа зяпна тъпо капитана, докато човекът смучеше трите полуоткъснати пръста на дясната си ръка. Малцината несретници, оцелели от елитната някога част, междувременно се струпаха наоколо и заразправяха един през друг същата нелепа история. В крайна сметка се разбра, че конете се разбягали и нямало как да ги върнат, а също и че към лагера се мъкнели още неколцина нещастници. Пандсала преброи набързо оцелелите и направи всичко възможно да не издаде ликуването си. Баща й не беше преминал през суровата школа в Кулата на Богинята и лицето му смени всички цветове на дъгата.
— Трийсет и пет! — кресна той. — От двеста души елитна войска ми се явявате трийсет и петима и на всичко отгоре се пъчите, че сте се изхитрили да оцелеете! Суеверни глупаци! Дракони! И уж Роан ги насъскал срещу вас! Капитанът падна на колене.
— Прости ми, твоя милост, но всички ще потвърдят това, което ти казах… Беше ужасно, толкова бяха свирепи, и ако бяхме стояли там, нямаше да останем и трийсет и петима…
— Малоумен глупак! — Рьолстра се извърна вбесен и насочи пръст към Пандсала. — Ти… И ти имаш пръст в тази работа!
— Аз ли? — възрази остро тя, започнала да излиза от търпение. — Нима аз съм виновна, че ти излезе глупак? Не ти ли казах да изпратиш поделението срещу хората на Роан, които се крият в горите на юг? И никога не съм смятала, че този идиот пред тебе трябваше да издигне лагера си в леговище на новоизлюпени дракони. Смееш да твърдиш, че аз съм виновна!
Върховният княз замахна силно с обутия си в ботуш крак и улучи горкия капитан право в ребрата.
— Махай се от очите ми! — изрева той. — Трябва да си ми благодарен, че се нуждая от всеки, който все още може да се държи на седлото! — Продължавайки да фучи, той се врътна и тръгна накъдето му видят очите. Макар и от разстояние, Пандсала го последва, любопитна да разбере какво ще прави по- нататък.
Рьолстра обиколи лагера с бясна скорост и намали крачка чак при коневръзите, но Пандсала мъдро го изчака и не пожела да го настигне. Баща й броеше наличните коне и непосилното за него умствено напрежение би могло отново да го хвърли в пристъп на бяс.
В този момент го сполетя вторият за сутринта удар.
Ударът пристигна в лицето на дребно момиченце с кестеняви коси, вкопчило се отчаяно в гривата на задъхано сиво конче, с издути като ковашки мях дробове. Неколцина мъже се опитаха да свалят детето от седлото, но тя ги отблъсна с ритници и ругатни, които въпреки възрастта й прозвучаха доста убедително. „Величествен гняв на принцеса“, помисли си Пандсала, и усети как стомахът й се сви болезнено. В лицето на разбеснялото се момиче бе успяла да разпознае една от полусестрите си.
— Искам да дойде баща ми! — пищеше Хиана. — Само да сте ме докоснали! Аз съм дъщеря на Върховния княз!
Рьолстра се извърна рязко и гръмко изруга. Пандсала избърза и застана до баща си, който я изгледа свирепо. Зелените му очи просветнаха в леден блясък като замръзнало море.
— Татко… — започна Пандсала.
— Откъде изникна това чудовище? — процеди дрезгаво той.
— Беше заедно с мен, Андраде и Уривал…
— И какво прави тук това изчадие на блудница? — кресна той.
Хиана се извърна и погледът й улучи безпогрешно родния й баща, когото не бе виждала никога. Скочи от коня, проби си път през струпалите се наоколо войници и прегърна нозете на Рьолстра. Вдигна бледото си изцапано личице и промълви развълнувана:
— Трябва да ме изслушаш, татко — моля те! Андраде е тръгнала насам, води със себе си и войска, и ме следва по петите! Дойдох да те предупредя!
Рьолстра се втренчи изумен в лицето на Хиана, точно копие на собствените му черти, съчетани с тези на някогашната му наложница. Дръпна рязко момичето и го изправи на крака, хвана я за раменете и я повдигна на нивото нарочите си. Тя трепна уплашено, но не каза нищо.
— Приличаш на майка си — каза тихо той и в гласа му прозвуча коварство. — Дъще моя, Измяна, отгледана в дома на Андраде…
— Мразя Андраде! И омразата ми е по-силна дори от тази на Пандсала!
— Хайде, Измяна, разкажи ми защо я мразиш толкова — той я пусна внезапно и момичето тупна на земята, но веднага скочи и се изправи срещу него — горда и предизвикателна.
— Винаги съм я мразила! И сега смятам да й го върна тъпкано! Тя измами твоите войници, татко, и е тръгнала насам с хора на княз Лийн…
— Лийн?
— Една нощ те се изкатериха по стената, а Уривал ме върза и ми запуши устата, за да не мога да ги предупредя…
— Корабите на Лийн са потеглили насам — каза замислено Рьолстра. — Това не е станало без знанието на Андраде, макар че, според сведенията от Речен бяг, там всичко е спокойно. — Взря се в лицето на най- малката си дъщеря и по устните му плъзна крива усмивка. — Добре, Измяна. Засега ще се престоря, че ти вярвам, но това е, защото думите ти нямат никакво значение. Макар и на свобода, скъпата господарка Андраде е безобидна и напълно безпомощна. Нищо не може да ми направи, но ми е любопитно какво ще загуби самата тя. Добре направи, че дойде да ме предупредиш, Измяна.
Детето впи дръзко поглед в очите му.
— Казвам се Хиана — каза безизразно тя. — И освен това съм принцеса.
Рьолстра присви очи и я изгледа с интерес, после гръмко се изсмя.
— Боже на Бурите, така е, много си права! Андраде доста е препатила с тебе! Като си спомня каква беше Палайла, трябваше да създам зверчета като тебе, вместо онези лигави котки в Канарата! Браво, твое високородие, а сега тръгвай със сестра си и гледай да се издокараш като истинска принцеса. — Той щипна детето по брадичката. — Дъщеря на Върховния княз не може да бъде мръсна и облечена в дрипи.
Пандсала трябваше да положи страхотно усилие, за да прикрие раздразнението си, че сестра й бе получила публично одобрение и признание като дъщеря на Рьолстра. Отведе Хиана в палатката си, даде й вода, сапун и напътствия как да се измие от главата до петите. Хиана не можеше повече да се покаже навън в дрипавата си рокля и сестра й заръча на една прислужница да намери подходящи дрехи за момичето, после излезе и тръгна да търси баща им. Трябваше да е до него, в случай, че на Рьолстра му хрумне да промени решението си.
Видя го да излиза от палатката си тъкмо в мига, когато Върховният княз бе улучен от третия, но не и последен за този ден удар. Един съгледвач с окървавена туника и със стрела, все още стърчаща в рамото му, падна на колене и вдигна лице към княза.
— Твое високородие, Пустинята току-що ни нападна!
Глава 30
Роан стисна здраво юздите и разкърши рамене под твърдата кожена ризница на бронята. Туниката му бе оцветена в тъмносиньо, украсена отпред и на гърба с орнаменти от метал, които блестяха като чисто злато. По същия начин беше облечен и Чей, но бронята му беше тъмночервена; доспехите на Дави бяха в тюркоазено зелено — цветът на сирските князе. Тримата изглеждаха наперени като орли и този ефект беше преднамерено търсен, тъй като войниците им можеха да ги виждат отдалече — както и противникът, впрочем, но при тази мисъл Роан само повдигна рамене. Бронята имаше по-скоро символично значение, макар че все пак осигуряваше известна защита. За този ден не беше предвиден ръкопашен бой, решаващата битка щеше да се води по всички правила на военното изкуство. Военачалниците трябваше да
